Бърт Рейнолдс - секссимволът на 70-те
85 години от раждането на актьора, който знаеше как да ядосва другите
Бърт Рейнолдс почина на 6 септември 2018 г. от инфаркт. През 2010 г. се подложи на сърдечна операция и му бе поставен байпас, така че последните години от живота му не бяха достатъчно звездни и безоблачни за актьор от неговия ранг. Те са белязани от доста здравословни проблеми и съжаление за пропуснатите възможности.
През 2014 г., заради финансови проблеми, е принуден да продаде скъпи спомени и вещи, сред които е наградата му "Златен глобус", която получава през 1998 г. за ролята си в "Буги нощи".
Бърт Рейнолдс обаче винаги е бил известен със самоиронията си и чувството за хумор, които го карат да заяви:
"Моите филми ги пускат само в затвори и самолети, защото там хората не могат да си излязат."
Макар че животът и кариерата му са противоречиви и Рейнолдс невинаги е бил на върха, той ще бъде запомнен като един от секссимволите на 70-те години на миналия век и актьор, който определено знаеше как да провокира и да ядоса режисьорите или своите колеги.
Вижте снимки на Бърт Рейнолдс >>
Роден е на 11 февруари 1936 г. в Уейкрос. Баща му е полицай. Бърт учи във Florida State University с футболна стипендия. Играе в Baltimore Colts, но получава тежка контузия, с която спортната му кариера приключва.
Embed from Getty ImagesБърт Рейнолдс около 1950 г.
Добрата визия обаче му осигурява участия в телевизията. От 1959 до 1961 г. Бърт се снима в телевизионни продукции. До началото на 70-те Рейнолдс така и не успява да пробие в киното, въпреки че има роли в десетина филма.
През 1972 г. участва в "Избавление" на Джон Бурман с Джон Войт и определено прави впечатление с ролята си.
Решението му да се снима гол за Cosmopolitan определено го превръща в секссимвол на 70-те години на 20 век. Актьорът се решава на тази стъпка, защото мисли, че това ще даде тласък на кариерата му. Броят на изданието излиза малко след премиерата на филма "Избавление" от 1972 г. и за много кратък срок от него са продадени 1,6 милиона копия.
Но Бърт Рейнолдс счита, че тази негова стъпка се отразява зле на оценката на филма "Избавление" и актьорите в него, които не получават номинации за "Оскар", като Джон Войт, Нед Бийти и самият Бърт Рейнолдс.
Следващата стъпка на актьора е да издаде албум. През 1973 г. се появява дебютният му запис "Ask Me What I Am" с огромен плакат на Рейнолдс, облечен в син гащеризон и с каубойска шапка, но албумът остава незабелязан от феновете и от критиката.
През 1974 г. излиза филмът "Свободна игра" на Робърт Олдрич с участието на Бърт Рейнолдс, а година по-късно премиера има и "Lucky Lady" с Джийн Хекман и Лайза Минели. През 1977 г. излиза "Смоуки и бандитът", в който Рейнолдс си партнира с актрисата Сали Фийлд, а три години по-късно премиера има и продължението на филма.
Бърт Рейнолдс и Сали Фийлд в "Смоуки и бандита" през 1977 г.
През 1980 г. ролите му започват да намаляват, а заради несполучливи инвестиции в ресторанти и футболен отбор във Флорида затъва финансово.
През този период си партнира с Доли Партън в "The Best Little Whorehouse in Texas", а през 1984 г. премиера има "Градска жега" с Клинт Истууд. До края на 80-те Бърт се снима в "Switching Channels" с Катлийн Търнър и Кристофър Рийв и други по-слаби филми.
През 80-те години на миналия век Бърт Рейнолдс се сблъсква с доста проблеми. Самият той казва, че не може да повярва колко дълъг е списъкът с "лоши филми", които прави един след друг. По време на снимките на един от тях - "Градска жега" през 1984 г. Рейнолдс е ударен в лицето от метален стол и счупва челюстта. Заради инцидента дълго време не може да приема твърда храна и губи почти 20 кг от теглото си. Това води до редица спекулации, включително, че е болен от СПИН. Актьорът развива и зависимост към болкоуспокоителните, които пие заради състоянието си. Има момент, в който Рейнолдс пие по 50 приспивателни на ден. След време той успява да се откаже от успокоителните, но болката в челюстта го преследва през целия му живот.
