17-11-2017 20-11-2018

#Сефте: Камен Алипиев не си спомня първия мач, който е коментирал

Спортният журналист разкрива кой му е дал прякора, с който е известен

07:59 | 28 декември 2020 | Автор : Стелиян Стоименов 0 3107 Колаж: Тедд Георгиев

Животът ни често бива сравняван с книга, чийто автор сме самите ние, пишейки собственоръчно своята история, посредством решенията, които вземаме, и изборите, които правим. В началото страниците на този том са празни, просто множество бели листи, но постепенно те се изпълват от случките и събитията, изграждащи нашето битие. Именно тях наричаме опит и го мерим в години. Благодарение на него обаче, все по малко неща в ежедневието ни се случват за първи път, лишавайки ни от придружаващите ги чисти и неподправени емоции.

Сефте

Ето защо новата рубрика #Сефте на Dir.bg насочва вниманието на известните личности към онези специални моменти, изпълнени с нови и непознати до онзи момент усещания. В рамките на няколко минути те ще трябва не просто да си ги припомнят, но и да ги споделят с всички нас, позволявайки ни да надникнем в миналото им, изградило ги като хората днес. Кои са постъпките, с които се гордеят, или онези, които определят като грешка, предстои да разберем.

Втората ни среща е с популярния спортен журналист Камен Алипиев, познат още като Кедъра, който започва работа към БНТ през 1987 г., а през кариерата си е отразявал Олимпийски игри, Световни първенства и още редица състезания в пределите на България.

Той е от онези хора, които ясно си спомнят всеки един епизод от своя живот, при това в детайли. Така например синът на легендата Цветан Алипиев разказа, че прякорът, с който е известен, му е даден от негов съотборник - Георги Бобчев, преди 41 години и по-конкретно през ноември 1979 г., когато е започнал да тренира баскетбол.

"Той дойде с учебника по география за 6-ти клас в съблекалнята и каза, че вече знае как ще ме наричат", обясни Алипиев пред камерата на Dir.bg.

Камен уточни, че в началото Георги се е колебал между няколко вида екзотични дървета, но впоследствие се е спрял на ливанския кедър, а не след дълго прозвището е стигнало и до училището, в което учел.

"Имаше много дълъг период, в който никой не ми знаеше истинското име. Това беше допреди тъпата ми физиономия да започне да се показва по телевизията", разкри гостът ни.

Първият му спомен от казармата го отвежда на датата 20 семптември 1984 г., когато е бил сред "остриганите симпатяги", стоящи на сектор В на стадион "Васил Левски", половината от които е познавал.

"Един от най-готините "агенти", до който стоях, беше проф. Асен Балтов - сегашният шеф на "Пирогов". С него се бяхме запознали 5 г. по-рано, когато той се отказваше от баскетбола, а аз тъкмо започвах да играя. От там нататък до ден днешен се впускаме във всевъзможни идиотски приключения", призна той.

Но въпреки че се сеща за повечето неща от житието си, сякаш са се случили вчера, в крайна сметка се оказа, че все пак има случаи, в които и неговата памет му изневерява. Алипиев призна, че не помни първият мач, който е коментирал, освен това му се е случвало по време на работа да забрави името на някои от състезателите, участващи в Олимпийските игри...

Във видеото можете да разберете как се е измъкнал от тази неприятна ситуация.

ИЗБРАНО