Любовта е навсякъде около нас - както буквално, така и преносно. Тя не се ограничава само до романтични филми или съвременните платформи за запознанства, а ни обгръща в ежедневието, като се появява в неочаквани моменти и от различни посоки. Може би си мислим, че сме открили "топлата вода" със сайтовете и приложенията за срещи, които ни предлагат лесни и бързи решения за намирането на партньор. Но ако погледнем назад в миналото, ще открием, че хората още преди десетилетия, а понякога и векове, са измисляли хитри начини и изобретателни хакове за свързване помежду си.

Без сложни алгоритми и онлайн профили, те са създали свои собствени методи за опознаване, сближаване и, най-важното - казано на модерен език, "мачване". Оказва се, че търсенето на любов и съвпадение е вечно, а начините да се срещнеш с някого понякога могат да бъдат дори по-изобретателни, отколкото сме си представяли.

Всичко започва през 1788 г., когато мъж с инициали А.Б. пуска първата известна "лична обява" в Ню Йорк в "Безпристрастен вестник". В нея той пише, че търси жена "под 40 години, която да не е деформирана и да притежава поне хиляда лири". Описвайки себе си като "млад и богат джентълмен със семейство, който наскоро се е преместил в града", А.Б. сякаш предвещава идването на по-късно популяризирания Тиндър. Според ВВС не е известно дали мъжът е получил отговор на това, което търси, но близо 200 години по-късно в Ню Йорк се появява друг нов подход към запознанствата - търсене на партньори чрез електронната услуга "Такт" или "Техническо автоматизирано тестване на съвместимостта".

Изобретена от компютърния програмист Боб Рос, "Такт" стартира в Голямата ябълка през 1965 г. Първоначално тя е ограничена до Горен Ийст Сайд, но скоро се разпростира върху целия град и хиляди хора се записват, за да бъдат подбрани с помощта на компютър. Всеки желаещ е трябвало да плати 5 долара и да попълни въпросник, който след това е бил използван за съпоставяне на хората "на три нива": социално-културни фактори, психологически, и мнения и ценности. Отговорите се въвеждат в компютър, който след това изписва предполагаемите партньори. Условието обаче е следното - срещите с лица от един и същи пол не са били възможни.

В интервю за сутрешното предаване на ВВС "Tomorrow's World" през 60-те години на миналия век създателят Боб Рос заявява, че идеята му не е да създава клуб за "разбитите сърца", нито пък "да предлага брачни услуги". "Това е просто нов забавен начин за запознаване с хора. "Такт" е за всички на възраст между 18 и 45 години, обичащи забавлението". Около 2000 необвързани са поканени в Манхатън, за да изпробват този съвременен метод за намиране на партньори.

Според Боб тогава методът бележи голям успех, а хората подбират своите сродни души по следните предпочитания - възраст, религия и ръст. Но макар че "Такт" буди голямо любопитство през 60-те години, това не е първата компютърна услуга за запознанства. Всъщност Боб черпи вдъхновение от "Операция Мач", която стартира по-рано през същата година от студенти от Харвард. През 1965 компютрите все още са новост, а инициативата на младежите бързо набира популярност и хиляди ученици изпращат своите въпроси и отговори с идеята бързо да намерят своя човек сред многото кандидатствали.

60-те години на миналия век са време на революции - както в социалните движения, така и в технологиите. През 1969 г. компютърните запознанства, или поне идеята за тях, вече са достатъчно популярни. Дори самият Боб твърди, че е намерил любовта на живота си чрез приложението, което създава.

Уви, тези ранни компютърни услуги за сватосване обаче не просъществуват дълго. Въпреки че някои хора намират тогава идеалните си партньори, "Такт" има няколко фатални недостатъка. Тъй като са насочени предимно към студенти и хора от средната класа, потенциалните партньори са ограничени. Освен това системата е неефективна - между изпращането на въпросника и получаването на съвпадения могат да минат седмици, след което кандидатите трябва да се свързват отново с хората, които стоят зад услугата. И ако днес връзката от разстояние не е проблем за мнозина, то през 60-те тя е била значителна бариера за повечето хора в Ню Йорк. Нещо повече, някои от въпросите също не са били добре приети от повечето участници. Според New Yorker, мъжете, които са участвали, са били помолени да класират прическите на жените, докато жените са могли да посочат къде могат да намерят идеалния си мъж. И не само.

"По огромна случайност свързахме момче с по-малката му сестра", признава Рос за един от допуснатите гафове. "Не се получи много добре." Той също така споделя, че са имали "няколко души, които не са останали доволни от своята първа среща".

Макар че "Такт", "Операция Мач" и други подобни услуги от 60-те години или дори много по-нови приложения може да изглеждат странни днес, хората продължават да използват технологиите, за да се насочват към романтика. От първите лични обяви във вестниците през видеозапознанствата до съвременните платформи, базирани на изкуствен интелект, интернет продължава да играе съществена роля в начините, по които търсим партньори.

View this post on Instagram

A post shared by Computer History Museum (@computerhistory)

Въпреки че онлайн запознанствата ни предоставят нови възможности и удобства, не всичко, което изглежда бляскаво и перфектно, винаги е толкова добро, колкото изглежда. Често зад идеалните профили и изкусителните снимки се крият илюзии, които в повечето случаи не отговарят на реалността. Докато е лесно да се изгубим в модерен свят, където всичко изглежда на върха на пръстите ни, важно е да помним, че не всяко "съвпадение" заслужава доверие. Точно както в миналото хората са търсили истинската връзка по оригинални и често неочаквани начини, така и днес трябва да подхождаме внимателно към всичко, което ни се предлага в платформи за запознанства.

Защото както и преди, личните отношения изискват внимание, искреност и търпение, независимо от епохата или платформата.

ИЗБРАНО