90-те не започват добре за актьора, а кариерата му малко по малко се измества към периферията. Но Рейнолдс успява да се задържи на повърхността със "Citizen Ruth" (1996) и "Стриптийз" (1996) с Деми Мур. През 1997 г. се снима в "Мистър Бийн" с Роуън Аткинсън. До края на 90-те излиза "Буги нощи" (1997) на Пол Томас Андерсон с Джулиан Мур, Хедър Греъм, Марк Уолбърг и др. За изпълнението си Бърт Рейнолдс е номиниран за "Оскар".
През 2005 г. по кината се появява новата версия на "Свободна игра" с Адам Сандлър и Крис Рок, а до края на 2010 г. Рейнолдс участва в повече от десет филма, които въпреки че не са особено сполучливи в бокс офиса, поддържат кариерата на актьора.
Главните роли, които Бърт отказа
През своята карира, продължила повече от 60 години, Бърт Рейнолдс е отказал и няколко главни роли. Сред тях са тази на Хан Соло в "Междузвездни войни", на Едуард Луис в "Хубава жена", както и на Джон Маклейн в "Умирай трудно". За последната от тях Рейнолдс е споделял, че изобщо не съжалява. Преди години актьорът казва пред журналиста Пиърс Морган:
"Не съжалявам за нито една отказана роля, в която после е влязъл Брус Уилис".
Но най-важният му отказ от главна роля се отнася за Джеймс Бонд през 1969 г.
"Американец не може да играе Джеймс Бонд, казва Бърт, просто няма как да стане!"
Единствената роля, която съжалява, че е отказал е тази във филма "Думи на нежност", макар че тя е била специално предназначена за него от режисьора Джеймс Брукс. По това време обаче Бърт Рейнолдс приема друга роля - тази във филма "Строкър Ейс", тъй като чувствал, че дължал повече на режисьора Хал Нийдам. Впоследствие ролята на Гарет Бридлов в "Думи на нежност" отива при Джак Никълсън и той получава "Оскар" за най-добра поддържаща мъжка роля през 1984 г.
Седем пъти отказва ролята на порно продуцента Джак Хорнър във филма "Буги нощи" от 1997 г. на режисьора Пол Томас Андерсън. Но на осмия път, когато Андерсън отива в хотелската стая на Рейнолдс и двамата спорят дълго по този въпрос. Рейнолдс леко се изнервя. Режисьорът му казва "Ако направиш това и във филма, ще получиш номинация за Оскар". И е бил прав.
И въпреки че по време на снимките на "Буги нощи" Рейнолдс и режисьорът Андерсън са в прекрасни отношения, актьорът намразва филма. В момента, в който снимките приключват, той уволнява агента си. Разбира се, това се случва преди Рейнолдс да знае, че филмът ще бъде приет изключително добре и той ще бъде номиниран за "Оскар".
Рейнолдс и Брандо
Бърт Рейнолдс бил голям фен на Марлон Брандо, но не и обратното. Когато споменават името на Рейнолдс като възможен вариант за ролята на Майкъл Корлеоне в "Кръстникът" от 1972 г., Марлон Брандо заявява, че ако дадат ролята на Бърд, той веднага се оттегля от проекта. Години по-късно Брандо казва за Рейнолдс:
"Той боготвори храма на собствения си нарцисизъм".
В същото изявление става ясно, че всъщност Марлон Брандо никога не е срещал Бърт Рейнолдс лице в лице.
Що се отнася до личния му живот, Бърт Рейнолдс има два брака и едно дете. От 1963 до 1966 е женен за актрисата Джуди Карн. Имал е връзка с актрисите Дайна Шор, както и с тенистката Крис Евърт. От 1988 до 1993 е женен за актрисата Лони Андерсън. Бракът им завършва с един от най-широко отразените от медиите и ожесточени разводи в историята на Холивуд.
Бърт Рейнолдс е имал връзка с актрисата Сали Фийлд, която по-късно нарича "любовта на моя живот".
Бърт Рейнолдс и Сали Фийлд в "Смоуки и бандита" през 1977 г.
След смъртта си Бърт Рейнолдс оставя със завещание състоянието си на племенницата си, но документът изрично уточнява, че актьорът се е погрижил за сина си Куинтън.
Има три етапа в живота на актьора: Млад, стар и "Изглеждаш добре".
Бърт Рейнолдс