Facebook
Южнокорейските деца учат по 16 часа на денонощие
Колко държат южнокорейците на образованието? Ще ви шокира. Децата там учат по 16 часа дневно.
Те са принудени да възприемат успеха си в училище като единствен източник на одобрение и самоуважение.
А това е така, защото образованието в Южна Корея е изключително ценено. Южнокорейците смятат, че това е единственият път за социален престиж и успех в живота. И в това няма нищо лошо, стига да не се стига до крайности.
Знаете ли, че средностатистическият гимназист в Южна Корея спи само по 5,5 часа на нощ, за да си осигури достатъчно време за учене. Обикновено има учебни дейности от 8:00 до 22:00 часа, след което пише домашни.
Е, това дава резултат - корейските ученици се представят блестящо на тестовете на Международната програма за оценяване на учениците (PISA), Само че успехът има и своята тъмна страна - мнозина страдат от физическите симптоми на академичен стрес.
Особености на корейската образователна система
Учебната година е почти целогодишна - започва през март и продължава до края на февруари, с около месец почивка между сроковете. Началното училище е до 5 клас включително. В един клас има около 30 деца. Средното образование приключва на 17 години, като в един клас учат около 40 деца.
Учебните часове са в нормалните стандарти, но тъй като целта на гимназиста е да влезе в добър университет, а конкуренцията е много висока, още в началното училище повечето посещават хагуон (известен още като частна учебна програма след училище), за да ускорят своето обучение.
"Известни под името „хагуони”, частните училища за специална подготовка, като това, в което преподавах, са една от опорите на южнокорейската образователна система и символ на амбицията на родителите децата им да успеят в живота на всяка цена.
Хагуоните са бездушни институции с редици от стаи, разделени с тънки стени, осветени с дълги флуоресцентни лампи и препълнени с ученици, тъпчещи в главите си английска лексика, корейски граматически правила и математически формули. Обикновено след редовните часове учениците остават до 22 часа вечерта и дори до по-късно", разказва Се-Унг Ку за образователната система в страната му пред в. „Ню Йорк Таймс”.
"Когато попитах класа си дали са щастливи в тази среда, едно момиче вдигна ръка колебливо, за да ми каже, че би била щастлива единствено ако майка ѝ я нямаше да ѝ натяква постоянно за оценките ѝ в училище", разказва още Се-Унг Ку.
Тъй като образованието е основният извънучилищен спорт, средностатическият тийнейджър не се прибира до полунощ.
Корейските ученици имат и съботни часове по клубни дейности. Те се провеждат всяка първа и трета събота на месеца до обяд.
Tелесното наказание в училище е забранено, но до известна степен се толерира скрито. Някои учители имат "дисциплинарна пръчка", която наричат "магическа пръчка". Освен това учител може да накаже ученик да кляка многократно или да държи книга над главата си.
Учениците сами чистят училищните площадки, класните стаи и хвърлят боклука всяка сутрин преди училищния звънец да бие.
Те ходят на училище с обществен транспорт, имат задължителни училищни униформи, както и училищни правила за това колко дълго и какъв цвят могат да бъдат косите им. Учители стоят пред вратата сутрин и не допускат ученици с бижута или грим, в противен случай ги конфискуват.
И след всичко това корейската версия на SAT - СSAT (изпит, който е решаващ за учениците в кой университет ще влязат) е един от най-трудните стандартизирани тестове в света.
Тестът се провежда в един и същи ден всяка година - втория четвъртък на ноември, и всички ученици полагат изпита тогава. Той продължава около 9 часа и половина. Това не е шега.
Това масово препитване води до проблеми в трафика, поради което се пускат допълнителни автобуси и влакове, преди и след изпита. На работниците им е позволено да отидат на работа с един час закъснение, за да могат децата да стигнат навреме за изпита.
Тъй като от съществено значение е тестът да се провежда в тиха и спокойна атмосфера, разписанието на полетите на самолетите се променят и всякакви протести са забранени.
На този ден учениците се почитат като Бог. Завършили гимназисти идват да окажат подкрепа на учениците, много хора им раздават бонбони, чай, кафе и т.н., за да им дадат малко енергия преди началото на стресиращия ден. Таксито може да вози безплатно ученик до изпита.
Тъй като всичко зависи от този изпит, на този ден не са изненада самоубийствата. Някои ученици, убедени, че няма да се справят, посягат на живота си преди изпита. Но най-много са самоубийствата през декември, когато излязат резултатите от теста.
Ето защо не е е изненада, че щом стане дума за нивото на щастието на младежта по света, Южна Корея се оказва на дъното.
Наскоро гимназисти от Южна Корея бяха на обмен в България. Наши ученици ги попитаха какво им харесва в нашата образователна система. А отговорът им беше:
"Свободата, свободното време, което имат учениците в България".
А това е така, защото образованието в Южна Корея е изключително ценено. Южнокорейците смятат, че това е единственият път за социален престиж и успех в живота. И в това няма нищо лошо, стига да не се стига до крайности.
Знаете ли, че средностатистическият гимназист в Южна Корея спи само по 5,5 часа на нощ, за да си осигури достатъчно време за учене. Обикновено има учебни дейности от 8:00 до 22:00 часа, след което пише домашни.
Е, това дава резултат - корейските ученици се представят блестящо на тестовете на Международната програма за оценяване на учениците (PISA), Само че успехът има и своята тъмна страна - мнозина страдат от физическите симптоми на академичен стрес.
Особености на корейската образователна система
Учебната година е почти целогодишна - започва през март и продължава до края на февруари, с около месец почивка между сроковете. Началното училище е до 5 клас включително. В един клас има около 30 деца. Средното образование приключва на 17 години, като в един клас учат около 40 деца.
Учебните часове са в нормалните стандарти, но тъй като целта на гимназиста е да влезе в добър университет, а конкуренцията е много висока, още в началното училище повечето посещават хагуон (известен още като частна учебна програма след училище), за да ускорят своето обучение.
"Известни под името „хагуони”, частните училища за специална подготовка, като това, в което преподавах, са една от опорите на южнокорейската образователна система и символ на амбицията на родителите децата им да успеят в живота на всяка цена.
Хагуоните са бездушни институции с редици от стаи, разделени с тънки стени, осветени с дълги флуоресцентни лампи и препълнени с ученици, тъпчещи в главите си английска лексика, корейски граматически правила и математически формули. Обикновено след редовните часове учениците остават до 22 часа вечерта и дори до по-късно", разказва Се-Унг Ку за образователната система в страната му пред в. „Ню Йорк Таймс”.
"Когато попитах класа си дали са щастливи в тази среда, едно момиче вдигна ръка колебливо, за да ми каже, че би била щастлива единствено ако майка ѝ я нямаше да ѝ натяква постоянно за оценките ѝ в училище", разказва още Се-Унг Ку.
Тъй като образованието е основният извънучилищен спорт, средностатическият тийнейджър не се прибира до полунощ.
Корейските ученици имат и съботни часове по клубни дейности. Те се провеждат всяка първа и трета събота на месеца до обяд.
Tелесното наказание в училище е забранено, но до известна степен се толерира скрито. Някои учители имат "дисциплинарна пръчка", която наричат "магическа пръчка". Освен това учител може да накаже ученик да кляка многократно или да държи книга над главата си.
Учениците сами чистят училищните площадки, класните стаи и хвърлят боклука всяка сутрин преди училищния звънец да бие.
Те ходят на училище с обществен транспорт, имат задължителни училищни униформи, както и училищни правила за това колко дълго и какъв цвят могат да бъдат косите им. Учители стоят пред вратата сутрин и не допускат ученици с бижута или грим, в противен случай ги конфискуват.
И след всичко това корейската версия на SAT - СSAT (изпит, който е решаващ за учениците в кой университет ще влязат) е един от най-трудните стандартизирани тестове в света.
Тестът се провежда в един и същи ден всяка година - втория четвъртък на ноември, и всички ученици полагат изпита тогава. Той продължава около 9 часа и половина. Това не е шега.
Това масово препитване води до проблеми в трафика, поради което се пускат допълнителни автобуси и влакове, преди и след изпита. На работниците им е позволено да отидат на работа с един час закъснение, за да могат децата да стигнат навреме за изпита.
Тъй като от съществено значение е тестът да се провежда в тиха и спокойна атмосфера, разписанието на полетите на самолетите се променят и всякакви протести са забранени.
На този ден учениците се почитат като Бог. Завършили гимназисти идват да окажат подкрепа на учениците, много хора им раздават бонбони, чай, кафе и т.н., за да им дадат малко енергия преди началото на стресиращия ден. Таксито може да вози безплатно ученик до изпита.
Тъй като всичко зависи от този изпит, на този ден не са изненада самоубийствата. Някои ученици, убедени, че няма да се справят, посягат на живота си преди изпита. Но най-много са самоубийствата през декември, когато излязат резултатите от теста.
Ето защо не е е изненада, че щом стане дума за нивото на щастието на младежта по света, Южна Корея се оказва на дъното.
Наскоро гимназисти от Южна Корея бяха на обмен в България. Наши ученици ги попитаха какво им харесва в нашата образователна система. А отговорът им беше:
"Свободата, свободното време, което имат учениците в България".