Страхът като характеристика или образ се мени с възрастта. Бебетата изпитват постоянно боязън, поради което често плачат и призовават родителите си на помощ. Обикновено те се ориентират за нуждите им и разпознават обектите на страха, задача, с която чужд човек трудно би се справил.

Малкият палавник, правещ опитите си за първите стъпки, на възраст между 10 и 18 месеца, може да се почувства безкрайно беззащитен и изоставен при липсата на единия или двамата си родители.

Децата от 4 до 6 години най-често се плашат от нереални образи, плод на тяхното въображение, приказки и разкази или видяни през деня на екрана.

Точно обратното, неблагоприятните условия в ежедневието, негативните събития и случки могат да извадят от равновесие 7- до 12-годишните. В тази възраст децата най-много се страхуват от нараняване и природни бедствия. Не се чудете защо вече по-голямото ви дете изпада в истерия от имунизацията или се крие под възглавницата при буря, нещо, което не сте го виждали да прави преди.

Страхът при децата не е постоянен и непрекъснато еволюира. Докато за един възрастен неприязънта от чудовищни лица е постоянна, отношението при детето може коренно да се промени и всявалият ужас демон по-късно да предизвиква насмешка и забавление.

Понякога страхът и смелостта при детето са неочаквани, което само показва липсата на определен опит. То може да настоява да се вземе лъвът от зоопарка за домашен любимец, но да не желае да приближи съседското куче.

За децата е нормално да се страхуват от непознати, височина, тъмното, животни, кръв, насекоми, да останат сами, въпреки че е трудно да се определи в кой точно възрастов период ще се появи конкретното негативно усещане. Най-трайни са страховете, породени от злополучен опит, които могат да останат до края на живота - например, ухапването от животно води до изпитване на страх от срещата с такова.

Децата, също като възрастните, се чувстват несигурни в преходните етапи от живота си. Такива са постъпването в детско заведение, тръгването на училище, завършването на средно образование...

Плахостта от излизането на сцена, например, отказът да се изрази мнение пред други, са едни от страховете, подсказващи несполучлив опит далеч в детството. Задача на родителите е всъщност да улавят признаците за детските тревоги и неволи още при зараждането им и да не позволят на страховете да моделират поведението на изграждащата се личност.

Как да познаем, че детето се страхува? Понякога поведението му, сякаш е коренно противоположно и по нищо не подсказва за проблем. Може би, в този случай трябва да се тръгне именно от тук. Детето може да се държи твърде необуздано, импулсивно, да действа нервно, прибързано, извършвайки типичните жестове на раздразнения. Бързото говорене също е признак за неспокойствие, както и много от проблемите със съня и заспиването. Потни ръце, силно биене на сърцето, учестено дишане, гадене, болки в корема или главата – всички те могат да са признаци на страх и тревога.

Децата се лекуват и по-лесно, и по-трудно от възрастния. Това, всъщност, зависи от родителя – времето и вниманието, което ще отдели, пълноценността на отношението между големия и малкия, закрилящия и изплашения. Разговорът при децата върши чудеса, на тях не им трябва много време и аргументи за убеждаване, за тях разговорът е показателен, че могат да бъдат защитени и да им бъде помогнато да се справят със затруднението, че имат опора. Чувството, че не сме сами ни е давало винаги най-голямото богатство, още от детството.