Никой не може да обвини Ани Ленъкс в прекомерна загриженост за тривиалното и несериозното. "Светът е сърцераздирателно място, без никакво съмнение", казва тя. Тя излъчва енергия и ентусиазъм, дори когато описва планета, пълна с болка и отчаяние.

Въпреки че е на 68 години, тя все още запазва елегантната си фигура и поразителен външен вид от годините на поп разцвета си с група "Eurythmics", но лицето й изглежда някак по-меко, по-малко предпазливо.

Думи като "независим" и "смел" често се използват, за да се опише музикалната кариера на Ленъкс, която беше пълна с неортодоксални движения и изявления, но най-вече заради хуманитарната й работа със "Sing", благотворителната организация, която тя създава за набиране на средства за осведоменост за превенцията на ХИВ и СПИН в Южна Африка, която има един от най-високите нива на разпространение на ХИВ в света. "Бях привлечена от проблема, защото засягаше жените и децата, така че се идентифицирах с него. Това беше по-скоро интуитивно", споделя Ленъкс.

Има деца, които са живи днес в резултат на нейната работа, които иначе почти сигурно биха били мъртви. Все пак, някои от нейните изявления могат да изглеждат зле обмислени или противоречиви, макар че тя не се свени да ги прави.

Изпълнителката създаде организация, подпомагаща болните от ХИВ

Снимка: Getty images

Дълги години поддържа блог на уебсайта си, в който често излива разочарованието и яростта си от грешките на света. Като пример за това е критиката й към "западната консуматорска култура", което звучи странно, излизайки от устата на супер богата поп звезда, която е продала повече от 80 милиона плочи. По същия начин тя иска да спре глобалното затопляне, но е против ядрената енергия, ресурсът, за който много експерти са съгласни, че е необходим за заместване на изкопаемите горива. Когато я питат за тези парадокси, тя казва: "Моля, не ме питайте за действителния отговор на нищо, защото го нямам. Защото всичко, което правя, е да разглеждам нещата и да задавам въпроси. Какво да кажа? Просто мисля, че светът полудява. Вижте, аз не съм експерт. Аз съм просто обикновен човек. В края на краищата всичко е изключително сложно. Предполагам, че съм идеалист... Нямам ясни позиции. Нещата ме объркват. Имам гледни точки. Понякога те се променят."

Истината обаче е, че тя не е обикновен човек. Тя е световноизвестна мултимилионерка и хората, особено нейните фенове, я забелязват. Нещо повече, тя не само задава въпроси, но и прави много твърдения.

За разлика от много откровени хора, особено известни, тя не е особено борбена или егоистична в дебата. Тя има способността и желанието да се смее на себе си, но странно, че интервютата й често се четат като лишени от хумор. "Не виждате самоунижението или ироничността", казва тя. Нейният партньор в "Eurythmics", Дейв Стюарт, веднъж каза за времето им заедно в тази група: "Бяхме осем години в психотерапия с журналисти." Това, което всички искаха да знаят, беше връзката им. Те са били любовници, когато сформират предишна поп група в края на 70-те години. Но се разделят преди да създадат "Eurythmics", което според Стюарт е основното, което в продължение на осем години журналистите се опитват да разплетат - сложната им връзка.

Освен всичко друго, нито един от тях не успява да изгради солидна връзка с някой друг. Тя се омъжва за кратко за немски монах Харе Кришна. Историята разказва, че той печели сърцето й, като оставя вегетариански ястия пред стаята й, докато тя е на турне. Образът на женската сила, който Ленъкс така категорично прожектира на сцената и във видеоклиповете си, е отчасти това: образ.

Един легендарен дует - Ани Ленъкс и Дейв Стюарт и тяхната група “Eurythmics“

Снимка: Getty images

В обагрената си в оранжев цвят и мъжки бизнес костюми, тя беше образ на елегантната модерност: хладна, бурна и рязко сдържана. Андрогинността неизбежно повдигна въпроси относно нейната сексуалност. "Не исках да ме възприемат като момиченце на сцената. Това беше малко подривно изказване и още по-подривното в него е, че не съм гей. Аз съм напълно хетеросексуален", обяснява Ленъкс.

С неукротимата личност и мощен глас певицата се превърна във феминистка икона. Тя беше любимата силна жена на всяка силна жена. Зад кулисите обаче нещата стоят по друг начин.

"Беше трудно, наистина трудно", казва тя. "Когато погледна назад, беше почти като загубено десетилетие по отношение на моя емоционален живот. Беше бъркотия. Бях много, много изолирана. Мисля, че животът на пътя наистина подхожда на много егоистични мъже. Той е създаден за крале."

