08:19 | 23.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Не е само Димитър Маринов: Българите, които държаха "Оскар" в ръцете си

Георги Боршуков е отличен цели два пъти, Владимир Койлазов е награден за цялостен принос

Скрийншот: YouTube

Не е само Димитър Маринов: Българите, които държаха "Оскар" в ръцете си

Георги Боршуков е отличен цели два пъти, Владимир Койлазов е награден за цялостен принос

12:33 | 2 март 2019 | Автор : Валерия Калчева 58 18239 Скрийншот: YouTube

Актьорът Димитър Маринов се превърна в една от най-обсъжданите фигури у нас, след като извади малко национално флагче на „червения килим“ като част от екипа на „Зелената книга“ на режисьора Питър Фарели, получил „Оскар“ за най-добър филм. Заедно с "Осанна" дойде и традиционното "Разпни го" - заради нашенските скандали - трябвало ли, не трябвало ли да се гордеем и тем подобни.

Наградите "Оскар"

Поне, може би, няма да го забравим като другите заслужили призьори. Защото има и такива - още българи, които са държали заветната статуетка в ръцете си.

Почти няма човек, който да не знае култовия касов холивудски хит „Матрицата“. И не може да е иначе – това е един от най-популярните филми в историята на киното, известен със своите впечатляващи визуални ефекти. Въпреки тази грамадна популярност, малко българи са наясно, че зад реализацията му стои и наш сънародник.

Вижте българите на Оскарите >>

Това е специалистът по специални визуални ефекти в киното Георги Боршуков. Той е роден през 70-те години на миналия век. Завършва Софийската математическа гимназия, след което продължава образованието си в чужбина. От 1992 до 1995 г. следва електронно инженерство в университета в Рорчестър, САЩ. От 1995 до 1997 г. специализира компютърна графика в университета в Бъркли при професор Дж. Малик. По това време Боршуков участва в създаването на филма „Кампанили“, който прави пробив в технологиите на изобразяване на истински модел в компютърно изображение. С това произведение студентът-българин впечатлява асовете от филмовата индустрия. Когато гледа за пръв път късометражната лента „Кампанили“, спецът във визуалните ефекти Джон Гета казва:

"Когато видях филма на Дебевек, знаех, че това е пътят.“

В тази фраза е събрано значението, което новата технология, открита с активното съдействие на Боршуков, по-късно ще има в киното. Това е началото на нова ера във визуалното изкуство. И всичко следва като по учебник за сбъдване на мечти. През есента на 1997 г. Георги е поканен от водеща американска филмова компания да стане част от екипа на „В какво се превръщат мечтите“ с участието на Робин Уилямс. През 1999 г. филмът е награден с „Оскар“ именно за "Визуални ефекти". Георги Боршуков е на 26 години, когато за първи път допринася за иновативни кадри, наградени с най-високото киноотличие на планетата.

Ефектите, използвани в този филм, омагьосват зрителите и се възприемат като революционни от индустрията. Те се превръщат в основа на атрактивния филм „Матрицата“. Именно технологията, разработена от Боршуков, прави възможна култовата сцена, в която агент Смит и Нео водят зрелищна престрелка във въздуха. Специалните ефекти се превръщат в символ на „Матрицата“. Филмът започва да се отъждествява с визуалните си характеристики. Затова създаването на втората и третата част е немислимо без тях. Така Георги Боршуков отново работи със създателите на хитовата лента и допринася за триумфа на „Матрицата: Презареждане“ и „Матрицата: Революции“. Участието на българина в създаването на някои от най-емблематичните продукции на големия екран не спира дотук.

Той е главно действащо лице в екипа по визуалните ефекти към филмите „Мисията невъзможна“ с Том Круз, „Дълбока синева“ и биографичния „Майкъл Джордан на макс“. Публиката е хвърлена в потрес, тя съпреживява всяко впечатляващо движение, случващо се пред очите й. Всичко това не би било възможно без иновативните технологии, плод на таланта на Боршуков.

Уникалните специални ефекти грабват вниманието и на филмовите експерти. През 2001 година българинът Георги Бoршуков заедно с Ким Либрери и Дан Пипони получава Оскар (сертификат) за техническо постижение за разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата чрез реконструирани с компютърна графика дакери. Церемонията е на 3 март в хотел "Риджънт Бевърли Уилшайър" в Бевърли Хилс. Боршуков получава своя приз от актрисата Рене Зелуегър.

"Само за три години и половина реалността надмина мечтата ми да се занимавам с визуални ефекти... Искам да благодаря на майка ми и баща ми в България, на сестра ми Марги и на теб, Kристина..."

Това са част от думите на българина при връчването на голямата награда. На церемонията през 2015 година триото Боршуков-Либрери-Пипони отново получава поименно най-високата награда на филмовата академия в САЩ. Този път те триумфират за технологията Universal capture от компанията Esc entertainment. Системата позволява създаването на изключително реалистични човешки лица, като се използва компютърна анимация, която за пръв път е използвана в култовия филм „Матрицата“.

Георги Бoршуков с Ким Либрери и Дан Пипони

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

След дългогодишната работа на Георги в производството на филми, той пренасочва усилията си в друга сфера, пряко обвързана с визуалните технологии. Така от 2004 до 2009 г. той работи за световния лидер в производството на видео игри „EA Games“. Някои от проектите, над които се труди за компанията, включват игрите „Need for Speed: Carbon“, „Tiger Woods PGA Tour“, „Fight Night Round 3“. В тях Боршуков фокусира усилията си в създаването на нови стандарти за анимация, улавяне на лицеви черти и рендъринг.

