Ирина Флорин е певица, която със сигурност няма нужда от представяне, тъй като кариерата ѝ продължава вече повече от три десетилетия. И все пак, за първи път името ѝ се спомена в средите още през 1990 година, когато на пазара се появи дебютният ѝ албум "Краят на началото". Именно с него започна нейното шеметно пътуване към звездите, като шест години по-късно хитът "Цвят лилав" ѝ отреди съвсем заслужено място сред тях. От онзи момент насам тя продължи да затвърждава високите си позиции, превръщайки се в една от любимките на българските слушатели. Нежният ѝ глас, чийто тембър е толкова характерен, че човек просто няма как да го сбърка, я превърна в една от най-разпознаваемите изпълнителки по нашите ширини, а песните, които създаде във времето, бързо се наредиха сред любимите парчета на редица меломани. Сега, след кратка пауза в професионално отношение, започнала с пандемията, поставила на изчакване целия живот, тя отново е тук, готова да достигне нови висоти с "Меланхолия". Песента обаче е само част от завръщането ѝ, тъй като тази година тя ще представи чисто нов албум - събитие, което както самата тя казва, не се е случвало през последните десет години.
Поради тази причина днес се срещаме с Ирина, която специално за Life.dir.bg сподели повече за своите проекти, но също така открехна леко завесата на линия си живот, хвърляйки светлина върху него. Ето какво ни разказа тя:
Здравей, Ирина! Какви са емоциите, които изпитваш в момента, имайки предвид, че само преди няколко дни излезе видео клипът към новото ти парче "Носталгия"?
Различни, но доста наситени, защото отдавна не бях снимала самостоятелен клип - вече три години, още отпреди да избухне пандемията. Ето защо се чувствах така, сякаш за първи път заставам пред камера, въпреки че по време на социалната изолация, дошла с коронавируса, направихме страхотно домашно видео на една от любимите ми песни от албума, а именно "Тъмнината в мен". Радвам се, че сега в крайна сметка се получи продукт, изпълнен с много естетика и женственост, който е типично в мой стил.
Навярно всеки изпълнител би потвърдил, че неговият усет и чувства играят важна роля в процеса по създаване на музиката му. Все пак не напразно казват, че артистите късат парчета от сърцето и душата си, влагайки ги в своето творчество. В тази връзка можем да кажем, че сама по себе си всяка композиция представлява своеобразна история. Каква обаче е тази, която се крие зад твоята песен?
Истината е, че това е един много скъп за мен подарък, направен ми от Георги Георгиев от група "Остава", по случай рождения ми ден. С него работим заедно вече над двайсет години, като той има участие във всеки мой албум - понякога повече, понякога по-малко, в зависимост от това как сме се срещнали във времето. Жоро не за първи път прави подобен трогателен жест към мен, но този бе наистина специален. Още в мига, когато чух песента, бях абсолютно запленена от нея. Човек или от раз бива завладян от дадена музика, или не, а аз буквално подскочих от вълнение. Впоследствие обаче текстът се оказа проблем, защото трябваше да пасне на нетипичната и накъсана, ако мога да се изразя по този начин, структура на парчето. След сравнително дълго лутане, попаднах на една изключителна дама - Десислава Софранова, която макар да се изявява в различна сфера, вече бе писала текстове за други изпълнители. Тя много хареса проекта и след като ме усети като човек, успя да подбере най-подходящите думи, отразяващи чувствителността, която нося в себе си.
Във всеки разказ, без значение от формата, под която е поднесен, е закодирано определено послание. Какво гласи това, стоящо в сърцевината на "Носталгия"?
В нея се крие меланхолията на последните повече от две години, наситени с тежки изпитания, които по някакъв начин ни разделиха и отчуждиха, като в някои отношения дори ни лишиха утехата и удоволствието да докосваме любимите си хора, чийто допир ни носи нужното успокоение в най-трудните мигове, обгърнати в мрак. Тя е израз на надеждата, че онези чисто човешки отношения, които сякаш напоследък позабравихме, отново се ще върнат при нас, без да изпитваме страх, че близкият контакт с околните може да причини повече вреди, отколкото ползи. Записвайки песента, определено усещахме лисата на всичко това.