Тя дори не води живота, на който всеки музикант на турне, би се наслаждавал - съпътстван със секс, наркотици и хаос. "Това не беше моят начин. Сякаш купонът течеше в другата стая. Би било почти неудобно, ако погледнехте в моята стая: няколко бутилки вода, малко суров джинджифил, малко мед и чай, малко суров зеленчуци и това е всичко."

Певицата с Нелсън Мандела и Бионсе

Снимка: Getty images

Монахът Харе Кришна може да изглежда като привлекателна опция за съпруг, но въпреки кулинарните си таланти той не издържа дълго. Цивилният съпруг на жена суперзвезда никога не е бил най-лесният или най-трайният пост.

"Не знаех, че имам нужда от съпруга", казва Ленъкс, полушеговито. "Щях да бъда перфектна като мъж. Просто защото животът ми беше подготвен за това и не осъзнавах. Трудно е. Става дума за роли. Ако сте в позиция, в която вие се възприемат като силни... Всъщност аз съм доста опитомен човек. Обичам малките неща у дома."

Именно към дома Ленъкс се насочва, когато среща втория си съпруг, израелския филмов продуцент Ури Фрухтман. През декември 1988 г. първото им дете, Даниел, се ражда мъртво. Смъртта бележи началото на оттеглянето на Ленъкс от фронтовата линия на знаменитостите. Следващото турне на "Eurythmics" е последното й, групата се разпада и Ленъкс се посвещава на двете дъщери, които ражда на Фрухтман.

Снимка: Getty images

"Хората, които искат да влязат в този бизнес, защото искат да бъдат известни, нямат представа за какво говорят. Направете нещо, което предизвиква интерес към това, което правите, и след това опитайте да живеете със славата, защото всъщност това е малко предизвикателство“, обяснява Ленъкс.

Тя говори за нашествията и проникванията, които идват със славата, не за да спечели съчувствие, а просто за да излъже блясъка. "Когато загубих първото си бебе, усетих колко ниско могат да паднат хората. Знаете ли, бях загубил бебе и хората се опитваха да влязат в болницата, за да получат интервюта. Това е отвратително. Беше просто отвратително. Казах си: "Ще защитя това мое семейство. Няма да имам този живот", категорична е музикалната икона. Щастливка е, че в края на 80-те години на миналия век все още технологиите не са толкова развити, че заснетите изображения моментално да се изпращат в интернет.

Въпреки това, тя за кратко реформира "Eurythmics" със Стюарт през 1999 г. Дали по съвпадение или не, бракът й с Фрухтман приключва през следващата година. Впоследствие тя казва, че не е създадена за брак и че има сериозни съмнения относно възможността за романтична любов. "Хубаво е, ако можете да го получите, но, ако сте човек като мен, това ще ви отведе до място на безпокойство, защото никога не може да бъде устойчиво. Искаме го - но когато разбираме, ужасяващо е, защото можеш да бъдеш наранен, изоставен и всъщност е наистина рисковано място", обяснява певицата.

Снимка: Getty images

Ленъкс признва, че има огромен емоционален капацитет, с изключителна чувствителност към капризите и слабостите на живота, което тя носи още от детството си в Абърдийн. "Бях в пълна безопасност и щастлива там. Но като се замисля, още тогава бях мрачна", спомня си Ани. Изпитва силна тъга, когато види някоя неправда, ударено куче или мъртва птица.

"Когато си дете, осъзнаваш, че светът е лошо място", казва тя. Крайният ефект е, че това да се почувства по-добре е станало почти синоним на това да направи света по-добър, така че нейното е един вид хуманност на душата.

Преди години тя открито критикува Израел за бомбардирането на Газа, "която беше населена предимно с деца в пространство, откъдето те не можеха да избягат. Казах, че това не е пътят напред към мира." Тогава мнозина я обвиняват, че с присъствието си на демонстрацията срещу Израел тя ефективно подкрепя палестинските ислямисти, Хамас, предложение, което тя категорично отхвърли. Въпреки това тя беше обвинена в наивност и дори антисемитизъм.

"Това наистина ме боли", казва тя сега, "и това са куп глупости. Децата ми са наполовина евреи. Защо изобщо трябва да съм антисемит?" Бившият й израелски съпруг, казва тя, уважава нейната позиция и й казва, че има много израелци, които се гордеят с нея.

Tя остава ангажирана да говори открито срещу това, което вижда като несправедливост. "Мисля, че убиването с камъни на жени е варварско и смятам, че гениталното осакатяване е варварско. Ще говоря за тези неща, защото става въпрос за моя пол", категорична е Ленъкс и отново допълва: "Щях да бъда фантастичен мъж."

Да, може би щеше да бъде фантастичен мъж, но няма как да не признаем, че тя свърши и неверяотна работа като жена, като самата себе си.