Животът ни често бива сравняван с книга, чийто автор сме самите ние, пишейки собственоръчно своята история, посредством решенията, които вземаме, и изборите, които правим. В началото страниците на този том са празни, просто множество бели листи, но постепенно те се изпълват от случките и събитията, изграждащи нашето битие. Именно тях наричаме опит и го мерим в години. Благодарение на него обаче, все по-малко неща в ежедневието ни се случват за първи път, лишавайки ни от придружаващите ги чисти и неподправени емоции.

Ето защо всеки понеделник новата рубрика #Сефте на Dir.bg ще насочва вниманието на известните личности към онези специални моменти, изпълнени с нови и непознати до онзи момент усещания. В рамките на няколко минути те ще трябва не просто да си ги припомнят, но и да ги споделят с всички нас, позволявайки ни да надникнем в миналото им, изградило ги като хората днес. Кои са постъпките, с които се гордеят, или онези, които определят като грешка, предстои да разберем.

Втората ни среща за този месец е с носителката на отличията "Икар" и "Жена на годината" за 2020-а София Бончева, която е известна с ролята си на Диди в сериала "Скъпи наследници", но и с редица други превъплъщения както по телевизията и киното, така и в театъра. Може да се каже, че като малка блондинката е била от онези послушни деца, които изобщо не са си навличали на главата гнева на своите родители, ако не се брои единственият път, в който баща ѝ я е набил, тъй като го е ядосала, лигавейки се.

Като примерна дъщеря, никога не е бягала от дома си, въпреки че веднъж се е изнесла сама на квартира за месец... която се е намирала в непосредствена близост до родното си жилище.

"Постоянно се връщах вкъщи, за да седя при майка ми, да ям... Всъщност не се чувствах много добре в квартирата", признава тя.

На въпроса кога е бил първият път, в който се е разплакала от смях, макар и с неудобство отговаря, че изпадайки в подобна ситуация в училище по-скоро ѝ се е случвало да се напишква.

"Тогава си тръгвах. Все пак, когато стане така, не можеш да стоиш то четвърти, пети или шести час, защото си личи. Даже ми се е случвало и по-късно... Трябваше да ходя на дискотека, само че ми бе толкова смешно, че не отидох", разказва тя.

Подобно на всички останали актьори, София също си е забравяла репликите по време на представление, но за щастие това е било през годините ѝ в НАТФИЗ.

"Моите състуденти много се смееха, защото когато си забравех текста - не правех нещо, с което да "замажа положението", а стоях и мълчах, гледайки публиката. Дори Стефан Данаилов, светла му памет, се забавляваше много с това", спомня си тя.

Една от интересните случки в живота си, която надали някога ще забрави, е как маймуна е скочила върху главата ѝ, докато се е разхождала по центъра на Варна с майка си преди години.

"Седеше върху тентата на едно от заведенията, завързана със синджир, а аз просто минавах от там... Беше такъв шок. Аз даже си помислих, че е умряла котка", обяснява Бобчева.

Всъщност животното е било привлечено от слънчевите ѝ очила, които в крайна сметка е взело със себе си, връщайки се върху тентата, а майка ѝ е започнала да вика по него да ги върне.

"Ужасно беше", казва през смях.

Изгледайте цялото видеото, за да разберете останалите сефтета на София.