В коментарите под видеото на песента в YouTube забелязах, че потребител на сайта споделя мнението си, че според него ти е трябвало да представиш страната ни на тазгодишния конкурс "Евровизия", при това именно с това парче. Ако действително бе получила такава покана, то щеше ли да се съгласиш?
Не. Първо, благодарна съм на човека, който е написал това, защото приемам думите му като висока оценка за песента, но тя изобщо не е във формата на конкурса. Второ, аз лично никога не бих участвала в него, понеже, както за сетен път се убедихме, в основата му от край време стои геополитиката. Доказателство за това е победата на Украйна, независимо от факта, че по моя преценка имаше няколко по-добри претенденти за първото място. Ситуацията е обидна за останалите артисти, защото те хвърлят немалко труд за представянето си.
Интересно ми е, какво е мнението ти за българското участие в Торино?
Може би нашата песен просто не беше достатъчно оригинална за надпреварата... Честно казано обаче, предпочитам да не коментирам подобни теми.
Скоро предстои да излезе твоя нов албум, какво могат да очакват почитателите ти от него?
Щастлива съм, понеже наскоро осъзнах как времето толкова несъзнателно е отлетяло, че вече е минало цяло десетилетие, откакто не съм издавала албум, от "Копринена жена" насам. Това определено ме изненада, защото реално не съм спирала да бъда активна, пускайки на пазара поне по два сингъла горе-долу на всеки дванайсет месеца. В един момент обаче се оказа, че аз имам достатъчно продукция, която мога да събера и обединя под едно заглавие, в което ще влязат творби, излезли през последните две години, като "По целувките", "Какво е любов", "Тъмнината в мен", "Среща?" и т.н. Освен това има още седем парчета, които все още не са били представяни на слушателите, но и това ще стане.
Кога можем да очакваме тази дългоочаквана компилация?
На 29 октомври тази година ще я представя пред публика в "Sofia Live Club".
Спрели ли сте се на конкретно име за нея?
Не, за съжаление все още не сме избрали нищо конкретно, засега работното му заглавие е "Носталгия", но не съм убедена, че ще остане така до края... Тези решения винаги ги вземам в последния момент, съвсем спонтанно.
Е, казват, че именно внезапните действия са най-сладки.
Да, поне за мен е така (смее се).
Доколкото знам всяка от предстоящата ти тава е свързана с твое лично преживяване. Означава ли това, че слушайки ги, човек може да те опознае, дори и малко, научавайки части от живота ти?
Според мен това важи с пълна сила за работата на всеки творец. Ако един артист иска творбата му да стигне до сърцата на хората, то тя трябва да носи поне частица от неговото, както фрагменти и от собствената му история.
Добре, интересно ми е обаче, дали изпълнявайки песните си, в които, както казахме, са заложени отрязъци от собственото му битие, той не се чувства в плен на омагьосан кръг, изграден от повтарящи се събития.
Донякъде действително е така. Човек определено трябва да внимава с думите, които изрича, защото когато ги повтаря прекалено дълго, те се превръщат в реалност, променяйки живота ти. Например, когато с моите приятели се събираме, те често ме питат на шега дали не съм срещнала някой, с когото да се обвържа романтично, а аз отговарям: "Мога и сама", както всъщност пея в една своя песен... И ето, това малко по малко някак стана истина. Друг е въпросът дали е добре нещата да стоят по този начин.
Да разбирам, че в момента нямаш човек до себе си, така ли?
Точно така, нямам партньор (смее се).
А кога за последно те навести любовта?
Последната ми връзка бе преди около година и половина. За съжаление обаче, по редица причини тя не просъществува дълго, както често се случва, когато единия от двамата е част от артистичния свят. Аз лично съм свободолюбив човек, държащ изключително много на приятелите си, което понякога се оказва проблем за мъжете.
Това ли бе причината да се разделите?
Да, но не отчитам това като нещо фатално. Хората се срещат и разделят, това не е драма (смее се). Естествено, в крайна сметка ще остане този, който е готов и може да издържи на всичко.
