Д-р Яз Боли или защо приказките вредят на дивите животни
Ако намерите диво животно, потърсете адекватна помощ
Всеки от нас е чел приказки, в които хората свободно разговарят с животните от дивата природа. И докато за всички нас това е просто фикция, за Любомила Кривошиева това е начин на живот.
Тя бе един от лекторите на конференцията She's the One на Dir.bg и въпреки че се чувства некомфортно сред хора, тя се качи на сцената в столичния Клуб 1 на НДК, за да разкаже какво е да си отдаден на фондация "Дивите животни". На тениската ѝ пише: "Д-р Яз Боли" и това изобщо не е случайно. За себе си Любомила казва, че е не е човек, а язовец.
"Аз нямам личен живот, аз съм денонощно Човека-дивите животни".
Според нейните наблюдения жените изпитват по-силна емпатия към животните, но това често им пречи, защото до такава степен се привързват, че възприемат животното като свое дете. Често обаче прекалената грижа се оказва неадекватна.
"Приказките ни дават една очовечена представа за света на дивите животни. Най-безобидният ефект е, че получаваме за лечение таралежчета със забучени ябълки и гъби, защото човекът е решил, че те само така се хранят."
Кривошиева обясни, че понятията "полезно" и "вредно" са човешки и всеки ги интерпретира както иска - за един е полезно, че лисицата обикаля и яде мишките, за друг - че таралежът яде змии, трети пък смята, че таралежът е вреден и му пречи.
Още една голяма заблуда, която Любомила подчерта е, че когато човек се срещне със животно бебе, решава, че то е сираче и без да е запознат с особеностите на съответния вид, започва да го спасява. Лошото е, че за много видове животни това е пленяване и голяма част от тях загиват, докато стигнат до компетентна помощ.
Ако човек се срещне с животно в нужда, трябва да го постави в кашон с пробити дупки, от които да влиза въздух и да потърси помощ. В никакъв случай не бива да се гушка, а да се обърне към хората, които знаят как съответния вид ще може отново да се върне в естествената си среда и да бъде в безопасност.