И при тези резултати е невероятно, че финландските ученици имат много по-малко учебни часове в сравнение с останалите деца в Европа. Междучасията в началното училище са цели 75 минути, рядко се дават домашни, няма класни и контролни, само при завършване на средното образование има стандартизиран тест.

Средното задължително общообразователно обучение във Финландия включва две степени: долен курс (alakoulu), от 1 до 6 клас и горен курс (yläkoulu), от 7 до 9 клас. В допълнителния 10 клас учениците могат да подобрят оценките си. След това децата отиват в професионален колеж или продължават обучението си в лицей, еквивалентно на 11-12 клас в нашата образователна система.

В страната 9 от 10 деца завършват средно образование.

През 2008 г. ООН определи финландската и датската образователна система като най-добрите образователни системи в света.

Според специалистите силата на финландската образователна система се крие в предоставянето на равни възможности на децата независимо от тяхното социално положение. Друго нейно преимущество е високата квалификация на учителите.

Всички учители във Финландия трябва да имат магистърска степен, която се субсидира от държавата.  Учителите се подбират от 10%-те най-добри от завършилите.  Социалният статус на учителите е като на лекар и адвокат.
Преподавател с 15 години стаж получава 102% от средната заплата на други специалисти с висше образование.

Освен това учителите прекарват в класните стаи само 4 часа на ден и по 2 часа седмично за професионално си развитие.

Наталия Киреева, която живее в Хелзинги, представя 7 принципа на финландския модел на образование, които го правят успешен.

Равенство


Няма елитни или посредствени училища - всички имат еднакво оборудване и пропорционално финансиране. Доскоро на финландците е било забранено да избират училище, сега забраната е премахната, но повечето родители пак си дават децата в най-близкото училище, защото всички училища са еднакво добри.

Не се допуска по-задълбочено изучаване на едни предмети за сметка на други. Всички са еднакво важни, а учителите имат пълната свобода да преподават материала както сметнат за добре

Не се сортират ученици в класове според способностите или кариерните им предпочитания. Всички деца, умни или не учат заедно с всички. Разликата в нивото между слабите и силните учащи е най-малката в световен мащаб.

Недопустимо е учител да има сантименти към „своя клас”, да имат „любимци” или да сравнява един ученик с друг.  Всякакви отклонения от нормата завършват с прекратяване на договорите на подобни учители.

Равенство в правата на възрастния (учителя, родителя) и на детето. Финландците наричат този принцип „уважително отношение към ученика”. На децата от 1 клас им се обясняват техните права, в това число и правото „да се оплачеш” от възрастните на социалния работник. Това стимулира финландските родители към разбиране, че детето им е самостоятелна личност, която е забранено да бъде обиждана с думи или да й се прилага физическо насилие.  Педагозите не могат да унижават учениците.

Безплатно

Държавата гарантира 100% безплатно средно образование. Това включва обучение, учебници, тетрадки, пособия, всичките канцеларски материали, калкулаторите и дори лаптопите и таблетите, както и транспорт до училище при по-дълго разстояние.  Освен самото обучение, безплатни са: обедите, екскурзиите, музеите и цялата извънкласна дейност.  Всякакво събиране на допълнителни средства от родителите за каквито и да са цели, са забранени.

Индивидуалност

Учителите имат пълната свобода да преподават материала както сметнат за добре

За всяко дете се съставя индивидуален план на обучение и развитие. Тя касае съдържанието на използваните учебници, упражнения, количеството класна и домашна работа и отделеното време за тях, а също така и преподавания материал. Едни получават обстойно и подробно излагане на материала, а от онези, от които се иска само повърхностно знание – кратко изложение за най-важното и базисно в преподаваната материя.

Във финландските училища, наред със стандартното обучение, има две уникални разновидности на образователния процес:

 - поддържащо обучение на „слабите” ученици – това, което при нас се практикува от частните учители. Във Финландия частните учители не са популярни, защото учителите доброволно се справят с допълнителната помощ по време на час или след него.

- коригиращо обучение – свързано е с постоянните общи проблеми, свързани с усвояване на материала, например заради неразбирането на неродния финландски език, на който се води обучението, или във връзка със сложности при запомнянето, с математически навици, а също така с асоциалното поведение на някои деца. Коригиращото обучение се провежда индивидуално или в малки групи.

