Стела Ралфини, 78-годишна писателка, разказва пред The Guardian за живота си след смъртта на партньора ѝ преди десет години. "Първоначално мислех, че ми липсва сексуалният живот или компанията, но не е това. Искам някой, с когото да споделям романтични залези и пикници. И искам да умра влюбена", признава тя. "Искам да умра, спомняйки си как се чувствах, защото тогава се чувствах най-жива."

След като прекарва години в това да се запознава с нови хора, тя разбира, че мъжете, които са на 50 години проявяват по-голям интерес към нея, но тя не се интересува от тях.

"За мен е много важно да излизам с мъж на 70 или 60 години, който е на същия етап като мен, за да можем да прекараме последните си години лудо влюбени", споделя Стела.

За съжаление доста мъже на тази възраст имат големи семейства и внуци и това ги прави несъвместими с нейния начин на живот.

"Един мъж, с когото се запознах - и смятах, че е идеалният партньор - ми каза след три срещи, че би предпочел жена с внуци, която да е повече домакиня и по-малко очарователна от мен. Аз се гримирам и се обличам стилно, в бяло, тюркоазено, червено и розово, защото осъзнах, че съм човек, който обича да бъде харесван. Знам, че звучи повърхностно, но това няма нищо общо със суетата. Има общо с мен, с осъзнаването, че това са последните ми години и с желанието да живея истински всеки ден", допълва тя.

Нейното желание е простичко: "Бих искала да срещна дързък мъж с искрящи очи, привлекателни устни и широк мироглед. Но искам страст и романтика. Ако ми предложат 1 милион паунда или обещанието да се влюбя, бих избрала любовта."

Но историята на Стела не е изключение, тъй като много жени споделят, че онлайн запознанствата се оказват по-скоро разочарование, отколкото нов шанс за романтична връзка.

Снимка: iStock by Getty Images

"Мъжете на 60 години използват полароиди от 70-те години като свои профилни снимки", споделя Полин Томлин, която е 61-годишна актриса.

Според думите ѝ това създава нереалистична представа: "За мен това е много скучна картина. Много мъже на моята възраст не се грижат добре за себе си и здравето си. Не знам какво се случва - изглеждат добре на 40 и 50 години, а после стигат до 60 и спират."

Тя споделя, че често, когато срещне привлекателен мъж на своята възраст, се оказва, че той търси много по-млада жена. "Аз се считам за млада 60-годишна, така че вероятно бих могла да излизам с някой по-млад, но не ме интересува да бъда обект на фетишизъм от страна на много по-млад мъж. Твърде зряла съм за такава енергия."

По настояване на нейни приятелки, тя опитва онлайн запознанства, но остава много разочарована: "Хората продължават да казват: "О, ти си много жизнена жена, трябва да влезеш в интернет и да срещнеш някого." Направих го за кратко и открих, че много от мъжете на 60 години използват стари полароидни снимки от 70-те години като профилни снимки."

Освен това тя допълва, че не е усещала истински интерес от страна на мъжете при нейните онлайн запознанства.

"Когато се свързваха с мен, постоянно имах чувството, че си оставят отворени възможности. Не отделяха време да прочетат профила ми и не изглеждаха да искат да се ангажират в смислен разговор. Чувствах се несигурна. Аз съм старомодна. Искам да излизам с някой, с когото мога да се смея, да се разхождам и да пия кафе. Но тези мъже изглеждаха, че просто си търсят забавление."

След неприятен онлайн разговор, при който мъж започнал да използва нецензурни думи, тя окончателно се отказала от приложенията. И въпреки че в реалния живот мъжете често изглеждат твърде неуверени да я заговорят, тя не е готова да прави компромис. "Ще бъда тъжна, ако любовният ми живот трябва да угасне напълно. Но ако не се появи някой подходящ, няма да правя компромиси."

Снимка: iStock by Getty Images

Докато Полин и Стела се срещат с предизвикателствата на онлайн срещите и търсенето на подходящ партньор сред мъжете на тяхната възраст, други откриват, че тези предизвикатества не зависят само от пол.

За Бони Марч, 84-годишна пенсионерка, търсенето на любов се оказва пътуване към това да открие коя е тя всъщност и към преживявания, които е пропуснала в младостта си като лесбийка.

