Наталия Тодорова е автор на блога The Little Chef, където готви заедно със своите малки помощници - двете й деца. Там споделя всичко, което я вълнува, за детско развитие и възпитание, родителство, кулинария.

Има цял куп теории за правилното и най-добро въвеждане на храните при бебетата. Кога, какво, как... Правилата, които нашите майки са следвали при захранването, често днес се отричат от педиатри и нутриционисти. Влизат нови модерни "течения" в захранването и храненето на бебето изобщо.

Кога да започне приемът на храна, различна от кърма и адаптирано мляко, също е въпрос на дълга полемика. Някои стартират още след 4-ия месец на бебето, други изчакват след 6-ия или 8-ия. Педиатрите често правят разграничение според това дали детето се храни на кърма или на формула.

И целия този поток от информация и източници вместо да помогне, често обърква още повече младите майки. При захранването на дъщеря ми бях изчела тонове литература, за да избера своя подход. Водех си дневници, в които чинно записвах всичко - кога какво и колко е яла, настроения, сън,повръщане, кога е пълен памперсът... Ентусиазмът на първото дете. Със сина ми просто "преписвах".

В този материал ще обърнем внимание на поредността на въвеждане на различните хранителни групи с техните специфики. Полезна основа, върху която всяко семейство може да стъпи, избирайки момента на захранване и подхода на предлагане на нови храни.

Моят план най-общо следваше следните стъпки: зеленчуци - плодове - безглутенови каши - месо - глутен - млечни продукти - риба - жълтък. След първата година идват и белтъкът, бобовите култури, прясното мляко. Сок, да си призная, никога не съм въвеждала. Има схеми, които започват със сок от 3-ти или 4-ти месец, но също и много информация за отрицателните ефекти на това по отношение на коликите и дългосрочно за храносмилането.

 

Какво означава схемата, описана по-горе?

Че започваме с няколко зеленчука, подходящи за възрастта. После преминаваме към въвеждане на няколко плода според възрастта. И докато караме нататък по стъпките, продължаваме въвеждането на още нови храни от вече въведения вид, съобразено с възрастта на детето.

Някои общи правила

• Започва се с храни, подходящи за възрастта. От по-слаби алергени постепенно с порастването на бебето се преминава към по-доказани алергени и по-трудно усвояеми храни.
• При въвеждане на нова храна бебето трябва да е напълно здраво. Новите храни с техните свойства и специфика на обработка от страна на храносмилателната система изискват концентрация на енергия. А при боледуване тази енергия е много по-нужна другаде.
• След ваксина е добре поне 48 часа да не се въвежда нова храна. От една страна, ако се появят обриви, диария или друго неразположение, няма да е ясно дали е от ваксината или от храната. От друга страна, самата ваксина доста форсира работата на бебешката имунна система и точно в този момент да атакуваме и с прием на непознат продукт, може съвсем да разклати ситуацията. Правилото за ваксините означава също така, че ако ви предстои имунизация след няколко дни, е добре да не започвате прием на нова храна днес. Потенциална алергична реакция може да има няколко дни след поетапното въвеждане и в най-добрия случай ще отложите имунизацията заради появил се обрив. В по-лошия случай, ако има алергия, ще поставите ваксината, а обрив или друго неразположение ще забележите по-късно през деня.
• Нова храна е добре да се въвежда преди обяд. Причината - ако има реакция, тя да не се разгърне едва вечерта или през нощта.
• Всяка нова храна се въвежда на интервали от по няколко дни, спазвайки правилото "one at a time" - никога две нови неща едновременно. В началото първите храни се въвеждат на интервали от 5-7 дни с плавно увеличаване на количеството (за това по-подробно малко по-надолу). По-нататък вече нова храна може да се въведе за 3-4 дни (а по-силните алергени за 5 дни) с по-голяма стъпка на увеличаване на количествата. При доказана фамилна обремененост и алергии, винаги трябва да се действа по-бавно и внимателно и дадена нова храна може да се въвежда и по 10 дни.

Как расте количеството?

Началото на захранването има няколко задачи. Бебето ще опознае нови вкусове, ще внесем в менюто му нови полезни вещества. Но и ще се запознае с нови текстури, ще трябва да овладее храненето с лъжица. Затова началото трябва да бъде плавно.

