Градът с осемте имена, възродил се от пепелта като феникс
В сърцето на Тракия историята на Стара Загора обхваща близо 8 хилядолетия
В сърцето на Тракия, на почти равно отстояние от София и Бургас, се намира един от най-древните градове в Европа. Той е останал известен с осем имена - живо свидетелство на епохите, които е надживял - Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Заара, Железник и ...Стара Загора.
Точно до любимия град на правите улици, поетите и липите ни отведе рубриката ни "DIRections", а партньор в това пътешествие ни е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.
Лятото на 1877 година е най-черната страница в близо 8-хилядната история на Стара Загора. Тогава 48-хилядна турска войска, начело на която е Сюлейман паша, нахлува в града. За три дни реки от кръв заливат улиците. Над 14 500 мъже, жени и деца са избити, а други 10 000 момчета, момичета и жени са отвлечени и продадени като роби по пазарите на Османската империя. Башибозукът разграбва домовете, а след това Стара Загора е опожарена до основи.
Градът обаче се възражда от пепелта, като птицата феникс, само няколко години по-късно. През април 1879 г. от Татар Пазарджик в Стара Загора пристигна австро-унгарският проектант Лубор Байер. Той се е съгласил с тежката задача да направи новия градоустройствен план. Байер създава модерната правоъгълна шахматна планировка, с която заралии се гордеят и до днес и заради която Стара Загора е известна като градът на правите улици. По това време с такава планировка в света са едни от най-големите и модерни градове - Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и други.
На 5 октомври 1879 г. (по нов стил - бел.ред) генерал-губернаторът на Източна Румелия Алеко Богориди символично полага първия камък за възстановяването на града. Датата е обявена за официален празник. Мястото е в центъра, на площада, наречен по-късно с името Богориди, сред неразчистените още разрушения. За бъдещите поколения е оставено и послание.
"Днес двадесят третий септемврий хилядо осемстотин седемдесят и девета година след Рождество Христово ся положи от собствената ръка на Негово Сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Источна Румелия, този основний камък за възобновление на града Стара Загора в царуването на Всеросийский император Александра ІІ-й Николаевича, в князуването на българский княз Александра І-й Батембергски и в дните на Негово сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Южна България, наречена Источна Румелия, на директора на земеделието, общите сгради и пр. Доктора Вълковича, на Старозагорский префект Нестора Марков, на председателят на Старо-Загорский градский съвет Стефана Стойков Салабашев. Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-Турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на Турските войски предводителствувани от Сюлейман-паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 Българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души.
Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството."
Днес централният градски парк в Стара Загора се нарича "5 октомври". Той е разположен на няколко нива. Декоративни дървета от различни видове хвърлят сянка над пешеходните алеи, а зелените площи са изпъстрени с плетеници от цветя. И ако не сте пътували до Брюксел, за да видите неговия символ - прочутия Манекен Пис, то може да го направите именно в Градската градина. От няколко години над чешмичката в парка стои реплика на пикаещото момченце.
Ако пък искате да запазите любовта си вечна, преди да стигнете до чешмичката, минете през някоя железария и си купете катинар. Защото на няколко метра от пикаещото момченце се намира сърцето на любовта. Тази метална арт-инсталация е любима на влюбените в града на поетите, които заключват своите катинари на него. Смята се, че поставянето и заключването на катинари е обичай, който произхожда от древен Китай. Там влюбените заключвали катинар на верига или врата и след това хвърляли символично ключа, за да бъде любовта им вечна.
Разходката ни в центъра на Стара Загора не може да мине без още няколко емблематични места. Първото от тях е Музеят на религиите. Той се намира в Ески джамия - единствената оцеляла, изцяло запазена сграда в Стара Загора след опожаряването на града. Надписът, издялан върху камък над входа на молитвения салон, свидетелства, че строителството на храма е завършено през 1409 г.
Проведените археологически проучвания обаче разкриват нещо невероятно - под джамията са открити останки от средновековна християнска гробищна църква (края на Х - ХІІІ в.), езическо светилище, посветено на тракийския конник (ІІ - ІІІ в.) и останки от култова яма от началото на ранножелязната епоха (Х - ІХ в. пр. Хр.) - уникална приемственост между четири различни култови и религиозни системи.
Но любопитните факти не свършват дотук. Стенописите в Ески джамия са отлично запазени, а в този на тавана се виждат скрити човешки фигури, животни и дори църква - нещо немислимо за исляма, който забранява изобразяването на живи същества. Поради това учените предполагат, че изписването на джамията е дело на християнин-зограф. За съжаление няма писмени доказателства кой е изографисал стените на мюсюлманския храм.
