"Оценявайте индивидуалността": 10 съвета за по-лесен емоционален преход в училище
15 септември е празник, изпълнен със страхове за най-малките ученици
Учениците от началните класове преминават през много неща в класната стая. Не само трябва бързо да научават нов материал, да се ориентират в сложните социални взаимоотношения, но и се очаква от тях да бъдат по-независими и отговорни.
И да, невинаги това е нещо лошо, защото децата научават всичко за своите силни страни, но и за своите недостатъци. За някои от тях това е твърде трудно, за някои - невъзможно. Малка част от децата в началния етап на образование успяват бързо да се адаптират и да покажат възможностите си.
Ето защо предлагаме няколко съвета за по-лесен емоционален преход:
1. Смислените похвали.
Да бъдете озарени, когато детето ви създава нещо или пробва нова дейност, е чудесно насърчение. Но се опитвайте да не изтъквате колко е талантливо или умно и да не се фокусирате прекалено много върху крайния резултат. Вместо това похвалете усилието.
2. Вярвайте.
Вие вече знаете, че детето ви прави всичко възможно. То иска да се научи, но може да не е винаги лесно. Ако се затруднява и смятате, че проблемът може да е социален или емоционален, поговорете с учителя му за това, което се случва, и помислете за начини, по които и двамата да насърчите малчугана.
Впрочем изразът: "Ти сигурно не даваш максимално от себе си!" и подобни съждения предизвикват чувство на срам, което може да причини трайни психологически вреди.
3. Разпитвайте.
Разпитвайте често как е преминал денят на детето ви. Припомняйки си и споделяйки какво е научило в училище, то ще затвърди знанията си, ще упражни уменията си за говорене и ще изгради своята увереност и самочувствие.
4. Приветствайте любопитството.
Може да сте уморени от постоянното отговаряне на въпроси като: "Какво ядат паяците?" или "Какъв цвят ще получиш, ако смесиш зелено и лилаво?". Но откликвайки на естественото любопитство на детето си, го насърчавате да търси отговори, докато преследва интересите си през целия си живот.
5. Говорете за чувствата.
Насърчавайте детето си да говори за страховете си в училище, за да можете да облекчите притесненията му. Много ученици в началното се притесняват от тестове, оценки, говорене в клас или социализация с непознати. А тревожността може да предизвика и физически симптоми, като стомашни болки и главоболие, и може да се задълбочи с течение на времето, ако не й обърнете внимание.
6. Бъдете позитивни.
Напълно възможно е да имате лоши спомени от училищните си години - много хора имаме такива. Но детето ви ще има свой собствен опит и ще бъде по-приятен, ако и двамата запазите отворено съзнание и положителна нагласа.
7. Насърчавайте ценностите.
Помислете кои ценности са важни за вашето семейство - и то не само тези, свързани с академичните постижения. Уверете се, че семейните ви ценности и очаквания са ясни и че ги утвърждавате с думите и действията си. Например, ако цените емпатията и добротата, хвалете детето си за проявите на грижовност и щедрост толкова, колкото и за академичните му постижения.
8. Моделирайте емпатия.
Показвайки на детето ви как да бъде чувствително към другите, полагате основите на удовлетвореност и успех през целия му живот. От друга страна, липсата на емпатия често води до измама и тормоз, както и причинява проблеми с психичното здраве като депресия и тревожност. Много изследвания показват, че децата, които се научат да споделят и да помагат на другите още в първите си 7, е по-вероятно да завършат гимназия и да бъдат пълноценно заети по-късно в живота си.
9. Изграждане на независимост.
Когато детето ви усвоява нови умения, оставете го да определя темпото. Това невинаги е възможно в училище, но ако му позволите да бъде по-независимо у дома, то ще внесе повече увереност в класната стая.
Не посочвайте грешките, освен ако то не иска да го направите.
10. Оценявайте индивидуалността.
Някои деца се съсредоточават по-добре, когато са тихи и спокойни, докато други имат нужда да се движат. Някои приемат помощ и обратна връзка, докато други предпочитат да работят самостоятелно. Обърнете внимание на това, което работи за вашето дете, и направете каквото можете у дома, за да го подкрепите.
Научете го, че ученето, а и не само, е свързано с излизане от зоната на комфорт и опитване на нови неща. Винаги, когато е възможно, го оставяйте да избира дейности, ръководени от собственото му любопитство, творчество и интереси.
Децата често задържат емоциите си през деня. В края на краищата сте прекарали години в това да им помагате да развиват стратегии за управление на поведението си и да работят добре в групи. Но несъмнено всеки ден се случва поне едно нещо, което ги кара да се чувстват притеснени, тъжни или объркани. Тези чувства често се изливат навън в безопасността на дома. Създайте предсказуем режим за след училище, а когато детето ви изпадне в срив, останете близо до него и запазете спокойствие.
И накрая, напълно нормално е, ако вие като родител изпитвате безпокойство от началото на новата учебна година. Милиони хора по света работят усилено, за да се грижат за децата си и е абсолютно нормално да се напомня, че в дадени моменти и вие сте хора и на вас ви трябва почивка.
Детството е най-щастливият период от живота ни. Само ако не е белязан от неуспехите и провалите, неудовлетвореността и тревожността, които съпътстват влизането ни в училище. Преходът обаче от единия към другия момент задължително трябва да бъде постепенен, направляван и подкрепен. Тази роля се пада на родителите и учителите, на тяхната компетентност, загриженост и разбиране. Всеки минава по трудния път на образованието. И какъв ще излезе в края му зависи от хората, които са до него.