В "Носталгия" пееш следното: "Нежност в минало време отново не спи, връща кадри и сцени в моите очи". Какви са тези събития, които виждаш?
Всичко, което по една или друга причина може да отсъства от нечии дни. Усещането за взаимност, идващо с романтичните отношения.
Тъй като в съвсем скоро випуск 2022 ще затвори една глава от личната си история, започвайки друга, искам да те върна назад във времето, до същия този твой момент. С какво помниш своето завършване на гимназия?
С това колко малки всъщност бяхме тогава, стоейки на прага на сериозната част от живота, без дори да подозирахме какво ни очаква занапред. Аз обаче имах цел и мечта, които преследвах, докато не ги постигнах.
В такъв случай очакванията, които си имала за бъдещето си, в последния си ден като ученичка, са се реализирали?
Абсолютно. От дете исках да стана певица, като от млака пеех пред огледалото, държейки в ръка флакон от дезодорант или лак за коса, вместо микрофон. Музиката винаги е била част от дните ми, помня, че имахме няколко грамофона, защото постоянно се чупеха, както и огромна колекция от плочи. Сега с умиление се сещам за онова момиче, което бях, осъзнавайки колко целеустремено съм вървяла към своя блян, за да се превърна в жената, която съм днес. Никога не съм предавала себе си, поддавайки се на изкушения, които да ме накарат да правя нещо, което не ми харесва в работата си. Радвам се, че не съм допускала да се повлияя от някакъв тренд, който изчезва точно толкова бързо в индустрията, колкото се е появил в нея. Най-важното е, че винаги съм се обграждала с правилните хора, които гледат в същата посока като мен и усещат нещата така, както аз. Това е огромна благословия и късмет!
Има ли някоя интересна случка от абитуриентския ти бал, за която се сещаш и искаш да споделиш?
Да. След вечерята, на която бяхме втората вечер, заедно със съучениците ми отидохме на купон, на който толкова много танцувах, че ми се счупиха токчетата и на двете обувки. Естествено, наложи се да ги изхвърля, понеже вече не ставаха за нищо. Няма как да забравя тази нощ, защото, вървейки боса към вкъщи, стъпих върху парче стъкло, на което се порязах толкова дълбоко, че трябваше да отида в Спешна помощ. Това бяха двайсет и четири часа, наситени с екшън (смее се).
По принцип подготовката на момичетата за това важно събитие е далеч по-голяма от тази на момчетата, тъй като може би за първи път дебютират пред света като истински дами, готови да поемат сами по своя път. Каква беше твоята визия тогава?
Спомням, че имах две рокли, като всяка от тях бе за един от двата дни, през които се проведе бала ни. Тогава бях изключително щастлива, а и горда, че бяха създадени по мои модели, които значително се отличаваха от останалите. От дете много обичах да рисувам принцеси в различен тип тоалети, така че не е никак случайно, че между 2006 г. и 2008 г. направих пет модни ревюта, едното от които се състоя в Порто Карас, Гърция.
Както вече спомена, освен певица, ти си и дизайнер, който през 2006 г. получи възможно най-високото отличие за работата си, а именно наградата "Златна игла". Как реши да скочиш в това ново амплоа?
