За бързото ходене, бързия начин на живот, здравето и щастието
Как ходенето влияе на емоциите ни
Наскоро проведено проучване е установило, че ние сме започнали да ходим по-бързо от родителите си или от бабите и дядовците си. И макар че ходенето по принцип е доста здравословно, това дали ходим бързо, или по-бавно може да бъде индикатор за менталното състояние на човека.
Забързаното ежедневие и вредите му за здравето
Ходенето, спортуването и активният начин на живот са добри за здравето ни. Но едно прочуване, анализиращо навиците в ходенето на хората от 32 страни, установило, че забързаният начин на живот в наши дни ни принуждава да живеем под стрес, постоянно да бързаме и да се притесняваме, а това вече е доста вредно за здравето и по-точно за сърцето.
Екипът, участвал в експеримент, проведен от Ричард Уайсман, засякъл времето, за което 35 мъже и 35 жени могат да ходят по тротоара, говорейки по телефона, носейки чанти с покупки. И заключението е, че когато караш човек да бърза твърде много, той спира да се грижи за себе си. С всички телефонни обаждания, имейли, приложения и т.н., спираме да забелязваме какво се случва около нас. А, ако някой не ти отговори до 20 минути, започваш да се чудиш какво се е случило с него.
Според Уайсман има няколко сигурни признака, че трябва да забавите темпото и да се чувствате по-спокойни и щастливи:
- ако ходите твърде бързо;
- често подканвате хората да вървят по-бързо;
- храните се твърде бързо и първи приключвате с яденето си;
- чувствате се притеснени и фрустрирани, ако не можете да се разминете с тълпите от хора по улиците;
- ставате раздразнителни, ако стоите около час, без да правите нищо;
- излизате от магазина, в който искате да пазарувате, дори да има много малка опашка на касата.
Постоянно трябва да се справяте с много задачи наведнъж
Няма нищо лошо в това да умеете да вършите няколко неща едновременно или както днес наричат този "феномен" - мултитаскинг. Но когато това качество стане хронично и постоянно трябва да правите много неща едновременно, неминуемо започвате да правите грешки. Често сами си слагаме крайни срокове и после страдаме и се обвиняваме, че не можем да ги изпълним.
В резултат от това започваме все повече да бързаме и бързаме. А емоционалният отговор на този стрес е разочарование и тъга.
Затова, когато усетите, че се нагърбвате с твърде много задачи, опитайте някоя от следните техники:
Ако се чувствате много стресирани, че ще закъснеете, започнете да излизате по-рано от вкъщи.
Подредете задачите си по важност.
Ограничете времето, което прекарвате пред екраните на различни устройства. И помнете, че няма проблем да се забавите да отговорите на някого. Не е нужно постоянно да го правите на мига.