Излизайки от Музея на религиите, машината на времето ни връща още по-назад. Във времето на римските императори Траян (98-117 г.) и Марк Аврелий (161-180 г.). Първият основава Августа Траяна - един от най-големите и красиви градове на Тракия през II - III век, който нескромно кръщава на себе си, а вторият е "отговорен" за изграждането на уличната мрежа, водоснабдяването и канализацията, общественото и жилищно строителство.
При разкопки през 1968 година е разкрит Античният форумен комплекс - едно от най-монументалните съоръжения в Августа Траяна, разположен до западната порта. Той е бил средище на социално-политическия, икономически и културен живот на града и важно място за обсъждане на общоградските проблеми. Впечатляващ е амфитеатрално изграденият театрон, гледащ към площада. Разполагал е с десет амфитеатрално подредени каменни седалки, които са били използвани от зрителите за наблюдение на тържества, събрания, шествия, гладиаторски борби и др.
Площадът е застлан с каменни плочи, а в центъра му е запазен постамент, върху който е била поставена императорска конна статуя. Именно тук е била открита и великолепна мраморна статуя на митичния Орфей.
Срещу Форума на Августа Траяна пък е Държавната опера на Стара Загора. Това е най-голямата оперна сграда на Балканите и е първата сграда в България, строена специално за опера. През 1991 г. обаче пожар унищожава сградата на операта, като са изпепелени безценни декори и сценични костюми, както и кристалните полилеи, внесени специално от Италия. 19 години по-късно, благодарение и на даренията на хиляди старозагорци, операта е възстановена. С настоящия й диригент - 26-годишния маестро Димитър Косев вече ви срещнахме в първото интервю за хората, които вдъхновяват в града под липите.
И тъй като освен като града на правите улици и на липите, Стара Загора е наричана и град на поетите, няма как да не спрем в къщата-музей на Гео Милев. Идеята за превръщането на родния дом на поета в музей се ражда през 1952 г., а инициатори са поетите Николай Лилиев, Николай Райнов, Ламар, Людмил Стоянов, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев и др. Идеята се реализира с помощта на майката на Гео Милев, жена му, неговия брат Борис и четирите му сестри и на 27 септември 1953 година музеят е открит. Роднините на поета правят първото си голямо дарение - редица ръкописи, писма, рисунки на Гео Милев, както и голяма част от личната му библиотека: книги и списания на няколко езика.
В двора на музея пък расте вековен дъб, обявен за природна забележителност, засаден от самия Гео.
Стара Загора не може да бъде обиколена за един ден, а разходката в центъра е дълга и изморителна, затова може да съберете сили, като се отбиете за порция вкусна храна в Бухчевата къща. Тази изключително красива сграда е една от първите къщи в европейски стил в града на липите. Построена е през 1910 година от австрийски архитект в стил Сецесион - с богато украсена фасада, колони, фрески, с ефирни метални декоративни елементи, гоблени и стенописи.
През 1912-1913 година тук е живял самият цар Фердинанд, а няколко години по-късно - през 1920 г., поради финансови затруднения на общината, къщата се продава на публичен търг и е закупена от известния старозагорски индустриалец Стоян Бухчев. Тя става частен дом на фамилията и така получава името си - Бухчевата къща. В двора й има изграден и православен параклис.
Не напускайте центъра обаче преди да сте посетили култовия рок клуб "Drums" на самата главна улица. Той се помещава в триетажната сграда на някогашната Популярна банка с часовник, монтиран в специално направената за него куличка на покрива.
Стилът на клуба е близък до този на класическите ирландски пъбове - с естествена дървена мебелировка, богата колекция от наливна и бутилирана бира и сериозно разнообразие от марково уиски. Компромиси с музиката в "Drums" не се правят - ще слушате рок, джаз и ритъм енд блус, а може да срещнете и много интересни персони - музиканти, творци, интелектуални и рокери. Ако сте пристигнали в Стара Загора в петък, то не пропускайте традиционните за петък вечер изпълнения на живо на доказани български и чуждестранни музиканти.
За втория ден от нашата обиколка в града на липите, ще се насочим към няколко прекрасни и зелени места, които не са в центъра. До тях обаче спокойно може да се стигне и с градски транспорт. Благодарение на проекта "Интегриран градски транспорт", всеки може да провери в сайта на общината какъв е графикът на съответния автобус или тролей. А превозните средства са оборудвани с GPS устройства, така че въпросният график се обновява до секундата в реално време. Инициативата се развива на модули и в този влизат информационните табели, поставени по автобусните и тролейбусните спирки. Те предоставят информация в колко часа ще дойде дадено превозно средство, дали се движи по график, закъснява ли, кое точно ще дойде първо, за да планираме оптимално придвижването си до дадена точка.