Ето схемата, която ми предложи педиатърът на децата и която следвах и при двамата:

1-ви ден от захранването: 5 гр пюре, смесено с 5 мл кърма/адаптирано мляко

2-ри ден: 10 гр пюре, смесено с 10 мл кърма/адаптирано мляко

3-и ден: 15 гр пюре, смесено с 15 мл кърма/адаптирано мляко

4-и ден: 20 гр пюре, смесено с 15 мл кърма/адаптирано мляко

5-и ден: 30 гр пюре, смесено с 15 мл кърма/адаптирано мляко

6-и ден: 40 гр пюре, смесено с 20 мл кърма/адаптирано мляко

В превод: Първите 3-4 дни пюрето се разрежда с кърма или адаптирано мляко в съотношение 1:1. След това съотношението на смесване става 2:1 в полза на пюрето. След първите няколко седмици на захранване, обикновено разреждане вече не се налага - тук бебето диктува парада. То се прави, от една страна, за да е по-познат вкуса за бебето. А, от друга страна, за да не е толкова фрапираща разликата в консистенцията спрямо течната му храна до момента.

След като сме въвели първия продукт безпроблемно, можем да преминем към следваща нова храна. Тук идва едно объркване при майките - Сега пак ли да започна отначало с 5-10-15 гр или от новата храна да дам направо 40 гр, защото до това количество съм стигнала?!

Компонентите на захранването са най-общо два: постепенно увеличаване на количеството твърда храна и постепенно предлагане на нови храни. Двете неща вървят паралелно. Това означава, че всеки нов продукт въвеждаме с малки стъпки (лъжица-две-три), за да се проследи евентуална реакция, а остатъка допълваме с вече познати храни.

С какво започваме?

Има много информация и таблици, указващи подходящите първи храни. Някои започват с ориз като слаб алерген, други с плодове (ябълка, круша), тъй като сладкият им вкус се харесва на бебетата. Трети стартират със зеленчуци (картоф, пащърнак, морков), защото се опасяват, че след опитване на сладък плод, бебето няма да хареса безвкусния картоф, например.

Моето решение и при двете деца беше да започна с тиква. Слаб алерген, чудесни хранителни свойства. Сладка е и се харесва на всички бебета. И още едно предимство - постилам си с разхлабваща храна, която, веднъж въведена, е моето оръжие, с което "коригирам" всякакви неразположения от приема на картоф, ориз, морков и други запичащи храни.

След тиквата вариациите за продължение са много, просто трябва да съобразите подходящите за възрастта зеленчуци и да започнете с по-слабите алергени. Подходящи в началото са пащърнак, картоф, бял морков (оранжевият се води по-силен алерген и го оставих за малко по-късно), броколи, карфиол, тиквичка.

Не се притеснявайте, ако детето не хареса дадена храна и не успеете с въвеждането. Все пак, кога за последно вие самите ядохте бял морков? Вкусовете на детето ще се променят много пъти във времето, а най-важната цел е да постигнем балансирано и разнообразно хранене.

Кога заместваме цяло хранене с твърда храна?

И в това отношение мнения много. И винаги любимото ми "водете се по детето", което доста често не се получава или не е ясно какво означава.

Според някои школи дори до годинката основното количество храна идва от кърма/адаптирано мляко, а останалото е за "опитване". Ако детето е злоядо, често му е трудно да свикне с новите храни и също по неволя заместването на хранене става по-бавно. Други школи пък залагат на по-бързото преминаване към обща храна. Разбира се, има и периоди - при никненето на зъби, при боледуване, в които бебетата почти изцяло отказват твърда храна и се връщат към млякото, което е съвсем нормално.

Първо се замества обядът. Ако захранването започва още след 4-ия месец, не е препоръчително заместване на хранене, дори и детето с охота да приема пюретата. Най-добре е да има въведени едно-две меса, за да може да се радва на пълноценен обяд. Първото месо - пуешко, заешко, пилешко, се въвежда между 6-и и 8-и месец, така че някъде в този период може да се случи и заместването на обедното хранене с пюре. Препоръчва се да се редуват един ден месо със зеленчуци, един ден само зеленчуци (или два на два), а след въвеждане на жълтъка, той се добавя в безмесните дни.

След навършване на годинка месото (в това число и рибата) се включват по-осезаемо и трябва да присъстват в менюто 5-6 дни в седмицата. Обикновено детските кухни предлагат едно месно и едно постно ядене, така че ако обядът е с месо, вечерята е без или обратно.

Следващото хранене, което се замества, обикновено е следобедното (това, което се пада между 16 и 18 часа, в зависимост от режима на бебето). За него се въвеждат плодовете и кашите. Тъй като е по-добре новите храни да се въвеждат преди обяд, за да се проследи за реакция до края на деня, аз правех следното: Всеки нов плод или каша (които ми трябват за следобяда), въвеждах сутрин (с храненето в 9-10 часа), а веднъж въведени, вече си ги ползвах свободно за следобедната закуска.

