Коментари - 80% от хората са нещастни в работата си | Лайф.dir.bg

До болка истинско твърдение!

работя за пари ,а това каето обичам не го работя защото няма кинти, то ми е хоби

Много обичах работата си, много работих, раздавах се, всички нови ги обучавах и въвеждах в работата си, и така 15 години работих за голяма компания. Докато те един ден не ми изядоха главата и хляба разбира се!!! Била съм възрастна, децата ми били голями и нямало за кого вече да се грижа, нямам вече големи нужди ... и какво, работата ми се превърна в кошмар, бях подложена на натиск, изолация, подиграфки и т.н. Докато намериха как да ме напуснат по взаимно съгласие, за да може шефката ми да устрои семейната приятелката на любовника си.... Ха ха ...е как да обичаш работата си? А и всичките ми приятели и познати около мен ходят на работа не защото я харесват... Защо ли???

Най обичам да лежа ленти. Много хубава работа е, вервайте ми.

Аз съм бил щастлив човек щото съм от 20% и си мислех , че е нещо естествено да не мразиш работата си

Тази констатация май се отнася и до другарите от тройната коалиция. ;)

Що ти требе да работиш, кат мое и да не работиш. Па инак плетем калцуни на една кука.

Работя като лекар - съдов хирург в клиника в Германия и много обичам работата си. Стресова, отговорна и разнообразна. Обичам да оперирам и кръвта по ръцете ми, обичам да се налагам - интересите на пациентите, на колегите и моите лични. Понякога трябва да викам по другите, понякога шефовете викат по мен. Изобщо съм щастлив. Днес излизам в отпуска и вече ми липсва.

Единствената работа, която ще ми е присърце е да попълвам печелившия фиш за тотото! Но пак няма да ми се работи постоянно!

Значи да не си мислим, поговорката "Работа ли е, не ми я хвали" е създадена само за Българи! Очевидно и на запад не са толкова работливи, колкото ни набиват в главите!

малцина са благословени с работа , на която са много доволни ,но най -важно е заплащането и хората , с които работиш.

заповядаите в булгаря от 2з години ни управляват все умни хора *Съобщението е транслитерирано от системата. Моля, пишете на кирилица.

В началото обичах работата си, беше ми супер интересно и не смятах че има по-добра работа за мен, но нещата се променят след години. Смених 5-6 компаний, преместих се в чужбина за да продължа кариерата си но сега съм от 80%. Да работиш за да служиш на капиталистическият идеал си е живо робство. Аз разбрах едно нещо, колкото и пари да ми дават, колкото и добри да са условията на работа, пак не ми се става сутрин от леглото.

Аз пък си харесвам работата, но не си харесвам парите!

Ако правиш това, което обичаш, няма да имаш нито един работен ден! Но предпочитаме да треперим за нещастната си заплата на места, които мразим, с хора, които не харесваме и за пари, които не могат да покрият и елементарните ни нужни, а от тук и живота ни такъв- защото навсякъде е пълно с хора не е на място!

Аз пък съм в другите 20 %, но работата ми е от правния сектор, та може и затова да съм от изключенията.

и аз съм твърдо в числото на тези 80 %

абе и аз искам да карам мерцедес и да чукам шефката по командировки. ама не става. за това си карам камиона. но пък синчето ми е толкова гордо с мен - в детската градина казва че татко кара камион и всички му завиждат. то и аз на неговите години исках да карам камион. леките коли, ако не бяха милиционерски жигули или линейка волга комби не ги броях за нищо. та поне детската ми мечта се осъществи

Преди 12 години записах да уча Право. Единствения плюс, който получих беше студентските бригади в САЩ. За 3 лета не спестих милиони но достатъчно за да си подсигуря прехрана и квартира без да работя в България за 2 години. За тези две години се върнах към таланта си от детството и училище - да рисувам - вече с помощта и на компютри. Резултатът - занимавам се с това което обичам, имам стабилна работа и нормален доход. Правото така и не го завърших. Може би най-мъдрото нещо, което съм правил през живота си. Достигнах до заключението, че да си по добър в правото означава да вадиш по големи престъпници от затвора, а да си по добър в рисуването - да радваш повече хората с творбите си.

Така е... Ако мразите понеделниците и чакате с нетърпение уикенда, то значи и вие сте от тези 80%. Намерете си работа, която да ви носи удоволствие и живота ви ще се промени на 180 градуса. Знам че не е лесно, но е постижимо, ако наистина го искаме. Има ли желание - има и начини, няма ли желание - има оправдание.

Моята работа е о.к, но друго ми е на сърцето, то това е проблема. Но, не съм изгубил надежда да реализирам мечтата си и да се занимавам с любимата работа някой ден, макар и в третата си възраст.

Ами вижте сега, за да не сте нещастен, изобщо не ходете на работа. Аз така правя и съм щастлив, че цялото време си е мое :)))