Българинът днес живее и работи в Щатите, където вече има своя собствена компания. Занимавал се е с усъвършенстването на онлайн пазаруването, като позволява на клиента виртуално да пробва продуктите преди да ги закупи. Това би променило драстично начина, по който се обслужва потребителя чрез мрежата.

За разлика от филмовите Оскари, които се връчват за постижения през изминалата година, наградата за „Научни и инженерни технологии“ е демонстрация на утвърдени постижения в сферата на киното. Академията присъжда наградата на новатори, чиито „изобретения допринасят значително за качеството на кинопродукциите“. Това са наградите, които остават в сянката на лъскавата церемония с десетки холивудски звезди, но са изключително уважавани в киноиндустрията. На 11 февруари 2017 година в Лос Анджелис Владимир Койлазов получи „Оскар“. Американската академия за филмови изкуства и науки отличи нашия сънародник за цялостен принос в категорията „Научни и инженерни технологии“ за „оригиналната концепция, дизайн и прилагане на технологията V-Ray”, която е използвана в продукции като „Игра на тронове“ (Game of Thrones), „Доктор Стрейндж“ (Doctor Strange), „Дедпул“ (Deadpool) и много други.

Владимир Койлазов

Bulphoto

Владимир Койлазов е главен технически директор и съосновател на софтуерната компания Chaos Group, а Петър Митев, изпълнителен директор и съосновател. Софтуерната програма V-Ray, разработена от българите в Chaos Group, е определена като усъвършенстваща 3D визуализациите в киното. Технологията помага на творци и дизайнери да създават фотореалистични изображения, неразличими от реалността, както и анимации и виртуална реалност.

Доказателство за успеха на технологията V-Ray е приложението й в над 150 игрални филма от 2002 г. насам, включително в „Господарка на злото“ (Maleficent), „Аватар“ (Avatar), „300: Възходът на една империя“ (300:Rise of an Empire) и много други. Българската компания Chaos Group е световен лидер в областта на технологиите за компютърна графика. В офиса на компанията в България работят над 200 специалисти. Chaos Group има офиси в САЩ, Япония и Корея.

Носителят на технологичен „Оскар“ е възпитаник на русенската английска гимназия „Гео Милев“. През 1996 г. Владимир Койлазов завършва с отличен успех в паралелка с френски език. Произхожда от семейство на учители. Майка му Пенка Койлазова е гимназиален учител, преподавател по френски и от години живее и работи в чужбина. Бащата Никола Койлазов е преподавал по технически дисциплини в Техникума по корабостроене. Вече е пенсионер и живее в русенско село.

След като завършва средното си образование - до 2001 година Койлазов учи компютърни науки в СУ "Св. Климент Охридски". Във Факултета по математика и информатика се запознава с Петър Митев, с когото още като студенти създават фирмата Chaos group, която две десетилетия по-късно вече има поделения в САЩ, Япония и Южна Корея. Централата на дружеството обаче си остава в България. Петър Митев уточнява в интервю, че се запознал с Владо в лаборатория на факултета. Бъдещият носител на „Оскар“ работел по свой проект за компютърна игра. Правят общата си фирма през 1997-а - трудна година за българския преход, с идеята да правят реклами. Тогава за първи път става достъпно да се прави 3D визуализация заради появата на по-евтин софтуер. Двамата по цели нощи не вдигат глави от компютъра, но не им е тежко - става неусетно, когато ти е интересно и работата те увлече, пояснява Койлазов. В края на 1999 г. пускат първия си продукт Phoenix.

"Точно на Коледа успяхме да продадем един за невероятната цена от 400 долара", казва Митев. И усилията на Койлазов и Митев се насочват към създаването на нов продукт. След около две години, на 13 март 2002 г., пускат софтуера за рендеринг V-Ray. Това е програма за 3D визуализации - генериране и обработка на триизмерни изображения, която вече има много разновидности. В началото софтуерът V-Ray е възприет основно от архитекти като идеалното средство за визуализация на проектите им, а впоследствие е предпочетен и от други индустрии - индустриален дизайн за автомобили, самолети и т.н. След това навлиза в киното.

Разработването на този уникален софтуер в киноиндустрията отнема най-много време, но не носи особено голяма печалба в сравнение с другите области. Но именно оттук идва славата за Chaos Group и за програмиста Владимир Койлазов. И, разбира се, следва червеният килим и Чичо Оскар.

Теодор Ушев с дъщеря си на червения килим

Getty Images/Guliver Photos

През 2017 година „Сляпата Вайша“ на аниматора Теодор Ушев, е номиниран за „Оскар“ в категорията "Късометражен анимационен филм". Това е канадско-френска продукция по едноименния разказ на Георги Господинов. Историята в „Сляпата Вайша“ е за незрящо момиче. С едното си око то гледа в миналото, а с другото в бъдещето – и вечно остава раздвоено. Разказът е публикуван в сборника на Георги Господинов „И други истории“. Филмът е заснет чрез експерименталната технология Oculus Rift и се гледа с помощта на специални стереоскопични очила. Иновацията позволява зрителят да види и допълнителна компютърно симулирана среда около себе си – като се прибавя допълнителна реалност към преживяването. Зад проекта на Ушев стои френската телевизия ARTE. Копродуцент е Националният филмов борд на Канада – режисьорът живее там от години. Филмът обаче не получи мечтаната статуетка.