Рене Зелуегър е актриса от световна величина и тя го доказа за пореден път тази година, след като получи "Оскар" за "Най-добра актриса" с ролята си в "Джуди". Това е втората награда на Академията за талантливата Рене, която в речта си отдаде почит към Джуди Гарланд, в чиято роля тя се превъплъти в последния си филм и това ѝ донесе ценното признание. Първият си "Оскар" Зелуегър печели за поддържаща роля във филма "Студена планина" през 2004 г.

Вижте снимки на актрисата >>

Разбира са, за широката публика, Рене Зелуегър си остава перфектна с превъплъщението си в образа на Бриджит Джоунс, но участието ѝ във филми като "Студена планина", "Джери Магуайър", мюзикъла "Чикаго", а сега и в "Джуди", затвърждават твърдението, че Зелуегър определено е актриса, която може не само да забавлява и развлича, но наистина може да трогне публиката с многоликите си роли.

Трогателно и доста съдържателно е и интервюто, което актрисата дава пред The Talks. Какво винаги, за нас е удоволствие да ви го представим.

Като актриса какво правите, за да стоите здраво на земята?

Прекарвам много време сама. Много тичам и така се откъсвам за дълго от заобикалящия свят. Имам много задължения и трудности, както всеки: болни приятели, приятели с бебета и малки деца и това са нещата, на които държа, това са съкровищата в живота ми. Много по-важни са от работата и това са важните неща, те са определящи за живота. Опитвам се и да не мисля за неща, които нямат смисъл.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Често е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Разбира се. Има толкова много неща, които не можеш да контролираш. Но аз се фокусирам върху онова, което мога да контролирам. Всичко останало просто го оставям. Когато работя например, се опитвам да се фокусирам върху нещо истинско, нещо което ме вълнува в дадената история, която се опитваме да пресъздадем чрез филма и се доверявам на това чувство.

Например?

Като пеенето в "Джуди". Опитах се да намеря своя път през него (смее се). Просто през цялото време имах чувството, че този тип роля не е за мен, за някой, който не е живял по този начин. Но това бе много важно за режисьора - Рупърт Гулд. Той е имал контакти с много такива хора през живота си като театрален режисьор. И искаше филмът да е автентично представяне на онова, което се случва между публиката и изпълнителя по време на снимките. Оценявам това. Всъщност се радвам, че искаше да го направи по този начин и сега го разбирам. Не можеш да разкажеш историята на една от най-великите изпълнителки на всички времена без да уловиш това първично взаимодействие.

Рене Зелуегър в "Джуди"

Снимка: AP/БТА

И как се справихте и контролирахте ситуация, в която не се чувствахте уверена и спокойна?

С работа в екип. Беше страхотно всеки ден да правя нещо различно, да работя с различните отдели. Бяхме в близко сътрудничество с композитора на филма и той е изключителен. Имахме наистина голям екип от хора, които всеки ден ме караха да се опитвам да вляза в ролята, внушавайки ми, че мога. Упражнявах се всеки ден, за да накарам тези ноти да излязат от устата ми, понякога тайно, в колата, без да присъства вокалният педагог, за да не се откаже от мен (смее се).

А толкова често ни се струва, че актьорството е просто нещо естествено, не си даваме сметка колко работа стои зад него.

За мен това е общ труд, има стотици хора, които карат това изкуство да се случва и то не се получава, освен ако не работиш здраво. Това е работа, това е труд, но трябва да го правиш, ако искаш да успееш. Понякога искаш да стане добро по напълно лични причини. Да си изпълнител на сцена като Джуди Гарланд е наистина нещо важно. Тя не познава свят, в който не е ценена заради невероятната дарба, която притежава. И може би нейната същност и ценност се върти точно около тази дарба.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Бихте ли казала, че за актьорите днес нещата са много по-динамични и гъвкави?

Със сигурност участваме повече в решенията, които се взимат. Имаме и адвокати. Така че определено е различно. Но не е честно да сравняваме ситуацията и времето тогава и сега, защото трудно можем да си представим какво е било киното в неговата зора, нали така?

Имам предвид, че то се е превърнало в история - кого приемаме като идол, като кого искаме да бъдем, това е формирано от киното. И ако си младо момиче, което трябва да участва във всичко това, представете си силата и баланса в него... Доста трудно и различно е.

И напрежението не е малко, нали?

Разбира се. Е, никой не очаква да бъда най-великата певица на света, когато се кача на сцената. Но са го очаквали от Джуди Гарланд. Дори когато тя не е спала, идва след дълъг полет и се чувства неразположена или когато дори не е яла... Всичко това те напряга и води до невъзможността напълно да дадеш всичко от себе си. Но пък никога не е било пречка за Джуди, която е трябвало сама да се грижи за себе си още от дете. Това наистина означава много. Мисля, че преди 15-20 години изобщо нямаше да мога да оценя и да разбера нейната ситуация.

Защо?

Не съм си представяла този хаос, който може да възникне от това да забравиш за себе си, да спреш да се грижиш за себе си или да не чувстваш сили да го правиш. Не бих могла да усетя умората и изтощението от това да живееш далеч от къщи с години, да не можеш да направиш дом, макар че имаш такъв. За да разбереш тези неща, трябва да си в този занаят за известно време. И това се простира далеч отвъд вълнението, което хората, които не са в тази сфера, си представят. Много е сложно и дори нечовешко на моменти. Преди никога не съм го осъзнавала. Странно е.

Бихте ли казала, че сега се намирате на добро място в живота си?

Винаги съм мислела, че съм на добро място. Може да не е било правилното, но не е било лошо. Винаги съм се чувствала щастлива, но не съм осъзнавала, че хаосът е взимал превес. Трябва да си далеч от него, за да го разпознаеш, за да го разбереш.