Третото хранене за плавно заместване е закуската - обикновено след въвеждане на глутен и млечни продукти. Сутрешните две млека около годинката или по-късно плавно се трансформират в закуска + малко плодово прихапване към 10-11. Като и след тяхното заместване, в менюто на бебето остават 1-2 хранения с кърма/адаптирано мляко.

Последна за заместване остава вечерята, като често децата имат и кърмене или шише адаптирано мляко преди сън, дори и при вечеря изцяло от твърда храна.

Месото - колко и какво

В зависимост от началото на захранването, месото се предлага между 6-ия и 8-ия месец - обикновено се препоръчва да е месец-два след началото на захранването. Профилактичните кръвни изследвания, които се правят при навършени 6 месеца, дават ориентир за нивата на хемоглобин в кръвта и дали има нужда да се побърза с въвеждането на месо, а и на жълтък след това.

Подходящи за начало са крехки меса без много мазнини. Такива са пуешко, заешко, пилешко - аз ги въведох в тази последователност.

Първият вид месо е добре да се въвежда в продължение на 5-6 дни с увеличаване на количеството лъжичка по лъжичка. Тъй като в тези месеци месо не се дава всеки ден, моята схема е 5 гр месо към зеленчуковото пюре в първия ден от захранването с месо, 10 гр. във втория ден, един ден пауза, след което два дни по 15 гр към зеленчуковото пюре. За въвеждане на втория вид месо е добре да се изчака около 2 седмици от въвеждането на първото.

Обръщам внимание, че ако използвате готови пюрета само от месо, в тях месното съдържание обикновено е 40 до 50% (останалото е ориз и вода най-често). Т.е. ако добавите 20 гр от това пюре, означава, че сте предложили 8-10 гр месо.

Ето ориентировъчното дневно количество месо, което бебетата и децата се препоръчва да приемат според възрастта. Сигурно ще попаднете на таблици с други параметри, разминаванията идват от различните педиатрични школи и от това дали месо се предлага всеки ден или през ден, а количествата са все пак за среден ориентир:

6 - 7 месеца: 15 г.

7 - 8 месеца: 30 г.

9 - 10 месеца: 40 гр

11 - 12 месеца: 50 гр

1 - 3 години:60-70 гр

3 - 6 години: 100 гр

Поетапно въвеждане на глутен в менюто

Думата глутен идва от латинското gluten (лепило). Това са трудноусвоими протеини, които се съдържат в най-голяма степен в пшеницата и в малко по-различни комбинации в други зърнени култури като ечемик, ръж, овес и др. На глутена се дължи лепкавостта и еластичността на тестото.

Около 1% от хората по света страдат в една или друга степен от т.нар. глутенова непоносимост и статистиката расте. Причината е в това, че днешните сортове пшеница съдържат много по-голямо количество от тези протеини в сравнение с преди. Глутен също така се добавя и в различни пакетирани храни, за които не бихме предположили, че съдържат такава съставка: кетчуп, картофен чипс, бонбони, сладолед, соев сос, бульон на прах, някои витамини и таблетки, шунки, колбаси и др.

Класиката още от нашето детство за въвеждане на глутен като нова храна за бебето е да му се връчи коричка пшеничен хляб, с която да си чеше венците. А следващата стъпка е прословутата попара, срещу която голяма част от съвременните майки остро скачат.

Глутенът се въвежда между 7-ия и 9-ия месец. По-ранното въвеждане крие рискове, а според някои източници и да се закъснее не е много добре, макар че няма доказана причинно-следствена връзка между късно въвеждане и непоносимост.

Въвеждането на глутен е добре да стане плавно - за около месец - от храни с ниско съдържание на глутен към такива с високо съдържание. Тогава организмът ще има възможност постепенно да свикне с тези нови протеини и да се "научи" да произвежда ензимите, необходими за тяхното разграждане. По време на това въвеждане е добре глутенови храни да се предлагат редовно (всеки ден да присъстват, макар и да е само с коричка хляб), за да се следи за евентуални признаци на непоносимост. Симптомите за алергия към глутена включват разстройство, загуба на тегло или бавно наддаване, липса на апетит, безпокойство и раздразнителност, коремни болки.

Често използвана схема за плавно въвеждане е последователността:

Седмица 1: Овес

Седмица 2: Ръж

Седмица 3: Спелта

Седмица 4: Пшеница

Млечни продукти

Тук включваме масло, сирене, извара, кисело мляко, прясно мляко. С изключение на последното, храните от тази група се въвеждат в периода 8-12 месеца.

Първи на редичката за въвеждане сред млечните продукти е маслото (или неговата пречистена форма гхи) - около 8-ия месец. При въвеждането се прибавя количество колкото грахово зърно към обедното пюре и постепенно се достига до 1 ч.л. мазнина, което е достатъчно дневно количество до годинката.

