Откритието показва, че обонянието има много по-важна роля от смятаната досега. То поставя въпроси дали например сърцето може да помирише изядената пържола или приготвената чаша кафе, каза авторът на изследването д-р Петер Шиберле.

Когато химически компоненти от храната и други източници влязат в носа, те се свързват с обонятелните рецептори там и предизвикват поредица от реакции, която казва на мозъка на какво мирише.

Смяташе се, че тези рецептори съществуват само в покритата със слуз тъкан в носа. Нарастват обаче доказателствата, че са характерни и за други органи. Сперматозоидите например имат рецептори за миризма, с които по-лесно откриват яйцеклетката. Шиберле и колегите му откриха, че човешките кръвни клетки се привличат от молекули, свързани с определени миризми. Когато те сложили кръвни клетки от едната страна на съд с преграда и ароматно съединение от другата, кръвните клетки се придвижили в посока на миризмата.

Засега обаче е неясно дали тези ароматни съединения действат по същия начин в тялото, както в носа.