"Бях пропуснала преживявания, които други лесбийки имат в младостта си" заявява Бони Марч. Тя се омъжва на 20 години и има две деца. Но решава да навлезе в романтична връзка с жена едва двадесет години по-късно. След осем години връзка идва дълъг период на самота, който се усеща най-силно по време на Covid карантината, когато самотата ѝ става непоносима.

След поредица от срещи, Бони разбира, че да бъдеш в интернет пространството не е достатъчно. Много от жените, с които е излизала живеели закотвени в навиците си вместо да се отворят към живота.

"Животът им беше много ограничен от собствените им избори. Изглеждаше, че намират всякакви извинения, за да останат у дома и да гледат Netflix", споделя тя.

Тогава тя решава да подходи по друг начин. Регистрира се в платформа, която насърчава истинското себеизразяване.

"Моят коуч ми помогна да помисля как да бъда достатъчно смела, за да бъда себе си, как да намеря куража да кажа на всеки, който има проблем с мен: не се нуждая от теб в живота си", разказва тя.

Това освобождаване на вътрешната ѝ сила ѝ позволява да преоткрие радостта от романтиката.

"Осъзнах, че съм пропуснала някои от преживяванията, които други лесбийки имат в младостта си. Когато една от жените, с които излизах, ми каза, че не се държа като 80-годишна и ми предложи да намаля възрастовия диапазон на жените, които търся, до 65-75 години, реших да следвам съвета й. Първата жена, която срещнах, беше Шерил, която беше на 68 години", продължава разказа си тя.

След това те се срещат първо на обяд, който се оказва приятно преживяване. А след няколко седмици отиват заедно на блус фестивал и остават до два часа сутринта, за да си говорят.

След като Бони намира смелост да бъде себе си и започва да се среща с Шерил, връзката им бързо се задълбочава. За Шерил, която в момента е на 71-годишна възраст, срещата с Бони не е била първият ѝ избор, след като е загубила предишната си партньорка, но се е оказала съдбоносна.

"Не беше първият ми избор да започна връзка с по-възрастна жена, след като загубих предишната си партньорка.", казва Шерил Форд.

С времето обаче тяхната връзка се превръща в нещо много специално, защото трепетите и вълнението, което Шерил е изпитвала при предишната си връзка, се завръщат.

"След няколко месеца разбрах, че искам да се оженя за Бони. Беше толкова вълнуващо. Чувствах се като първия път, когато се влюбих. Същите трепети, същото чувство, че не мога да се концентрирам - не можехме да издържаме да сме разделени. За разлика от Бони, аз разкрих публично, че съм хомосексуална, когато бях на 19 години", допълва Шерил.

Истории като тези на Бони и Шерил показват, че смелостта да бъдеш себе си може да доведе до истинско удовлетворение, дори и след като дълги години си изпитвал самота.

Но не при всеки има този любовен сценарий. Една от тях е 91-годишната Д'ян Форест.

Тя казва: "Предпочитам по-млади мъже - по-възрастните са по-склонни да монополизират разговора."

През последните 30 години е излизала с десетки мъже - толкова много, че е загубила бройката.

"За мен е важно да срещна някой, който е умен, има чувство за хумор и обича да пътува. Не ме интересува какъв пол е този човек. Важното е да се забавляваме заедно", отбелязва тя.

С възрастта обаче запознанствата стават все по-трудни.

"Не ми харесва да съм сама в апартамента си през нощта. Затова си намирам интересен човек в интернет и го каня на кафе - и в девет от десет случая повече не чувам нищо от него. Мисля, че тези хора не искат да се срещат с никого. Просто им харесва да сърфират в интернет. Това им доставя удоволствие."

Д'ян Форест разказва пред The Guardian и за своята професия, която е стендъп комедиант.

"Разказвала съм за своите преживявания с мъжете на сцената в комедийни клубове и има млади мъже, които искат да излизат с мен, след като ме видят на сцената. Но те искат само интимност, а не връзка. Открих това преди няколко години. Други жени на моята възраст ми казват, че вече не търсят физическа близост дори със съпрузите си. Аз съм различна. За мен интимността е част от живота. Все още търся близост, но не с всеки. Искам поне някаква връзка."

Тя завършва историята си с това, че няма деца, а повечето хора от семейството ѝ са починали.

"Пътувам много и се надявам някъде, в Париж, Лондон или дори в самолета, да срещна някого. Не търся да се омъжа или да се влюбя, просто искам спътник, който ме харесва и иска да се забавлява. Светът е самотен, но винаги трябва да имаш надежда."

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos