Коментари - Не, жена ми не е луда | Лайф.dir.bg

Така си е. Толкова са много, че даже и имена сме им измислили - психолози, психотерапевти, психоаналитици и др. под.

Разбирам те напълно, защото и аз съм в този ад от 2 години. Остри паник атаки, обаче съчетани с тежка суицидна депресия. Питай ме как съм. Не излизам с цели седмици, страх ме е да отида до магазина или просто нямам никакво желание. Дори, когато се налага да си купя даже ядене. Само когато ми свърши едно от лекарствата - водката излизам. Загубих всичките си приятели, понеже не им вдигам телефона, всъщност на никой не вдигам. За 3 месеца загубих 4 работи, не мога да изкарам и месец. Понякога се събуждам ей така, внезапно през нощта и започвам да плача и се чудя защо плача. Един път исках просто ей така, да се хвърля от балкона. Накрая осъзнавам, че всъщност няма никакъв смисъл да живея. Като цяло и досега смятам, че живота на всеки един от нас, включително моя е тотално безсмислен. Цял живот правиш нещо и една случайност, един катаклизъм може да изтрие цялото ти дело, целия ти живот. Мисълта за по-дълъг път ме парализира, направо побърква. За по-къси дестинации из града си вземам задължително патронче водка и Кзанакс. Усетя ли пристъпа на атаката пия хапче с водка, така по-бързо действа. 3 пъти съм влизал в болница за такива паник атаки и са ме слагали на системи с успокоително. Като цяло статията като че ли за мен е писана, толкова точно е определил синдромите автора. И в заключение да кажа, че всичко започна точно когато започнах да вадя много пари, ама наистина много. Когато бачках за 900 лева живота ми беше толкова по-простичък, щастлив и обикновен

Аз съм в позицията на жената. При мен депресията се отключи от хормоналния дисбаланс по време на бременността и стреса от раждането. Вече две години посещавам психоаналитик и се чувствам чудесно без лекарства. Има надежда! Имам и лоши дни, но те са пренебрежимо малко.

Моите проблеми с острите паник атаки и депресията дойдоха точно обратното - когато станах милионер. И не защото съм се притеснявал за бизнес или подобно, понеже парите ми не дойдоха от работа или бизнес, а изведнъж и започнах да си живея съвсем безгрижен живот. И тогава всичко се срина

Нищо й няма на думата "колумнист". Аз поне я разбирам. Как трябваше да се каже - писател на статии? Относно паник-атаките - факт е, че напоследък има бум и вече все повече хора страдат от тях. На нещо трябва да се дължи, защото наистина човечеството е видяло и много по-трудни времена. Когато на мен ми се случи за пръв път, беше периода, когато се сбъдваха мечтите ми. Имах най-прекрасния мъж, който се грижеше за мен и бях най-после щастлива след дълга поредица трагични събития. Първо мислех, че съм физически болна и не исках да оставя нещата така - изследвах всичко възможно. После започнаха атаките - на Кьолнската катедрала, на почивка в Италия, и дома, из града. Все си казвах да се стегна, аз иначе съм толкова силна! Занимавах се с какво ли не, отвличах вниманието си, не помогна нищо. Реших да опитам всичко и тръгнах по психолози и психиатри. Може би нямах късмет, но нищо не се оправи - честно казано ми лазеха по нервите с техните упражнения за дишане, едната дори ме преследваше, защото я беше страх да не се самоубия. Което всъщност си беше реална опасност по това време - когато нямаш никакви проблеми, а се чувстваш постоянно, сякаш света свършва, когато се будиш с паник атаки че това не е твоята къща, целия свят е чужд, когато усещаш, че полудяваш, не ти се живее вече. Искам да ви кажа, че това се случва в чужбина, където да ходиш на психолог или психиатър не е нещо ново и има добри специалисти. Започнах антидепресанти, последната ми надежда. Не ми помогнаха изобщо, имах единствено странични ефекти. Започнах да идвам често в България, мъжът до мен страдаше ужасно и очите му се насълзяваха да ме гледа нещастна, при все, че всичко ми е осигурил! А аз се чувствах ужасно от това - за пръв път в живота си имах късмет в нещо, животът ми се подреждаше уж най-после. Мразех се за начина, по който се чувствам. За това какво му причинявам. И постоянно се обвинявах и си казвах да се стегна. Това ми струваше цялата енергия и бях постоянно уморена. В България пак потърсих психолог. Не се почувствах разбрана, никакъв напредък нямах за месеци. Понеже пак говорех за самоубийство, ме изпрати на психиатър. Нови лекарства. Нищо. Самият неуспех във всичко, което опитвах, ме издърпа още по-надолу, бях отчаяна. Не само аз. Върнах се при мъжа си, но той вече беше пречупен. Започна да пие, да се отдръпва. Разбираемо. Връзката ни се срути, когато ми каза, че за дете първо трябва да оздравея. А преди това правихме опити. Да, той беше напълно прав - не съм в състояние да гледам дете. Но кажете го това на една 34 годишна жена без дете... Просто ми разби сърцето. Осъзнах, че за абсолютно нищо не ставам. Прибрах се в България. Беше още по-голям стрес - 4 месеца не спирах да треперя. Опитах се да излизам със стари приятели, но ми се отрази още по-зле. Да се правиш, че всичко е наред, да се смееш, без да ти е смешно, да говориш за нещо различно от депресията, като само за нея мислиш и да се преструваш постоянно - това е допълнителен, огромен стрес. Затворих се вкъщи и не излизам. Не си давам зор да се вписвам в света и да изпълнявам неговите очаквания. И паник-атаките спряха. Предполагам това е причината. Спрях медикаментите - при мен не помагат. Загубих всичко заради ш..ната болест. Майната му, опитах всичко. Просто е съдба.

Абсолютно идентичен случай. Остри панически атаки, съчетани със суицидна депресия. 3 пъти съм бил в болница и са ме слагали на системи с успокоителни за това. Вече 4 месеца не съм излизал от вкъщи. Не работя и не си търся работа, просто не виждам смисъл в това да работя. Трудно ми е дори да излезна от страх, че ще получа паник атака, затова в мен винаги има патронче водка и Кзанакс. Ако се случи, пия хапчето с водка, за по-бърз ефект. И аз като Вас загубих всичко - и жена и страхотна, високоплатена работа заради това. И най-интересното е, че всичко почна, когато бях най-добре, вадех луди пари.. Случвало ли ви се е да се събудите посред нощ и да се разплачете без причина? Сякаш ви е обзела цялата мирова скръб. Ей така, без причина. Да сте твърдо убеден, че живота няма никакъв смисъл. При мен - Да! ...Съдба, както казвате.

Абсолютно точно, вярно и 100% работещо! И чудесен цитат на Илф и Петров!

Абсолютно идентичен случай. Остри панически атаки, съчетани със суицидна депресия. 3 пъти съм бил в болница и са ме слагали на системи с успокоителни за това. Вече 4 месеца не съм излизал от вкъщи. Не работя и не си търся работа, просто не виждам смисъл в това да работя. Трудно ми е дори да излезна от страх, че ще получа паник атака, затова в мен винаги има патронче водка и Кзанакс. Ако се случи, пия хапчето с водка, за по-бърз ефект. И аз като Вас загубих всичко - и жена и страхотна, високоплатена работа заради това. И най-интересното е, че всичко почна, когато бях най-добре, вадех луди пари.. Случвало ли ви се е да се събудите посред нощ и да се разплачете без причина? Сякаш ви е обзела цялата мирова скръб. Ей така, без причина. Да сте твърдо убеден, че живота няма никакъв смисъл. При мен - Да! ...Съдба, както казвате. P.S. Написах ето това и модератора ме изтри. Нека бъде така добър да обясни кое по-точно от това което съм написал не е по темата?

Мога да цитирам и боцман Божо: - Ха... разстроена била... Мчи да я застроя, тогас... - Как, бе?! - Нчи кък... Кат и чукна две яйца отзад и ги разбъркам с бъркалката...

Не мога да се съглася с вас. Имам близък човек в това състояние от повече от 10г - всички са шарлатани, аз мога сам да се излекувам, аз си определям хапчетата, алкохола, кога какво да правя, лекувам се прекрасно... И така повече от 10г без работа, почти 24ч затворен в апартамент, обездвижен +30кг отгоре. С танк не мога да го закарам нито на някой "психо" доктор, нито където и да е... И какво правим с такива светила на самолечението?

