В късния следобед на 27 май 2021 година сякаш разбрахме защо небето плаче от два дни. Загубихме младата актриса Лорина Камбурова неочаквано, необяснимо и безвъзвратно. Родена през 1991 година във Варна, Лорина Камбурова завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Здравко Митков. Успоредно с това се изявява на музикалната сцена като дуетната половинката на друг актьор - Росен Пенчев. 

Лорина Камбурова изигра главната роля на момичето с големи мечти от село - Ана, в сериала "Скъпи наследници", който само преди дни тръгна отново по bTV. Ден след това научихме трагичната вест, че е издъхнала в московска болница след усложнения от двустранна пневмония. Така и не успява да отиде на грандиозната премиера на новата руска комедия "Любов и чудовища", в която играе главната роля. Лентата тръгна по кината в Русия в края на април с очакван успех в широко разпространение на над 2000 екрана.

Лорина обичаше да казва, че е дошла на този свят с името си - то се присънва на баща ѝ, малко преди да се роди.

Често хората го бъркали с Марина или Дарина, но тя не се сърдила, а иронично им казвала "Наричайте ме просто Петя" и повече не им се случвало да правят грешка. 

Един от най-разпознаваемите образи на Лорина Камбурова у нас е на Лия от сериала "Връзки". 

От ролите си тя научава най-важните уроци. Като например, че бунтарството може да се изрази и по цивилизован начин. Че не винаги, когато креснеш, ще бъдеш чут по начина, по който искаш.

"Иначе съм избухлива, защото вярвам, че не е хубаво да задържаш емоции в себе си, разболяваш се", казва в свое интервю актрисата. 

С изкуството Лорина се среща от малка, когато живее във Варна. Майка ѝ, която си отива от този свят рано, я води на опера за рождените ѝ дни. Затова казва, че най-ярките спомени от детството ѝ са от Варненския театър, където учи оперно пеене. 

Нейният братовчед - актьорът Стоян Алексиев, е този, който избира най-подходящия драматичен монолог за приемането на Лорина Камбурова в НАТФИЗ - този на Герда, която разтопява вледенения от Ледената кралица Кай и връща сърцето му.

Така Лорина става част от класа на професор Здравко Митков. От него научава, че професията на актьора е вид съревнование. Едно от най-големите предизвикателства в Академията е да заличи варненския си акцент, което е доста трудно за нея, защото била доста приказлива. 

"В началото се притеснявах от силния диалект. Впоследствие - от това, че съм твърде ранима. Заради тази моя чувствителност към чуждата болка избягвам телевизията, някои неща, които се случват са безумни. Изкуството ми е патерицата. Ние, артистите сме с единия крак в друг свят - пак създаден от емоции и чувства, но ненараняващ хората. Киното, театърът се опитват да оправят тези хора. Те носят знаците, чрез които разбираш какво не е добре в живота ти", казва през 2017 година актрисата. 

До последно Лорина повтаряше, че успехът се усеща със сърцето и идва само тогава, когато работиш това, което искаш. Затова и в един личен разговор преди месец споделя: 

"Няма време за почвика - трябва да се живее,  докато можеш!"

След като губи и майка си, и баща си, най-близкият човек за Лорина остава баба ѝ. Затова се чувстваше една идея по-смела от другите -  защото винаги казваше, че има връзки "в облаците".

"Чувстваш се безкрайно самотен през целия си живот, особено на големи събития, на които няма кого да поканиш. От друга страна знаеш, че всичко, което си пожелаеш ще се случи. Защото горе имаш цяла охрана - стои и те наблюдава. Чувството е все едно си на ръба и аха да паднеш, но знаеш, че в последния момент ще паднеш на облаци, на меко, че нечии ръце ще те хванат". 

През 2019 година Лорина заминава за Русия, където се снима в множество филми и международни продукции. Повтаряше често, че за да си професионален актьор, трябва да имаш самодисциплина - къде излизаш, с кого говориш, как се храниш, спиш ли достатъчно. Не носеше никакъв грим, защото смяташе, че лъже себе си и хората. Често я сравняваха с италианка и французойка, дори с индианка, но тя самата се определяше като типичната българка. 

Завещава на българското кино и театър десетки роли, в които тепърва ще я видим и вярата в това, че всеки актьор носи своята дарба! 

"Затова трябва да сме несравними, не сме просто автобиографии, които режисьорите и продуцентите да сравняват. Аз съм актриса през целия си живот". 

Почивай в мир, Лорина!