Първата ни спирка е любимото на старозагорци място за отдих на открито - парк "Митрополит Методи Кусев" или Аязмото. Митрополит Методи Кусев инициира създаването му през 1895 година, като организира първата кампания по залесяването и превръща почти голия "Ахмак баир" в прекрасна градина, разполагаща с уникални за България дървесни видове внесени от Ливан, Турция, Гърция, Испания, Италия. Паркът е разположен по южния склон на Сърнена Средна гора и заема площ от 3200 дка, заети от разнообразни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Част от територията му представлява паметник на парковото и градинското изкуство от национално значение.
Веднъж стигнали до Аязмото, не пропускайте да влезете в забавната Зала на смеха с кривите огледала, а след това задължително се отбийте в зоопарка. Той е създаден през 1957 година и заема площ от 70 декара. В него се отглеждат около 400 екземпляра от приблизително 80 вида бозайници, птици и земноводни. Могат да се видят животни от почти всички континенти: Европа - кафява мечка, благороден елен, сърна, рис, вълк, лисица, Азия - тигри, як, Северна Америка - енот, Южна Америка - ягуар, лама, Африка - лъв, щраус и Австралия - ему, папагали.
В парка Бедечка пък ще видите Стария чинар, оцелял над 680 години. Като дървесен широколистен вид представлява Източен чинар (Платанус ориенталис), с диаметър в основата 3,5 м и обиколка 11 м, а височината му е 17 м. Чрез свредел на Преслер са извършени изчисления върху годишните му пръстени. Старият чинар е укрепен с подпрени метални конструкции, за да не се счупят клоните от тежестта си, а един клон е поразен от мълния. В стъблото на дървото през годините се е оформила огромната хралупа и застрашава целостта на дървото. Това принуждава група ландшафтни архитекти през 80-те години на миналия век да предприемат мерки за неговото оздравяване. Направена е армировка с железни пръчки и облицовъчна замазка с цимент. Запълването е със специални смески.
На метри от чинара протича река Бедечка, дълга 34 км, която е ляв приток на река Съзлийка. Именно нейните води захранват езерото "Загорка", около което може да се разходите или пък да покарате водно колело. То е построено в периода 1952-1962 г. по идея на един от най-успешните градоначалници на Стара Загора - Йордан Капсамунов. И днес езерото е дом на много диви патици, за които са изградени специални дървени къщички, разположени на повърхността на водата.
Езерото се зарибява ежегодно, а в него се провеждат и състезания по спортен риболов, корабомоделизъм, триатлон и други водни спортове.
Веднъж стигнали до тук, не пропускайте Мемориалния комплекс "Бранителите на Стара Загора 1877 г.". Този паметник е посветен на битката за Стара Загора от 31 юли 1877 г., в която Самарското знаме и българското опълчение получават своето бойно кръщение. Паметникът е открит през 1977 г. по случай 100-годишнината от боевете за Стара Загора. Според историците, точно тук на това място се е помещавал контролния пункт, в който са се обсъждали плановете за придвижване на четниците. Към монумента отвеждат 100 стъпала, а в неговите основи се намира костница. На вечна стража под тях са шестимата български опълченци и руския офицер, символ на непреодолимата преграда на 6-те български дружини, които под командването на руските офицери за пръв път влизат в бой. Вечният огън в памет на загиналите гори в конструкция с формата на щикове.
И тъй като вече сме в покрайнините на града, можете да се отдалечите с още десетина километра до язовир Колена, където да се насладите освен на красотата на природата и на вкусни рибни специалитети в ресторант "Сребърното езеро". Връхната дреха обаче е задължителна, ако сте решили да вечеряте там, за да избягате от доста по-високите температури в Стара Загора.
Но нека бягството е кратко, защото градът на липите има още много скрити тайни, които може да разкриете сами, разхождайки се по правите улици. Затова завършвам виртуалната ни разходка с думите на поета Стойчо Стойчев, написал едни от най-хубавите стихове за Стара Загора:
Всеки си има
град на мечтите -
с пеещи птици,
с искрени хора.
Тебе аз имах,
град на липите -
синя, далечна
Стара Загора!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Кейт Мос плаче, когато гледа голите си фотосесии от 15-годишна
Защо смъртта на Британи Мърфи остава неизяснена и медици избягват разкритията?
Скандалът с Джей Зи и връзката му с Бионсе - разликата в годините и срещата им, когато тя е на 16 г.
Михаела Маринова се преоткрива с "Герой"
Нови имена доминираха в класациите на "Билборд" през изминаващата година
Кейт Мос плаче, когато гледа голите си фотосесии от 15-годишна
Защо смъртта на Британи Мърфи остава неизяснена и медици избягват разкритията?
Скандалът с Джей Зи и връзката му с Бионсе - разликата в годините и срещата им, когато тя е на 16 г.
Михаела Маринова се преоткрива с "Герой"
Нови имена доминираха в класациите на "Билборд" през изминаващата година