Не е модераторът, а некадърният им софтуер след ремонта на сайта. По темата: 1. Психолози, хапчета, алкохол... И как точно очаквате да се оправите по този начин?! 2. "Атаките почнаха баш когато всичко ми беше наред!" Айде, бе... Щом получавате подобни проблеми, а на бас, че нещо много сериозно не Ви е било наред в живота! Най-вероятно сте живели нечий чужд живот, по нечий чужди критерии за оценка. И ходите на психолог с надеждата той, чужд човек, необразован кретен, да открие Вашия собствен живот, Вашия собствен смисъл и Вашите собствени ценности?! Като междувеременно Ви пои с химия! Еми... това, съгласете се, е откачено! 3. По-долу питах, и най-вероятно е звучало елементарно и лаишки, ама нека! Та... Защо това не се случва на село?! Защо това не се случва на хора, които са заети и живеят пълноценен живот? Тук някой пострадали ще ми противоречат - "Ама моя живот си беше пълноценен!" Ама като поприказват, току се показват някои проблемчета, които не искам да коментирам, защото който се разпознае, ще го боли. Ама проблемчетата винаги надзъртат. Ама винаги. Изводът е - собственият Ви мозък, използвайки собствените Ви критрерии, оценява живота Ви като непълноценен и не намира в него смисъла, който всеки човек сам трябва не да намери, а да създаде. Живеете по чужди правила и за да се оправите - викате чужд човек. Резултатът - катастрофа. Че какво друго въобще би могло да се случи... Какво пише дамата: "Не си давам зор да се вписвам в света и да изпълнявам неговите очаквания. И паник-атаките спряха. Предполагам това е причината. Спрях медикаментите - при мен не помагат." Тарарарааауу... Един намерил ключа от бараката... Ама не е вярно, че "Просто е съдба." Не е съдба. Съдба е да се родиш аутист или с Даун. Съдба е да си от крещящите и лигавеещите се нещастници. Това, дето го описвате, е избор или сложна поредица от избори, ако ще и не винаги съзнателни. Но винаги грешни.

Ха... Нито вас познавам, нито него. Нито пък, пу-пу-пу... съм психолог, боже упази... Обаче айде да видим само това, което сама сте писала - хапчета, алкохол, обездвижване, безработица, +30кг... Това на много смислен живот ли Ви прилича?! Красота, просто... Ми Вие сама си определете къде е Вашия близък по горната скала! Никой не може да излекува никого от нищо, вкл. и от грип, ако болният сам не желае да се лекува. Никой не може да спаси никого от самоунищожението. Това, дето сте го описала, е порочен кръг, който все някъде трябва да бъде разкъсан. За тази цел нещо ИЗВЪН този кръг трябва да привлече вниманието на болния толкова силно, че да му даде сили да го разкъса. Как? Аз откъде да знам?! Ама знам, че има нещо, което го държи вътре в кръга. Намерете го! Счупете го!

Прав си, изход има но според мен сте се насочили в грешна посока. Въпросът не е в "другите", които трябва да си отворят очите и да станат по-съпричасни, нито в лекарствата, които "лекуват" докато се придържаш към рецептата или към двете бири. Това изпитание се случва не случайно и не на всеки. При мен трябваше да открия себе си, което ми помогна да разбера и кои са хората около мен, което оправи ежедневието ми и ме кара да се чувствам в хармония със себе си и да се наслаждавам на всяка една секунда на този свят. Кара ме да съм жив тук и сега. Знам, че звучи общо и просто но не правете нещата сложни. Всеки се е родил сам на този свят и води сам битките си. Вярвам, че жена ти ще намери силите да поведе тази битка! Дълбоко в себе си тя знае кой е врагът!

Напълни се с кукави. Не, не е нормално това, което пише авторът. Жена му си е баш луда. Познавах един такъв рицар, приятелката му беше подобно куку и той трябваше да бяга от работа защото нея я е страх да остане самичка вкъщи. Много години минаха, тя си се панира, той никъде не може да се задържи на сериозна работа защото на всеки работодател му писва. Сега дава уроци и поне няма работно време. Смахната работа

Разбирам ви и не мисля, че хората трябва да ви упрекват за избора ви. Вие избирате вашият живот, той неговият. Това е неговата битка

За съжаление това е съдбата на хората, които се грижат за тях. Хем се иска от теб да си подкрепа, да разбираш, да правиш жертви, хем е много трудно да гледаш общият ви живот да се срива. Такава е съдбата и на семействата, в които единият остава инвалид или има някакво тежко заболяване. Всичко около този човек се преквалифицират в болногледачи. Подоби състояния са точно толкова страшни колкото и инвалидността.

