Георги Златарев е благословен човек в професията си, за това да има близки срещи с хубавици от ранга на Салма Хайек и Клеър Форлани, до това да играе "вкусни" роли в разнообразен репертоар откъм автори - в "Театър Възраждане". Интересното при него е, че всеки път има какво ка каже по всяка актуална тема от света на киното и изкуството, че и квантовата физика. Например наскоро е снимал с актьор от "Приятели", а покрай смъртта на Матю Пери, много хора започнаха отново да спират дистанционното на ситкома. Преди време когато почина Джина Лолобриджида, беше единственият актьор, който можеше да се похвали, че самата Есмералда е оправила ревера му, по време на снимки. Изобщо мистър Златарев вади като фокусник всякакви зайци от ръкава и шапката си, а някой път можете да го засечете и в киното - да похапва пуканки и да гледа ново европейско заглавие.

Светът гори - как цялата тази жестокост, тези войни, на които сме свидетели, резонират в теб?

Резонира всичко случващо се, и то много. Чета, гледам, абониран съм за канали, в които следя как тече войната в Украйна от първата секунда до момента. Русия е дала над 300 000 жертви, за Украйна даже не искам да знам. Да умират деца по този начин, в този век, е най-страшното! Аз съм вярващ човек, не религиозен, тоест имам доверие на Господ. В Библията Исус Навин казва на евреите, че когато превземат някои град, трябва да причинят такива неща, че в други места, само като чуят, че идват, сами да се предават. Смятам, че Бог е един за всички. Смятам, че адът е на земята, състои се в това, че има хора, които живеят на места, където да страдат жестоко. Не знам причината, но знам, че Бог знае и има обяснение, макар ние да не го схващаме сега. 

Всяка изпитание идва, за да си научиш урока или да си платиш за неща, които си направил, което променя генерално гледната ти точка.

Тези изроди от Хамас нападнаха първи, нападат детски фестивал с хора на възраст между 15 и 20 години, събрали на всичкото отгоре в подкрепа на Палестина! 250 деца тичат, те ги гонят и стрелят. За всичко това, аз обвинявам невежеството!

Сякаш не се разбира, че терористите са злото в случая.

Най обичам, когато някои ми казват: Бог какво мрази или не! Ти за себе си не можеш да гарантираш дали харесваш нещо или е суета, ами знаеш Бог какво иска, харесва и прочее.

Случайно отворих Библията веднъж, на Майте 10 глава беше, когато Исус Христос обяснява за блажените и достойните за Него и казва: "Който не вземе кръста си и не Ме следва, не е достоен за Мене".

Човечеството се е докарало до тази критична точка, дали защото не умеем да бъдем съпричастни, а не сме, защото ни е страх от дискомфорта, който пък ни води до смирение и съответно - състрадателност?

Човечеството се е докарало дотук ама аз не знам къде е това тук, защото животът е двойно по-дълъг отпреди. Технологично сме толкова напред, колкото не сме били никога. Ако човек иска да е щастлив и си позволи да е щастлив, има всички възможности да го стори, стига да настрои мозъка си правилно. Винаги ще има по-успешни актьори от мен, по-високоплатени, по-харесвани, и обратно. 

Иначе казано единственият, от когото зависи да съм щастлив, това съм аз. Да се концентрирам върху хубавите неща - имам чудесни роли, в прекрасен театър. Вместо това да се вглеждам кой бил по-награждаван, с по-главна роля и прочее.  

България била най-бедната, може би, но най-бедната в клуба на най-богатите В сравнение с голяма част от тези по света, сме добре.

Във Финландия уж щастливи били, но са алкохолици и депресирани. 

Така, че да, Господ се е погрижил за всичко, но ни е дал и избор.  

И, да, ще го бъде човечеството и ще бъде прекрасно! Науката и знанията много се развиха, това също дава надежда. 

