Големият български актьор Георги Калоянчев почина вчера на 87 години. Поклонението пред него ще се състои на 21 декември от 12.00 ч. в Сатиричния театър.

Актрисата Стоянка Мутафова сподели, че Георги Калоянчев винаги е работел много сериозно.

"Неговият живот беше театърът. Той не признаваше веселби, заведения, а театърът, сцената, той живееше на сцената, но когато се разболя и остана без сцена, това страшно му се отрази на психиката. Много ми е мъчно, че не можах да се кача да го видя. Нещо предната вечер ме стрелна и си казах: после ще ида да го видя, но сутринта трябваше да пътувам за Варна. И разбрах, че е починал преди да ми започне представлението. Много му се искаше между мен и него да продължи работата на сцената. Каза ми: Стояно, не мога да живея без театър. Аз не живея", разкри Мутафова.

"Познавам Георги Калоянчев от преди 1963 година. Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова идваха от време на време вкъщи. Така че съм чувал гласа му и съм му пипал ръката още като бях юноша", разказа просълзен по bTV Стефан Данаилов.

"Дето се казва, аз остарях по време на Калоянчев. Наш преподавател в академията беше Методи Андонов. През 1963 година имахме вечерен час и той ни говореше за органиката на актьора на сцената, говореше, погледна часовника беше 20 ч. и каза: обличайте се и тръгвайте, и отидохме в сегашния "Сълза и смях". Качи ни на балкона, играеха се "Свинските опашчици" и една безумна сцена, в която Калоянчев свиреше на един тромпет, невероятно смешна история. Той ни заведе да видим точно тази сцена. След това той ни каза: ето за това говоря. Това е органиката на актьора", разказа Данаилов.

"След това имах възможност да го гледам няколко вечери встрани от сцената по време на "Ревизор". Това са гениални роли. Беше ми любопитно какво правят извън сцената, той до такава степен се омайваше, като се обърнеше към публиката едни физиономии правеше, като се обърне към нас, с гръб към публиката други физиономии и това по едно и също време го правеше. Говоря за времето, когато "Сатирата" беше на своя връх", продължи спомените си той.

Данаилов разказа и че още като е прохождал и се е събуждал за това да стане актьор, първият му досег професионално с Георги Калоянчев е бил във филма "Инспекторът и нощта" през 1963 година.

"Това, което той правеше на сцената, като го гледаш като зрител, можеш да си кажеш: това и аз мога да го направя, с такава лекота играеше. Той не се маскираше, не си правеше визуални промени, но толкова различни герои направи. Това е големият актьор, когато правиш всичко с такава лекота, когато имаш чувството, че този човек може да започне да играе отначало пиесата още един път", каза още депутатът от БСП.