Аз много добре знам къде се намира - болен човек, който отказва лечение и си измива ръцете с постове като вашия. Ето, виждаш ли хората дето са пробвали казват че ходенето по доктори не работи, сам със силата на волята човек се излекува... ей така, с още една ракия! Понякога този кръг, който го държи затворен, започва да убива всички около него... Хем нищо не можеш да направиш от страни, хем си затворник на нечие нещастие.

И?! Какво трябва, според Вас, да направи обществото за подобни хора - да ги натика да вегетират по лудниците или да разреши евтаназията? Как може да се помогне на някого, който активно отказва помощ? Честно казано, животът не е честен - на фона на децата, умиращи от рак, не ми пука за възрастен с глезотии.

Разбира се, дори не е скрито - отвсякъде лъщи и бляска напънът авторов да представи в добра светлина перковците некомпетентняци, които някои странно защо наричат психотерапевти.

Че жената, че убийството, че политиците, че препоръки ... Потпури с неясен извод.

Щом пишете за хапчетата и алкохола, надежда всяка тук оставете. За да се оправи човек от такива пробреми, трябва да се върне към здравословното жиеене - ако ще само на овесени ядки, варено месо, салати и кисело мляко да кара известно време.

Че защо не, след като художниците станаха "артисти" !? :)

Ами явно твоето ниво е тип Биг Брадър, щом си изредил/а един куп кифленски аргументи. На бас, че не знаеш какво е емпатия, за ентропия пък да не говорим. Поредният кифъл/кифла

Ама разбира се. Само на село животът е пълноценен. Само мотика та оправя работата и това е единственият смисъл на живота. И разбира се, на село изобщо не се случват тези неща. Там луди няма. Там хората нямат никакви проблеми, щото имат мотики, налЕ. Пък грешки правим само ние, лудите, там на село не грешат. Много гръмко размахваш пръст на всички тук, но под чертата, аргументите ти издишат.

Браво! Страхотно! Цитати от плоски поетични напъни по линия на здравето. Ако имаше поне някакво понятие от анатомия и процеси в човешкото тяло (учи се в осми клас), нямаше да се омацаш така в лайната, които изсра!

Какарачка, ти да не си рода на покойната вече "професор" Елена Чаушеску? Тя също така ръсеше наукообразни глупости за бактерии, микроби, микроорганизми и вируси. При теб е с прижинките и нервите. Или сте учили в една и съща "школа", нЕкой РАБФАК?

ПРЕСТАНИ ДА НАРИЧАШ ХОРАТА ЛУДИ,ПСИХОПАТ ТАКЪВ! И ЗНАЕШ ЛИ КОЙ Е ЛУД-НЕ КОЙТО ОСЪЗНАМА,ЧЕ НЕЩО НЕ Е НАРЕД ИШ ТЪРСИ ПОМОЩ,А КОЙТО САМОДОВОЛНО/КАТО ТЕБЕ/ОБИЖДА ОСТАНАЛИТЕ ОТ ВИСОТАТА СИ НА НЕПОГРЕШИМ И НЕДОСЕГАЕМ ЗА "ЛУДОСТТА"! ПРОСТО МЕ ПРЕДИЗВИКА ДА ТИ ПОЖЕЛАЯ ЕДНА ХУБАВА...АТАКА!!!

Ъхъ. Дай да наричаме нещата с други имена, с надеждата това да ги промени! Ами наричайте ги... Като сте откачени, надявайте се на подобна глупост да сработи!

Прощавай, но психолозите завършват великотърновски университет (например), докато лекарите учат в съвсем други учебни заведения и придобиват съвсем различни дипломи...

Прощавай, но психолозите завършват великотърновски университет (например), докато лекарите учат в съвсем други учебни заведения и придобиват съвсем различни дипломи...

Паник атаки може да получи всеки ,трудно преодолими са ,но не е невъзможно да се справиш с тях.Стига да имаш знания и силна воля всеки проблем е решим.Пише Ви го бивш потърпевш от тях.

