11:31 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Танцува ли морето пасо добле и защо България е рай, когато си в чужбина?

14-кратният шампион на България по спортни танци Андрей Тодоров за емоцията, страстта и черната работа

Снимка: Dir.bg

Танцува ли морето пасо добле и защо България е рай, когато си в чужбина?

14-кратният шампион на България по спортни танци Андрей Тодоров за емоцията, страстта и черната работа

11:26 | 11 октомври 2019 | Автор : Надежда Христова 0 15306 Снимка: Dir.bg

Танцът е магия, изкуство и любов. Но танцът е и умора, труд и сълзи. Разочарования и победи. Вълнение и бурна страст. Точно като морето, край което откриваме 14-кратния шампион на България по спортни танци Андрей Тодоров.

DIRections

Започнал кариерата си на паркета едва на 10 години, той превръща танците в начин на живот. Днес е председател на Клуб по спортни танци "Бургас 1975", международен треньор и съдия от най-висок ранг. За Андрей няма тайни в бляскавия свят на танците.

Срещата ни с него е част от поредицата ни DIRections, а наш партньор в тези разговори е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.

- Светът на спортните танци пленява със своя блясък. Какво обаче се крие зад него?

Светът на спортните танци наистина е много бляскав, но в интерес на истината зад целия този блясък се крие една голяма работа, лишения от личен живот, бих казал от нормален живот, и най-важното е желанието на двойките да покоряват все по-нови и по-нови върхове. Истината е, че танците от гледна точка на своята външна естетика, чисто вътрешно съдържат много неща, които са свързани с огромна работа. И колкото този спорт да изглежда отстрани много лек и лесен, истината е, че всеки един детайл и всяко едно нещо, което трябва да се отработи до съвършество, изисква много време, себеотдайност и е много трудоемко.

Вижте снимки

Независимо от това, дали двойките са в детска възраст или те са във висок състезателен клас, много е важно и дори наложително това, което отработят и тренират в спортните зали, да стане част от това, което показват и излиза под формата на състезание и презентация. Когато говорим за целия този блясък, той съдържа и включва тази черна работа, която трябва да се свърши! Нужно е за да види целия този блясък. Да блесне черната работа.

Снимка: Личен архив

- Начин на живот ли са спортните танци?

И да не искаш да бъдат начин на живот, те стават твой начин на живот, защото в началото лично аз, когато започнах да се занимавам с тях, започнах чисто от интерес и любопитство, и след това те се превърнаха в начин на живот, част от моето ежедневие. Това е ставането сутринта, училището, вечерта в тренировъчната зала и финалният вариант - състезанието. Ти живееш, ти обичаш този спорт и ти си нещастен понякога, защото това е субективен спорт. Но въз основа на обичта си към него, и това, че обичаме музиката, обичаме как тялото ни танцува под тази музика, това е нещото което ни е необходимо. Това е гладът, храната, въздухът и всичко, от което се нуждаем.

Снимка: Личен архив

- Живеете и работите в Бургас. Танцува ли морето пасо добле и виенски валс?

Винаги съм живял в Бургас. Ако характеризирам пасо добле като танц, бих казал, че морето много често се оприличаваме на пасо добле през зимата, защото това е силното вълнение, бурята, емоцията, страстта. За виенския валс не знам... Той е по-характерен за мелодиите на Щраус, които са свързани с реките. Дунав... По-скоро през лятото бих оприличил морето с виенски валс. Градът ни танцува абсолютно всичко - чача, румба, пасо, джайв, валс, танго, защото градът ни е много добре музикално ориентиран. Клубът ни съществува от 1975 г. и смятам, че не само пасо доблето и виеският валс характеризират точно възможностите на децата и жителите на този град.

Снимка: Личен архив

- Намирате ли помощ в лицето на институциите в Бургас за развитието на спортните танци?

Много отдавна има една приемственост в управлението и винаги се е считало че спортните танци в Бургас са визитната картичка на Бургас. Беше го казал един от кметовете отдавна. И това се потвърждава до ден днешен. Тази приемственост е много приятна. Независимо от политическите възгледи, всички са давали много за просперитета на спортните танци в Бургас. Използвам възможността да благодаря на сегашното ръководство на общината и на кмета, тъй като през последните няколко мандата имаме неимоверна подкрепа. Успяхме да организираме и Европейска купа по стандартни танци, в която победиха наши възпитаници. Тези хора ни дават едно допълнително спокойствие, в което ние можем да творим, да създаваме и да се чувстваме в свои води. Благодарим на Община Бургас за всичко, което прави за нас.

- Кое бе най-инфарктното ви състезание на паркета и по-страшно ли е да си треньор и да гледаш отстрани?

Доста инфарктни ситуации е имало и състезания, но на едно състезание щях да докарам треньора си до инфарктно състояние. Не знам, аз дали бях в такова състояние, но треньорът със сигурност беше. Просто, когато състезателят не може да направи конкретно нещо, той не го чувства така, както треньорът. Това е чист инстинкт. На едно състезание във Виена понеже за първи път излязохме в капиталистическа държава и участвахме за първи път на такъв форум, този стрес ни оказа голямо влияние. И първият танц - нищо не изтанцувахме, бяхме забравили почти хореографиите си. Тогава помня, че на излизане след първия кръг треньорът дойде и каза, че ако някога получи инфаркт, ще е с нас на такова състезание. Тогава не разбрах неговите думи, но когато станах треньор, това започна да има своето приложение.

Снимка: Личен архив

Тъй като един треньор, когато има 15-20 негови двойки, и примерно дори и 5 да са на състезание, независимо къде - национален шампионат, международен турнир, световно първенство, той мисли за абсолютно всички, живее с техните проблеми, мъчи се да помага с каквото може. Според мен, по-лесно е да си състезател, защото състезателят е загрижен изключително само за собственото си представяне, докато треньорът трябва да мисли за всички и да е част психически и физически и дори емоционално от всяка една двойка, която е на паркета. Да съедини всичко това в едно цяло. Много е трудно, но с годините се стараем с опита си да осъществяваме това и да го превръщаме в реалност. Естествено е по-трудно да си треньор отколкото състезател.

- Работата с деца носи много радост, но и трудности. Твърде рядко и малко се говори за спортните танци. Налага ли се да убеждавате родителите да запишат децата си?

Това е въпрос на генерация и време. Ако Ви кажа, че в началото на 90-те не ни се е налагало да правим специална реклама и да убеждаваме никого, в школата сме имали по 80 до 100 деца на първо четене с първи прием. Но сега динамиката на живота е по-различна, децата са различни. Така че за всяко едно дете ние трябва да се преборим, за да го привлечем, да го убедим, да убедим родителите, че това е интелигентният спорт, в който трябва да въвлекат децата си. Когато децата тренират спортни танци, родителите влагат в този спорт доста време и средства. Между другото това не е характерно само за нашия спорт, а за всеки един. Принципно нашия спорт е много дълголетен, за разлика от много други спортове.

Снимка: Личен архив

Много години може да се упражнява и винаги съм казвал, че като завършат училище, те имат още една специалност. Да, тя не е подплатена с диплома, но тази диплома винаги може да бъде документирана въз основа на възможностите и опита, който имат като състезатели. Много е важен този факт, че децата ни освен че са състезатели, те се учат да са психически устойчиви. Този спорт е субективен и те трябва да са наясно, че е важно да могат да устояват на натиска на субективизма понякога. Това ги учи да се борят и в живота. Има връзка. Мисля, че този спорт, освен като спорт, като начин на оцеляване, ще им помогне и в живота.

- Как се раждат шампионите?

Шампионите няма как да се родят в истинския смисъл на думата. Това е един дълъг процес от момента на желанието да стане шампион до момента на това, което може да се получи. Един дълъг процес, обсипан с много работа, много несгоди. Въпросът е да може човек да издържи, да продължава отново и отново, тъй като любовта към спорта трябва да възтържествува. Защото, ако обичаш нещо много силно, няма начин да не се получи резултат.

Снимка: Личен архив

- Скъп спорт ли са спортните танци и как се издържа един клуб край морето?

Евтин спорт няма. Аз лично не знам да има някъде евтин спорт. Навсякъде спортът във всички негови форми и начини, по който се развива по света, има нужда от субсидии, финансиране. Танците не правят изключение. Не мога да кажа, че е най-скъпият или много скъп спорт. Въпросът е кой какво ниво си е задал да постигне. Ако зададеното ниво отговаря на това, което искаме да получим, то ще се получи. Но ако имаме само големи амбиции без покритие и без работа и тренировки, то естествено, че няма да стане. Въпрос на координация между физически и финансови възможности, и емоционални дори. Дали е край морето или не е край морето - няма никакво значение. Край морето има други апетити, хората искат да се забавляват. От юни месец на всички им се иска да отидат на плаж.. пясък, топло време..., но ние в Бургас имаме доста добре развита система на обучение и нашите деца независимо че отвън е адска жега и бих казал, че целият град е на плажа и се препича на слънце, нашите деца се препичат в залата. Не спира тренировъчният процес, което естествено е път към следващите им успехи.

- Къде се намира България на световната карта на спортните танци?

България има богата история. В личен план мога да кажа, че най-големият ни успех с моята партньорка беше финал, 4-то място на Европейската купа в Мюнхен през 94-95-та година. Следващите години имахме добри приемници, имахме финалисти на Европейско първенство и победители в Световна купа. На сегашния етап нивото падна малко, поради ред причини, за които не искам да говоря. Не че нямаме резултати на световни и европейски първенства или в национален мащаб, но в момента двойките ни достигат до 24-то място. Надявам се, че както във всеки един спорт и във всяка една федерация, които си имат своите кризи, ще успеем да се справим с тази лека криза и резултатите ще започнат постепенно-постепенно да набъбват нагоре.

Снимка: Личен архив

- Защо Бургас, а не Виена, Лондон или Москва?

Бургас е моят роден град. Не крия, че много пъти ми се е искало да се преместя или да заживея някъде другаде. Понеже аз съм човек, който пътува много навсякъде по света, а когато човек много пътува, си прави равносметка, че в България нещата не са чак толкова зле, колкото всеки постоянно живеещ тук си мисли, че са. Когато си тук постоянно живееш в тези проблеми, и си мислиш, че са необратими. А тези проблеми си ги има във всяка една държава, на всяко едно място. Те не са само при нас. Капиталистическата структура си я има навсякъде. Всяко едно място си има своите недостатъци. Повярвайте ми, когато съм бил в някоя друга държава, ми се е искало да се върна колкото се може по-бързо в родината, защото България от там ми се е струвала като рай.

Снимка: Личен архив

България не е най-лошото място, и не мисля, че Бургас е такова място. Бургас за мен и много други хора е най-красивото място в света, много добре устроен и красив град е. Всяка година, когато организираме Международния турнир Burgas Open, много чужденци идват и се наслаждават на прекрасната гледка и на прекрасната атмосфера на града. Не мисля, че на нас са ни нужни Виена и Лондон. Те са ни нужни само за едно приятно прекарване за няколко дни и най-добре е да се върнем към нашия град и нашето битие. И да продължаваме да развиваме това, което можем с нашите талантливи деца.

ИЗБРАНО