Танцът е магия, изкуство и любов. Но танцът е и умора, труд и сълзи. Разочарования и победи. Вълнение и бурна страст. Точно като морето, край което откриваме 14-кратния шампион на България по спортни танци Андрей Тодоров.
Започнал кариерата си на паркета едва на 10 години, той превръща танците в начин на живот. Днес е председател на Клуб по спортни танци "Бургас 1975", международен треньор и съдия от най-висок ранг. За Андрей няма тайни в бляскавия свят на танците.
Срещата ни с него е част от поредицата ни DIRections, а наш партньор в тези разговори е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.
- Светът на спортните танци пленява със своя блясък. Какво обаче се крие зад него?
Светът на спортните танци наистина е много бляскав, но в интерес на истината зад целия този блясък се крие една голяма работа, лишения от личен живот, бих казал от нормален живот, и най-важното е желанието на двойките да покоряват все по-нови и по-нови върхове. Истината е, че танците от гледна точка на своята външна естетика, чисто вътрешно съдържат много неща, които са свързани с огромна работа. И колкото този спорт да изглежда отстрани много лек и лесен, истината е, че всеки един детайл и всяко едно нещо, което трябва да се отработи до съвършество, изисква много време, себеотдайност и е много трудоемко.
Независимо от това, дали двойките са в детска възраст или те са във висок състезателен клас, много е важно и дори наложително това, което отработят и тренират в спортните зали, да стане част от това, което показват и излиза под формата на състезание и презентация. Когато говорим за целия този блясък, той съдържа и включва тази черна работа, която трябва да се свърши! Нужно е за да види целия този блясък. Да блесне черната работа.
- Начин на живот ли са спортните танци?
И да не искаш да бъдат начин на живот, те стават твой начин на живот, защото в началото лично аз, когато започнах да се занимавам с тях, започнах чисто от интерес и любопитство, и след това те се превърнаха в начин на живот, част от моето ежедневие. Това е ставането сутринта, училището, вечерта в тренировъчната зала и финалният вариант - състезанието. Ти живееш, ти обичаш този спорт и ти си нещастен понякога, защото това е субективен спорт. Но въз основа на обичта си към него, и това, че обичаме музиката, обичаме как тялото ни танцува под тази музика, това е нещото което ни е необходимо. Това е гладът, храната, въздухът и всичко, от което се нуждаем.
- Живеете и работите в Бургас. Танцува ли морето пасо добле и виенски валс?
Винаги съм живял в Бургас. Ако характеризирам пасо добле като танц, бих казал, че морето много често се оприличаваме на пасо добле през зимата, защото това е силното вълнение, бурята, емоцията, страстта. За виенския валс не знам... Той е по-характерен за мелодиите на Щраус, които са свързани с реките. Дунав... По-скоро през лятото бих оприличил морето с виенски валс. Градът ни танцува абсолютно всичко - чача, румба, пасо, джайв, валс, танго, защото градът ни е много добре музикално ориентиран. Клубът ни съществува от 1975 г. и смятам, че не само пасо доблето и виеският валс характеризират точно възможностите на децата и жителите на този град.
- Намирате ли помощ в лицето на институциите в Бургас за развитието на спортните танци?
Много отдавна има една приемственост в управлението и винаги се е считало че спортните танци в Бургас са визитната картичка на Бургас. Беше го казал един от кметовете отдавна. И това се потвърждава до ден днешен. Тази приемственост е много приятна. Независимо от политическите възгледи, всички са давали много за просперитета на спортните танци в Бургас. Използвам възможността да благодаря на сегашното ръководство на общината и на кмета, тъй като през последните няколко мандата имаме неимоверна подкрепа. Успяхме да организираме и Европейска купа по стандартни танци, в която победиха наши възпитаници. Тези хора ни дават едно допълнително спокойствие, в което ние можем да творим, да създаваме и да се чувстваме в свои води. Благодарим на Община Бургас за всичко, което прави за нас.
- Кое бе най-инфарктното ви състезание на паркета и по-страшно ли е да си треньор и да гледаш отстрани?
Доста инфарктни ситуации е имало и състезания, но на едно състезание щях да докарам треньора си до инфарктно състояние. Не знам, аз дали бях в такова състояние, но треньорът със сигурност беше. Просто, когато състезателят не може да направи конкретно нещо, той не го чувства така, както треньорът. Това е чист инстинкт. На едно състезание във Виена понеже за първи път излязохме в капиталистическа държава и участвахме за първи път на такъв форум, този стрес ни оказа голямо влияние. И първият танц - нищо не изтанцувахме, бяхме забравили почти хореографиите си. Тогава помня, че на излизане след първия кръг треньорът дойде и каза, че ако някога получи инфаркт, ще е с нас на такова състезание. Тогава не разбрах неговите думи, но когато станах треньор, това започна да има своето приложение.
Тъй като един треньор, когато има 15-20 негови двойки, и примерно дори и 5 да са на състезание, независимо къде - национален шампионат, международен турнир, световно първенство, той мисли за абсолютно всички, живее с техните проблеми, мъчи се да помага с каквото може. Според мен, по-лесно е да си състезател, защото състезателят е загрижен изключително само за собственото си представяне, докато треньорът трябва да мисли за всички и да е част психически и физически и дори емоционално от всяка една двойка, която е на паркета. Да съедини всичко това в едно цяло. Много е трудно, но с годините се стараем с опита си да осъществяваме това и да го превръщаме в реалност. Естествено е по-трудно да си треньор отколкото състезател.
- Работата с деца носи много радост, но и трудности. Твърде рядко и малко се говори за спортните танци. Налага ли се да убеждавате родителите да запишат децата си?