Практичност

Финландците казват: „Или се учим да сме готови за живота, или, за да сме готови за изпитите. Ние избираме, първото”. Затова във финландските училища няма изпити. Контролните им промеждутъчни тестове се правят по усмотрение на учителя. Съществува само един задължителен стандартен тест след завършването на средното общообразователно училище.

При това учителите не се интересуват особено от неговите резултати, пред никого не се отчитат в тази връзка и децата не се подготвят специално за него. В училище се преподава само онова, което ще потрябва на детето в живота. Устройството на доменната пещ, например, няма да е полезно, затова и не се изучава. За сметка на това децата от малки знаят какво е портфолио, договор, банкова карта. Могат да изчислят процента на данъка от полученото наследство или от получения доход, да си направят визитка в интернет, да изчислят цената на стоката след няколко намаления или да изобразят „розата на ветровете” на дадена местност.

Доверие

На първо място е доверието към училищните работници и учителите: няма проверки, комисии, методисти, както и изисквания за обучение на обучаващите. Програмата важи за цялата страна, но представлява само общи препоръки и всеки педагог използва онзи метод на обучение, който се счита за най-подходящ.

На второ място е доверието към децата: по време на час всеки може да прави свои неща. Например, ако в час по литература се прожектира учебен филм, а на ученика не му е интересно, той може да чете книга. Смята се, че ученикът сам избира кое ще му е по-полезно.

Доброволност


Учи се онзи, който желае. Педагозите ще се постараят да привлекат вниманието на ученика, но ако у детето абсолютно отсъства всякакъв интерес или способности към обучение, то ще бъде ориентирано към бъдеща практически полезна, „несложна” професия и няма да бъде тормозено с „двойки”. Не всички ще строят самолети, някой трябва да управлява автобусите.

В това финландците също виждат задачата на средното училище – да се разбере дали даденият тийнейджър си струва да продължи обучението си в лицей, или му е достатъчно минимално ниво на знания, на онези, за които е полезно да отидат в професионално училище. Трябва да се отбележи, че и единият, и другият път в страната се ценят еднакво.

Склонностите на всяко дете към даден вид дейност се определят чрез тестове и беседи от „учителите на бъдещето”, които са специалисти, част от училищния персонал.

Общо взето обучителният процес във финландското училище е мек и деликатен, което съвсем не означава, че учението може да бъде занемарено. Контролът върху училищния режим е задължителен. Всеки пропуснат час ще бъде наваксан.

Например, за един шестокласник учителят може да намери „прозорец” в разписанието и да го сложи в час във втори клас, за да седи, скучае и мисли за живота. Ако ще пречи на по-малките – часът няма да се зачете. Ако не изпълнява задачата, дадена от учителя, не работи по време на час – никой няма да вика родителите, да заплашва, оскърбява, обръщайки се към умствената непълноценност или мързела. Ако родителите не са особено заинтересовани от учебния процес на своето дете, то то просто мирно и тихо няма да премине в следващия клас.

Да се повтаря учебната годината във Финландия не е позорно, особено след 9 клас. Към живота на възрастния се подхожда сериозно и затова във финландските училища има допълнителен (незадължителен) 10 клас.

Самостоятелност

Финландците смятат, че училището трябва да научи детето на най-важното – да бъде самостоятелно в бъдещия успешен живот. Затова децата се учат да размишляват и сами да получават знания. Учителят не разказва новите теми – всичко се съдържа в книгите. Важни са не заучените формули, а умението да ползваш справочници, текстове, интернет, калкулатор - да привличаш нужните ресурси към решението на текущите проблеми.

Освен това педагозите не се намесват в конфликтите на учащите, предоставяйки им възможност всестранно да се подготвят към жизнените ситуации, да развият способността да отстояват себе си.

Колко учат във Финландия?

Учебната година във Финландия стартира през август - от 8-ми до 16-ти, като няма общ начален ден за различните училища. Краят на май бележи последния учебен ден.

През есенния срок има 3-4 дни и 2 седмици коледна ваканция. Пролетният срок включва 1 седмица февруарска „ски” ваканция и великденска ваканция.

Обучението е петдневно, само първа смяна. Петък е „ден на майстора” и е по-кратък.

Документален филм на Майкъл Мур също изследва причините за успеха на финландската образователна система: