Тайните, които Белият дом не издава
Любопитството винаги е по-силно, особено когато става дума за семейство Клинтън и по-конкретно Хилари...
Зад всяка врата се крият истории, но някои са по-шумни от други. А когато вратата води към Белия дом, тайните вътре имат по-голяма тежест.
Любопитството към това, което се случва зад нея, винаги е по-силно, особено когато става дума за семейство Клинтън. И по-конкретно Хилари...
Хилари Родъм Клинтън попада на американската политическа сцена още през далечната 1974 г. като един от адвокатите, съветващи Конгреса по време на разследването "Уотъргейт" срещу тогавашния президент Ричард Никсън. Истински световноизвестна става, когато съпругът й Бил Клинтън печели битката за Белия дом.
Като Първа дама на САЩ между 1993 и 2000 г. Хилари е дълбоко оспорвана личност. Тя казва открито това, което малко политически съпруги и до днес се осмеляват да признаят: че наложената им публична роля на домакини и пазителки на традиционните ценности често похабява таланта и ограничава възможностите им. Още от ранните си години тя е изключително целеустремена. Прекарва безброй часове в учене, винаги е подготвена и вярва в труда като средство за контрол над хаоса и като израз на морална сила.
Хилари иска да бъде не просто Първа дама, а активен член на кабинета на Бил Клинтън. Но откритата й амбиция идва в повече на много американци и, както е известно, проектът за здравна реформа, ръководен от нея, е безкрайно атакуван и умира безславно.
Още в последните години от президентството на Бил Хилари започва да подготвя собствената си кандидатура за Белия дом. Като първа стъпка тя става сенатор от щата Ню Йорк през 2000 г., а през 2008-а официално заявява желанието си да бъде първата жена президент на САЩ. Битката с Барак Обама е легендарно дълга, с неочаквани обрати и завършва неуспешно за Клинтън.
Макар често описвана като "неемоционална и тиха" за Хилари се носят митове и легенди през годините, но Рон Пейн, цветар в Белия дом, си спомня един ден по време на президентството на Клинтън, когато се качвал с асансьора за обслужване, за да вземе стари цветни аранжировки, и видял двама икономи, събрани пред Западната зала за заседания. Те слушали как семейство Клинтън се карат ожесточено. Икономите му направили знак да се приближи и сложили пръсти на устните си, предупреждавайки го да мълчи. Изведнъж той чул Първата дама да крещи: "Проклето копеле!" на президента и след това звук на нещо тежко, хвърлено през стаята. Звукът, описват персонала, е бил сякаш от хвърлена лампа. На икономите, спомня си Пейн, след това било наредено да почистят бъркотията. По-късно, в интервю с Барбара Уолтърс, Хилари омаловажила историята, която била попаднала в клюкарските колони.
"Имам доста добра ръка", казала тя. "Ако бях хвърлила лампа по някого, мисля, че щяхте да разберете."
Но Пейн не бил изненадан от избухването.
"Чухме толкова много нецензурни думи", споделя той в по-късно интервю за Bloomberg. Отговорите му дошли спонтанно, но и трудно, защото повечето от служителите в резиденцията следват отдавна установен етичен кодекс, който цени дискретността и защитата на личния живот на първата двойка.
А за семейство Клинтън се носят както митове, така и истини. Сред последните е аферата на Бил с Моника Люински през 1995 г. Въпреки че обществеността научава за стажантката едва през 1998-а, някои служители знаели за аферата още докато тя се случвала. Икономите виждали президента и Люински в семейното кино толкова често, че започнали да шушукат. Служителите, които били най-близо до семейството тогава, ревностно пазели подобни тайни, но от време на време споделяли фрагменти от истории с колегите си, тъй като информацията можела да се окаже полезна. И Хилари със сигурност също е знаела.
Близо две десетилетия по-късно много служители все още се притесняват да обсъждат кавгите, на които са били свидетели между нея и Бил. Но всички усещали напрежението. Персоналът на резиденцията бил свидетел и на последиците от аферата, и на раните, които тя оставила върху Хилари.
"Тя би го ударила с нещо тежко, ако имаше под ръка", казва близката й приятелка и политически съветник Сюзън Томас. "Но не мисля, че някога си е представяла да го напусне."
Бети Фини, която сега на 80 и няколко, започва като камериерка в Белия дом през 1993 г. Тя прекарва по-голямата част от времето си в личните покои на семейството и си спомня добре как нещата се променят през последните години. "Нещата определено бяха по-напрегнати. И ти става жал. Можеше да се усети тъгата."
Всъщност след аферата на Бил много от служителите твърдят, че Хилари "не се е мяркала наоколо и имението било като морга - тихо и студено". В разгара на драмата тя пропускала дори ангажименти, а детайлите около управлението на имението отишли на заден план. В продължение на три или четири месеца през 1998 г. президентът спял на дивана в кабинета си. Някои от персонала потвърждават, че Хилари е знаела за Люински още преди историята да избухне публично. Но това, което я е разстроило най-много, не е самата афера, а нейното разкритие и последвалата медийна буря.
Първата дама била известна с избухливостта си през тези трудни месеци. Икономът Джеймс Хол си спомня как сервирал кафе и чай в Синята стая по време на прием за чуждестранен лидер, когато Хилари внезапно се приближила до него и му се развикала. "Работата там не беше лоша", спомня си друг служител. "Беше просто толкова изтощително за нея, и ако й кажеш нещо, тя се пръскаше." Служителят обаче е съпричастен към Хилари: "Тя знаеше, че рано или късно това ще се случи, и всички я гледаха."
Сладкарят Роланд Месние добавя, че се опитвал да й помогне да се почувства по-добре по всякакъв начин. Любимият й десерт бил мока торта и в разгара на скандала, спомня си той: "Направих много, много мока торти."
Любопитен момент е и един слънчев уикенд през август 1998 г., точно преди президентът да направи признанията си пред страната. Хилари отишла на басейн, но с условието "да няма никого от Тайните служби". Персоналът разказва, че имала нужда от "само няколко часа спокойствие". "Тя е от хората, които уволняват, когато някой й се пречка, когато не трябва", споделят.
Колкото и да страняла от другите, някои от домашните работници се оказали въвлечени в разгръщащата се драма. Сред тях бил и Линси Литъл, който бил извикан лично, за да отговаря на въпроси относно аферата. "Искат да те накарат да се чувстваш така, сякаш мислят, че знаеш нещо", казва по-късно той.
В дом, където дори и най-малката клюка може да се превърне в национална новина, Бил и Хилари Клинтън трудно се научили да се доверяват на персонала. Причината да променят телефонната система на Белия дом била именно тази, за да гарантират, че никой няма да може да подслушва личните им разговори.
"Ако някой се обаждаше за Първата дама, поставяхме малък ключ в слота и той звънеше на звънец с нейния код, за да може тя да вдигне всеки телефон, който е наблизо", разказват бивши служители. "Това беше въведено още по времето на Джими Картър, защото тогава в Белия дом живееха толкова много хора, че всеки имаше свой звън."
Според запознати семейство Клинтън решили, че "твърде много хора могат да ги подслушват", затова всички телефони били пренасочени към вътрешна мрежа. Така, ако Първата дама е в спалнята, а президентът в кабинета си, тя можела да му се обажда от стая в стая без посредник. Може би именно тази загриженост за сигурността направила отношенията им с персонала "хаотични" през всичките осем години в Белия дом, въпреки че повечето служители мълчат дори сега, когато ги питат какво наистина се е случвало зад затворените врати.
"Те бяха едни от най-параноичните хора, които съм виждал през живота си", признава техен бивш служител. Сигурно с основания, защото не липсвали и реални инциденти като този от 1994 г., когато група мъже, облечени в черно и въоръжени, нахлули в Белия дом и ровили из вещите на Хилари и Бил.
Но самата Хилари по-късно признава, че обичала времето, прекарано там, и ценяла моментите на усамотение.
За Хилари се пишат много неща, като например, че винаги е била не просто "съпруга на президента", а стратегически ум в сянка. Тя имала навика да влиза дълбоко в политическите обсъждания и да изразява мнението си твърдо и понякога прекалено открито за вкуса на Бил и екипа му, който имал по-интуитивен и харизматичен стил и често се дразнел от нейната рационалност и настояване за структура.
Още преди аферата "Люински" отношенията им били под напрежение заради поредица от скандали. Хилари смятала, че Бил не е достатъчно внимателен с хората, на които се доверява, и че неговите слабости "захранват враговете им". Тя го обвинявала, че подценява риска, докато той я упреквал, че "винаги очаква най-лошото".
И може би най-дълбокият разлом в отношенията им не бил заради конкретно предателство, а заради самото усещане за контрол. Хилари трудно се доверявала, дори на най-близките си хора. След скандала с Моника тя изгражда стени около себе си не само срещу медиите, но и срещу Бил.
Бивш служител от резиденцията казва в интервю: "Тя не му вярваше напълно, но и не можеше да си представи живота без него. Това беше повече партньорство, отколкото любовна история."
Днес, когато историята се пише от дистанцията на времето, зад онази врата в центъра на Вашингтон продължават да отекват гласове, тайни и истини. И ако за някои звучат като политическа легенда, то за други е просто като човешка драма.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}