Това е въпрос на генерация и време. Ако Ви кажа, че в началото на 90-те не ни се е налагало да правим специална реклама и да убеждаваме никого, в школата сме имали по 80 до 100 деца на първо четене с първи прием. Но сега динамиката на живота е по-различна, децата са различни. Така че за всяко едно дете ние трябва да се преборим, за да го привлечем, да го убедим, да убедим родителите, че това е интелигентният спорт, в който трябва да въвлекат децата си. Когато децата тренират спортни танци, родителите влагат в този спорт доста време и средства. Между другото това не е характерно само за нашия спорт, а за всеки един. Принципно нашия спорт е много дълголетен, за разлика от много други спортове.
Много години може да се упражнява и винаги съм казвал, че като завършат училище, те имат още една специалност. Да, тя не е подплатена с диплома, но тази диплома винаги може да бъде документирана въз основа на възможностите и опита, който имат като състезатели. Много е важен този факт, че децата ни освен че са състезатели, те се учат да са психически устойчиви. Този спорт е субективен и те трябва да са наясно, че е важно да могат да устояват на натиска на субективизма понякога. Това ги учи да се борят и в живота. Има връзка. Мисля, че този спорт, освен като спорт, като начин на оцеляване, ще им помогне и в живота.
- Как се раждат шампионите?
Шампионите няма как да се родят в истинския смисъл на думата. Това е един дълъг процес от момента на желанието да стане шампион до момента на това, което може да се получи. Един дълъг процес, обсипан с много работа, много несгоди. Въпросът е да може човек да издържи, да продължава отново и отново, тъй като любовта към спорта трябва да възтържествува. Защото, ако обичаш нещо много силно, няма начин да не се получи резултат.
- Скъп спорт ли са спортните танци и как се издържа един клуб край морето?
Евтин спорт няма. Аз лично не знам да има някъде евтин спорт. Навсякъде спортът във всички негови форми и начини, по който се развива по света, има нужда от субсидии, финансиране. Танците не правят изключение. Не мога да кажа, че е най-скъпият или много скъп спорт. Въпросът е кой какво ниво си е задал да постигне. Ако зададеното ниво отговаря на това, което искаме да получим, то ще се получи. Но ако имаме само големи амбиции без покритие и без работа и тренировки, то естествено, че няма да стане. Въпрос на координация между физически и финансови възможности, и емоционални дори. Дали е край морето или не е край морето - няма никакво значение. Край морето има други апетити, хората искат да се забавляват. От юни месец на всички им се иска да отидат на плаж.. пясък, топло време..., но ние в Бургас имаме доста добре развита система на обучение и нашите деца независимо че отвън е адска жега и бих казал, че целият град е на плажа и се препича на слънце, нашите деца се препичат в залата. Не спира тренировъчният процес, което естествено е път към следващите им успехи.
- Къде се намира България на световната карта на спортните танци?
България има богата история. В личен план мога да кажа, че най-големият ни успех с моята партньорка беше финал, 4-то място на Европейската купа в Мюнхен през 94-95-та година. Следващите години имахме добри приемници, имахме финалисти на Европейско първенство и победители в Световна купа. На сегашния етап нивото падна малко, поради ред причини, за които не искам да говоря. Не че нямаме резултати на световни и европейски първенства или в национален мащаб, но в момента двойките ни достигат до 24-то място. Надявам се, че както във всеки един спорт и във всяка една федерация, които си имат своите кризи, ще успеем да се справим с тази лека криза и резултатите ще започнат постепенно-постепенно да набъбват нагоре.
- Защо Бургас, а не Виена, Лондон или Москва?
Бургас е моят роден град. Не крия, че много пъти ми се е искало да се преместя или да заживея някъде другаде. Понеже аз съм човек, който пътува много навсякъде по света, а когато човек много пътува, си прави равносметка, че в България нещата не са чак толкова зле, колкото всеки постоянно живеещ тук си мисли, че са. Когато си тук постоянно живееш в тези проблеми, и си мислиш, че са необратими. А тези проблеми си ги има във всяка една държава, на всяко едно място. Те не са само при нас. Капиталистическата структура си я има навсякъде. Всяко едно място си има своите недостатъци. Повярвайте ми, когато съм бил в някоя друга държава, ми се е искало да се върна колкото се може по-бързо в родината, защото България от там ми се е струвала като рай.
България не е най-лошото място, и не мисля, че Бургас е такова място. Бургас за мен и много други хора е най-красивото място в света, много добре устроен и красив град е. Всяка година, когато организираме Международния турнир Burgas Open, много чужденци идват и се наслаждават на прекрасната гледка и на прекрасната атмосфера на града. Не мисля, че на нас са ни нужни Виена и Лондон. Те са ни нужни само за едно приятно прекарване за няколко дни и най-добре е да се върнем към нашия град и нашето битие. И да продължаваме да развиваме това, което можем с нашите талантливи деца.
НАЙ
Обвинения и поредни скандали разтърсиха имението на любовта
Шеф Виктор Ангелов напусна изненадващо Hell's Kitchen
Отмениха присъдата на Харви Уайнстийн за изнасилване
Machine Gun Kelly отпразнува 34-ия си рожден ден със специален човек
Бивше гадже на принцеса Беатрис почина от свръхдоза наркотици
Обвинения и поредни скандали разтърсиха имението на любовта
Шведската принцеса Виктория започва военно обучение за офицер
Шеф Виктор Ангелов напусна изненадващо Hell's Kitchen
Бивше гадже на принцеса Беатрис почина от свръхдоза наркотици
Отмениха присъдата на Харви Уайнстийн за изнасилване