Докато сме още "по света", разкажи за новия филм с твое участие, който разказва за българите в Америка - "Аромат на липа". Което ме подсеща за филма "Майкъл" с Джон Траволта, той беше паднал ангел и ухаеше на всяка жена, с нейната любима миризма от детството. Каква е твоята детска любима миризма?

А, колко хубав въпрос! Много обичах класическите неща като окосена трева, но най обичам миризмата на асфалт. Аз съм колоездач, обичам шосета, пътища, произведени от човека неща. 

Да ходиш през пролетта по софийските улици и да ти ухае на липа, това е отвяващо! 

Автор: Димитър Калиновски

Разкажи за филма, защо ти допадна да участваш?

Още когато се видяхме на кастинга, с режисьорката Сиси Денкова, заявих, че ако този филм ще показва колко са кофти българите, няма да участвам. Допадна ми това, че филмът е направен със самочувствие, героите - някои са бедни, други са богати. Някои са интриганти, други - не. Моят герой е най-близо до разбирането за отрицателен герой. Това е Велко, който е пристигнал в Америка, жена му чака, той е малко намусен, кисел, "специалист по всичко". Гледам да не издам от филма. Това са истински истории, които режисьорката знае. Героят на Иван Бърнев току-що е получил зелена карта, този на Тончо Токмакчиев урежда всичко на всеки. Сприятелихме се всички. Беше много забавно по време на снимки. Иронично е, че съм снимал 1000 американски в България и това е първият ми игрален филм и е сниман в Америка. Ходих в студиото на Би Би Кинг, в дома на Елвис.

Снимка: Личен архив

Какво усети в дома на Краля на рока?

Изключителното му желание да създава уют. Очаквах, че къщата ще е грандиозна, снимките, които бях виждал, бяха оставили усещането за някакви прекалени неща. Но нищо такова. Видях, че е живял човек, който всячески се е борил за уют и топлина в дома си. Във всяка стая има по два-три телевизора. 

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Какво интересно снима напоследък?

Снимах в един сериал, "Франклин" продукцията е спряна за момента, но в него играе Козимо Фуско, известен като Паоло от "Приятели". С него си говорихме за това как и до днес, каквото и да е направил, и в театър, и в киното, всички го познават като Паоло. Дори холивудски звезди, от ранга да речем на Том Круз, се спират когато го видят и искат да си направят снимка с него, защото е "Паоло от "Приятели".

И веднъж се бяхме събрали екипа на вечеря, аз отидох веднага след едно представление в театъра, може би беше "Ало, ало" и им казах, и Козимо се учуди, защото предният път играех в "Къщата на гнева", и той не разбира как така имаме разнообразен репертоар, те играят предимно блоково - един и също спектакъл за определен период. Като чу че играя освен Лорка, и Тенеси Уилямс, Шекспир, Чехов, той възкликна: "Ти си един щастлив актьор".

Една от забележителните ти роли в театъра е на Бернарда Алба в "Къщата на гнева", промени ли се нещо в нея през годините от първия път, когато я игра?

Не, не се промени, това е едно от малкото представления, в които не може да има и грам промяна. Аз обичам да се ровя в ролите си, да търся аргументи защо това или онова се случва. За всяка дума, която произнасям и всеки жест, който правя си има обяснение. И смисъл. Мога да защитя всяка дума, всеки жест, че са точно такива - например защо не поглеждам никого в очите и когато поглеждам три пъти, е в точно определените места.

Така фриволно да го кажем - тя защо е такава, къде се корени, в какво нейната жестокост? Като оставяме политическите препратки настрана.

Никой не става такъв отникъде. Ако някой се превърне в това, което е тя, има причина за това. Тя е изрод, пребива дъщерите си, но има един човек, пред когото се вледенява и трепери - и това е нейната майка. В нашата интерпретация тя не е някаква "баба", и една абсурдна версия.

Когато Алба загубва детето си, тя се вълнува от това какво ще кажат хората.

Какво най-много деформира хората?

Ами това - Какво ще кажат хората!