Въвеждането на твърди храни при бебето е важна част от неговия път през първата годинка. И тема, по която много майки се притесняват сериозно. Педиатрите имат една препоръка, бабите настояват на методите на захранване, познати от миналото, появяват се нови модерни школи, а дигиталното пространство е пълно със съвети и информация, които често си противоречат.

Тук ще разгледаме спецификите и разликите между традиционното захранване и метода ЗВБ (Захранване, водено от бебето), който става все по-популярен избор на семействата.

Захранването на бебето обикновено започва около 5-6 месец, когато то вече може да сяда с помощта на възрастен, проявява интерес към общата храна на масата, а вроденият рефлекс на избутване с език избледнява.

Какво предлага традиционното захранване?

Това е добре познатият метод на хранене с лъжичка. Започва се с малко количество добре пасирана храна, като нови храни се въвеждат една по една с постепенно увеличаване на количеството и изчакване на поне няколко дни за евентуална реакция. А реакция може да се търси както по отношение на потенциална алергия, така и за това как като цяло бебето преработва новата храна и как се отразява тя на храносмилането му.

Освен количеството и разнообразието от предлагани храни, добре е постепенно да разширяваме тяхната текстура. Захранването започва с гладко пюрирани и по-течни консистенции, които лека-полека могат да се сгъстяват, от фино смилане да преминем към намачкване и т.н. Така и ще подготвим бебето по-лесно за дъвкане и срещата с изцяло твърди храни.

Снимка: iStock by Getty Images

Повече за това кои хранителни групи как да въвеждаме сме описали в подробен материал тук.

Захранване, водено от бебето

Това е метод за въвеждане на твърди храни, при който предлагаме подходящи за възрастта продукти, които бебето може да яде и опитва само̀ с ръце. Тук фокусът не е върху текстурата, количествата и самото нахранване, а върху това детето да има личен опит и директна среща с храните такива, каквито са - не пюрирани и не непрекъснато през лъжицата. Разбира се, и тук се спазват изискванията относно последователността на въвеждане на хранителните групи и съобразяването на предлаганите продукти с възрастта на детето и рисковете от реакция.

Този подход набляга на независимостта, изследването и развитието на уменията за самостоятелно хранене. Основните принципи на този тип захранване включват:

Стремеж към самостоятелно хранене: Вместо да храним бебето с пасирани пюрета с лъжица, му предоставяме подходящо оразмерени храни, които може само̀ да хваща и поднася до устата си. Това насърчава развитието на фината моторика и координацията око-ръка.

По-активно включване на бебето към семейното хранене: При ЗВБ бебетата се насърчават да се присъединят към семейните хранения и да ядат същите храни като останалата част от семейството, когато е възможно. Това помага за идеята за споделяне на преживявания по време на хранене и позволява на бебетата да изследват разнообразие от вкусове и текстури, като не се чувстват изолирани.

Грижа за безопасността: Основно притеснение на родителите при използване на метода ЗВБ е рискът от задавяне. Вниманието със сигурност трябва да е повишено и да не се оставя бебето без надзор по време на хранене. Необходимо е непрекъснато да наблюдаваме уменията на нашето дете и как се развиват те, за да можем да предлагаме съобразени и безопасни варианти на продукти. Трябва да са меки, с подходящ размер, за да се ограничи опасността от задавяне. За пример може да дадем задушени зеленчуци, меки плодове, варени тестени изделия и малки парчета месо или риба.

Снимка: iStock by Getty Images

Самостоятелност и откликване на нуждите на бебето: ЗВБ е водено от концепцията, че бебето само̀ трябва да реши колко иска да яде, а родителят трябва да зачита знаците за глад и ситост. Този метод обезкуражава притискането на бебето да яде точно определено количество. Няма насилствено хранене с лъжица или увещаване на бебето да яде. Вместо това се дава свободата да изследва и вкусва храни със свое собствено темпо.

Захранването, водено от бебето, има за цел да насърчи здравословни хранителни навици. Липсата на лъжица и непрекъснат асистент в яденето спомага за осъзнато хранене. Така се ограничава и използването на екрани, играчки и други помощни средства за отвличане на вниманието. ЗВБ позволява също така на бебетата да развият по-голямо чувство за автономност по отношение на храната и помага да се ограничи вероятността от придирчивост в храненето.

Важно е обаче да се отбележи, че не всички бебета може да са готови за подобен метод - затова често родителите предпочитат комбинация между ЗВБ и традиционното въвеждане на храни с лъжица.

Сред недостатъците на метода родители и педиатри отбелязват по-високия риск от задавяне, тъй като бебетата се запознават с твърди храни от самото начало, когато не са развили достатъчни умения за дъвчене и преглъщане. В същото време обаче именно този подход дава по-добра основа за бърз напредък в тези умения.

Друг потенциален проблем е дали бебето приема достатъчно калории и необходимите хранителни вещества. При храненето с лъжица сме напълно наясно какво количество поема то, както и с какъв състав, докато тук сме водени изцяло от интуицията и поведението на бебето. Ако обаче съумеем да организираме рутина на семейноъо хранене, и при ЗВБ, и при традиционния метод бихме имали достатъчно контрол и поглед на тези въпроси.

Не на последно място, ЗВБ често е доста "цапащ" и разхвърлян метод, което изисква допълнителни усилия от страна на родителя. Това понякога го правим труден за приложение навън или изисква повече креативност и планиране относно вида на предлаганите храни.

Независимо кой метод на захранване предпочетете, консултацията с лекаря на детето е много важна за безопасно и пълноценно въвеждане на хранителните групи. Дори и да не последвате всички съвети от педиатъра или да сте на различни мнения за метода, това е лекарят, който следи детето от раждането и може да даде ценни съвети, свързани с ограничаване на възможни алергии и негативна реакция.

Наталия Тодорова е автор на блога The Little Chef, където споделя всичко, което я вълнува, за детско развитие и възпитание, родителство, кулинария.