"В сърцето на машината": Човещината се крие на най-неочаквани места
Филмът тръгва по кината у нас на 18 март
Човещината се крие на най-неочаквани места, и това е в основата на историята. Думите са на режисьора Мартин Макариев по повод новия български филм "В сърцето на машината", чиято премиера е на 18 март.
Продукцията се подготвя повече от десет години. Сценарият на Борислав Захариев е по истински случай, разказан от близък на самия режисьор.
Реалната личност - на Бохеми, е затворник, който режисьорът среща през 2006 година.
"Бохеми е всъщност прякора на баща ми, който използвах за филма в негова част. Защото той ме запозна с този човек. Тъй като неговите деца са живи и здрави, не искам да казвам името му", допълва Макариев.
Преди повече от 15 години той прави с въпросната личност документален проект и тогава научава за историята, случила се в Кремиковци.
"Разликата с действителността е, че тогава надзирателите помагат. Птицата наистина влиза в струга, а затворниците получават четири часа, за да я освободят", казва Макариев.
Действието в "В сърцето на машината" се развива през 1978 година и разказва за смазващото всекидневие на работещи в "Кремиковци" лица с тежки присъди. Група от тях се опълчва срещу надзирателите, ръководството на затвора и народната милиция поради необичайна случка. Измъчван от съвестта си, един от затворниците иска да направи добрина - като се опитва да освободи малко птиче, влязло в струг...
Централната роля е поверена на Александър Сано, който беше номиниран за главна мъжка роля редом до Джейсън Съдейкис на фестивала AFIN в Австралия. В изцяло мъжкия каст, предопределен от сюжета, участват още Христо Шопов, Юлиан Вергов, Ивайло Христов, Христо Петков, Стоян Дойчев, Владимир Зомбори, Башар Рахал и Валери Йорданов, както и македонската звезда Игор Ангелов.
По думите на Макариев кастингът е бил по-скоро "за да затвърди нашето мнение за актьорите, на които сме се спрели предварително", пише БТА. Когато пишехме сценария, си представяхме точно тези хора с изключение на Владимир Зомбори, който влезе по-късно в идеите, допълва Макариев.
"Смятам, че този филм е гордост за българското кино", заявява Юлиан Вергов. "Освен с огромно желание, филмът е правен и с неистовата радост, че това ни се случва. Режисьорът е сред малкото, които ходят на театър, тъй като кинорежисьорите не ходят на театър и не познават възможностите на актьорите", казва още той.
Продуцентът Александър Пенев разказва, че половин година преди снимките се оказало, че предварително избраната локация е разрушена. "Намерихме в ТЕЦ София обаче невероятна локация, за чието съществуване не предполагахме", допълва той.
ФЕСТИВАЛЕН ЖИВОТ?
"В сърцето на машината" вече има най-високота българска кино награда - "Златна роза" - за най-добър филм и за най-добър сценарий. "В около 40 държави имаме награди за почти всичко", обобщава режисьорът Мартин Макариев.
"Аз лично бях спрян от фестивалния живот. В Кан ме накараха да попълня един голям лист, в който трябваше да обяснявам дали съм хомосексуалист, дали при мен работят черни, дали има роми и жени на водещи позиции в екипа", разказва той. По думите му това се е случило и на още няколко фестивала отвъд океана. "Тогава просто дръпнахме ръчката и казахме, че филмът трябва да бъде оценяван заради своите достойнства, а не заради това дали ние сме черни, бели или жълти", смята режисьорът.
Отказахме много от фестивалите, защото решихме че това не е нашият път, казва още Мартин Макариев.