Случи се малко, след като бях издала албума си "Друга", който включваше 17 песни. След представянето му последваха концерти из цялата страна, които ме изтощиха. Ето защо прецених, че ще бъде добре да направя една кратка пауза в музикално отношение, тъй като се почувствах изчерпана. Не съм сигурна откъде точно ми дойде идеята да създавам тоалети през това време, но от малка винаги съм изпитвала влечение към модата. Майка ми имаше шевна машина, с чиято помощ ми шиеше дрехи, а аз стоях и я гледах отстрани, изпълнена с възхищение, което запазих в себе си, оставяйки го да нарасте с годините. За разлика от нея обаче, аз така и не се научих да шия, но не спрях да се вълнувам от естетиката в облеклото, неговата елегантност и стил в дизайна. Така, сякаш от нищото, един ден, почивайки си от певческата си кариера, започнах да рисувам модели, след което намерих финансови възможности, за да осъществя колекцията, защото това е едно наистина много скъпо начинание. Така в края на 2006 г. направих първото си дефиле, което стана страхотно шоу, отразено от всички медии. След него, половин година по-късно, от Гърция ме поканиха да участвам в десетгодишнината на най-продавания модел фотоапарати на "Canon" - Ixus, в което щяха да се включат още дванайсет други европейски дизайнери. Неочаквано за мен, там спечелих наградата "Златен Ixus" - постижение, което определено ме изненада, понеже за разлика от останалите участници, аз не бях завършила моден дизайн в някой престижен университет... Предполагам обаче, че това е от онези неща, които няма нужда да се учат, ако имаш нужния усет и нюх за тях. После, вече в България, "Roca Fashion" ме поканиха да направя тяхното пролетно модно шоу, което по онова време се състоеше всяка пролет, след него се заех с това на "Philipp Morris" в хотел "Шератон", а накрая осъществих още едно собствено ревю, представящо втората ми колекция "Flolita by IF". За две години направих общо пет подобни събития, попаднали сред най-емоционалните преживявания, които съм имала.
Продължаваш ли да твориш в тази насока?
Докато записвах албума през "Covid ваканцията", както я наричам аз, ми дойдоха доста неща ми хрумнаха и със сигурност имам идеята да направя някаква лимитирана линия, но все още не съм си изяснила цялата концепция. Случи ли се обаче, няма съмнение, че ще започна да я реализирам.
От гледна точка на професионалист, какъв моден съвет би дала на тазгодишните зрелостници спрямо облеклото?
Винаги съм харесвала семплите и изчистени дрехи на абитуриентите. Определено не ми харесват камъните и пайетите, за мен те са напълно излишен блясък. Според мен момичетата трябва да заложат на тоалет, който ще могат да носят и след бала, а не да хвърлят един куп пари за облекло, което после няма да изкарат от гардероба. Аз бих предпочела нежна рокля с красив силует, било тя с дължина до коляното или по-къса, а защо не и елегантен панталон със стилна риза, съчетани с точните бижута. По моя преценка съвременната млада дама трябва да бъде деликатна и изтънчена.
А в какъв цвят я виждаш? Дали той е лилав?
Защо не? (смее се) Може да е бледолилаво, бледорозово или бледосиньо, но не и бяло. Намирам светлите тонове за подходящи. Разбира се, малката черна рокля също е повече от удачна.
Вечната класика, която трябва да присъства в гардероба на всяка жена.
Задължително.
През цялото време докато говорим с теб, не спирам да си мисля, че макар отдавна да си на музикалната сцена у нас, все още има хора, които не знаят, или са забравили, че всъщност си родена като Ирина Костадинова. Искаш ли сега да обясниш защо избра да станеш популярна като Ирина Флорин?
Моят дядо е румънец, който се казваше Флори. Той и майка му са дошли в България преди много години, минавайки през замръзналия Дунав. Още като студентка Димитър Керелезов, лека му пръст, който написа текстовете на първите ми две песни като прохождащ изпълнител, ми каза, че фамилията ми е прекалено дълга, ето защо поиска да използвам името на някои от роднините ми, с което да заменя моето. Флори обаче звучеше леко странно за онова време, затова първоначално се спряхме на Флоринова. После се преименувах на Ирина Флорина, след което станах Флорин. В крайна сметка се спрях на това, тъй като с него станах популярна, макар да исках да бъде Флори.
За финал, кажи ми какво те очаква през това лято?
През юни, и по-точно на 11- и и 18-и, имам планирани два концерта на нашето Черноморие, като очаквам потвърждение за август. Отделно, както споменахме, на 29 октомври, в "Sofia Live Club" ще представя новия си албум, като тепърва очаквам още предложения за изяви у нас.
Смяташ ли да комбинираш полезното с приятното, като се отдадеш на почивка по нашето море, след ангажиментите си там?
Общо взето не, защото имам идеята през юли да отида до Испания, за да си почина там.
Можете да последвате Ирина в различните стрийминг платформи ТУК >>
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}