При навършени 8-9 месеца може да се въведе сиренето. Бяло саламурено пълномаслено сирене, обезсолено. Може да бъде краве или козе. Започва се с малко количество и постепенно се увеличава, като до 1 година дневната доза сирене е колкото кибритена кутия.

Извара може да бъде въведена около 10-и месец. След въвеждане, дневното количество трябва да е до 40 гр., като може да се включи като добавка към плодови пюрета.

Киселото мляко в миналото се е въвеждало доста рано и е замествало кърменето. Днес тази практика се отрича. Аз го въведох при навършени 9 месеца, а някои школи съветват да се изчака и до 11-и месец. Може да е под формата на айран, като десерт с плодове и бисквитки, в застройка на супа. На бебета се дава само пълномаслено кисело мляко. До 2-годишна възраст мазнините е добре да съставляват около половината от общия прием на калории за деня.

Пълномасленото прясно мляко остава за след навършване на 1 година. В началото е като компонент на десерти - например кремчета, мляко с ориз, грис. В чист вид (за пиене) е най-добре да се изчака поне до година и половина.

Моцарела може да бъде предлагожена около годинката. Кашкавал и други деликатесни сирена е добре да се предложат по-късно, тъй като най-често съдържат твърде голямо количество сол.

Жълтък

Жълтъкът е богат на витамини, минерали, желязо и полезни мазнини и е важен за развитието на бебето. Жълтъците не съдържат протеини, които да причинят алергия - белтъците са силен алерген и се оставят за след годинката.

Жълтъкът обикновено се въвежда между 8-ия и 10-ия месец. Яйцето трябва да се измие старателно и да се приготви твърдо сварено - това означава варене 15-20 мин. в зависимост от размера му. Започва се с 1/8 жълтък през ден, като на третия прием количеството се увеличава на 1/4 жълтък през ден или 2-3 пъти седмично. През третата седмица от въвеждането му може да се дава по 1/3 жълтък 2-3 пъти седмично, а на четвъртата седмица - по половинка, отново 3 пъти седмично.

Жълтък може да се добавя към зеленчукови пюрета и каши, към супи. Не е подходящо да се смесва в едно хранене с месо, риба или бобови култури.

Белтъкът е силен алерген и неговото въвеждане трябва да остане след навършване на една година, като в началото не се предлага самостоятелно, а като част от някаква храна - напр. в кекс, застойка на супа, печен сандвич с яйце и сирене и др. Тогава ориентировъчното количество е 3 до 5 цели яйца седмично.

Риба

Рибата се въвежда около 2-3 месеца след въвеждане на първото месо. Това най-общо означава след 8-ия месец или около 10-ия месец, като за начало са подходящи немазни риби - треска, хек, пъстърва, ципура и др. На пазара има и доста готови пюрета със сьомга, означени за тази възраст - единствената причина да не е сред препоръчаните първи е, че е по-мазна и тежка.

Всеки нов вид риба се въвежда с постепенно увеличаване на количеството в рамките на 3-5 дни, както при месото. Количеството, което трябва да се достигне, е като при месото в съответните възрасти. В седмичното меню до годинката е добре да присъства 1, максимум 2 пъти, като замества месно хранене.

Подправките

Голяма част от широко използваните в българската кухня подправки не са силни алергени. Все пак в началото не се включват в менюто, тъй като могат да дразнят стомаха. Макар и използвани в много малки количества, преди годинката подправките трябва да се въвеждат като всяка друга нова храна по няколко дни с постепенно увеличаване на количеството.

Сред подправките, подходящи за бебета до 1 година, са: копър, босилек, магданоз, мащерка, чесън, розмарин, риган, мента, червен пипер, кориандър и др.

Сол по правило не се добавя в храната на бебето до 1 година. До навършени 8 месеца дневната нужда от сол е под 1 гр, който се набавя от кърмата и/или адаптиранотомляко. След това до навършване на 2-3 години дневното количество сол трябва да е около 2 гр. А не бива да забравяме, че сол има в хляба, бисквитите и други готови храни.

Този материал не претендира за изчерпателност, нито пък описаната последователност и схема претендират да са най-верният вариант на захранване. Съществуват различни педиатрични школи и национални традиции, които дават различаващи се препоръки. Във времето също практиките търпят големи изменения - заради по-голямата информация и проучвания по отношение на алергиите, автоимунните заболявания и храносмилането, заради развитието на хранително вкусовата промишленост и фармацията, заради различната околна среда и климатични условия. Винаги е добре да се обърнете към вашия педиатър, който е най-добре запознат със здравословното състояние и навици на вашето дете.