Луд депресар, дълго мислих какво да отговоря, а и не знам дали четете още. Първо, не сте сам. Това, което описвате, че изпитвате цялата мъка на света, ми е добре познато. Аз, след две години пауза и неспособност да работя, се хванах като екскурзовод. Въобще не вярвах, че ще се справя, даже предупредих шефа, че всеки момент може да ме хване измислена хронична болест, да не разчита много на мен. Обаче се справих. Беше ми дори адски забавно - всеки ден с нови хора, всеки ден смях, блеснах със знания, хаха. Това, че се справях добре ми даде лъч надежда, че не съм най-голямата люзърка на света. И не ми личеше изобщо какво е в душата ми. Почти си повярвах. Друго - моя приятелка има магазин за млечни продукти. Продавачката се разболя и отидох за 4 дни да й помогна - работа, която до сега ме е ужасявала. Аз, свикнала с много пари, с магистърска степен, обиколил половината свят, рязах и теглех маслини, сирене и кашкавал за без пари. На шега. Да видя дали мога. Оказа се, че мога и пак се справих много добре, клиентите много ме харесаха. Това ми подейства като храна. Според мен, остави амбициозната работа и се опитай да живееш "simple life". Направи рестарт на системата. На малки крачки опитай да продължиш напред и забрави кой си бил, като си бил здрав.

Бай, бабо, да не те срещне мечка! Бай да не стигнеш до това дередже, че друго ще приказваш тогава!

А брат, щом жена ти не се задържа в мола болна е, да знаеш. Сменяй я.

Поздрави на всички с Fade to black на Metallica, мбухахаха...

Разбира се, че чета. Аз също като теб вадя пари със знанията които притежавам. Работил съм за едни от най-големите имена в България, няма да ги споменавам, за да не прозвучи като хвалба. Само ще кажа, че баща ми беше художник, а аз съм графичен дизайнер и рекламист като професия. И аз съм свикнал с много пари, но интересното е, че дори и преди този диалог, който провеждаме тук достигнах до същото прозрение. Сега смятам да започна опознавам отново малко по малко света, да се науча пак да общувам с него. Смятам да започна някаква много маргинална работа, като охранител на паркинг за 500 лева примерно. Искам да седя в някаква каравана без никакво напрежение...смятам и да си върна приятелите, ако е възможно, понеже загубих тяхното доверие. Те искаха да ми помогнат, а аз не. Някакъв порив за самоунищожение може би, или мазохизъм и аз сам не знам. А ти как си? Много оптимистично ми прозвуча твоя последен пост, за разлика от предишния. Намери ли пътя към себе си?

Депресията е като грип. Най-вече пролетно есенен. Идва и си отива. Не пия лекарства. Въобще всякакви лекарства избягвам - преди години едни доктори едва не ме умориха, кат ме лекуваха,та оттогава... Моята е от тежките, май я водят суисидна. Ужасен бях , когато разб рах, че в това състояние мога да посегна и на други хора, не само на себе си. Като тинейджър имах толкова тежки Д-р, че съм губил ориентация в центъра на София, където учех. Много трудно ми бе да се науча да контролирам мислите си. Другото което помага е някой храни и спорт. Но това е дисбаланс на организма. Наскоро имах и пристъп на психоза, това състояние още не познавам и затова ми е трудно да контролирам. Имам семейство и син. Не съм спирал да работя от 20-тата си година. На никого не разчитам да ми помага. Доста съм чел и стигнах до извода, че при мен е генетично обусловено. Принципно гените свързани с математически заложби свързани и с отклонения в психиката. С времето достигнах до извода, че болестните състояния са цената , която плащаме за сме живи.Просто трябва да ги приемем и да се научим да живеем с тях.

Мбухахаха... Аз, понеже съм простак, та не ми вярват. Обаче, ето човек, който го е изживял и го е преживял. Прочетете какво казва жената, защото това е рецептата: "Не си давам зор да се вписвам в света и да изпълнявам неговите очаквания. И паник-атаките спряха. Предполагам това е причината. Спрях медикаментите - при мен не помагат. ... Аз, свикнала с много пари, с магистърска степен, обиколил половината свят, рязах и теглех маслини, сирене и кашкавал за без пари. ... Това ми подейства като храна. Според мен, остави амбициозната работа и се опитай да живееш "simple life". Направи рестарт на системата. На малки крачки опитай да продължиш напред и забрави кой си бил, като си бил здрав." На късмет или със здрав разум, жената се е излекувала. Няма психолози, няма хапчета, няма алкохол, няма глупости - намерила е собствения си живот. Парите и светът, оказва се, не винаги са твоя живот. И обърнете внимание - тя говори за излекуване - "забрави кой си бил, като си бил здрав"! Тогава сте били здрави, сега сте болни. Това е болест - приемете го като нея, или няма да се излекувате! Поздрави!

Естет, Виждам, че чак Рандал се зарадва на последния ми пост, което ме накара да се усмихна. Ще ми се да кажа, че съм го преодоляла наистина. Преодолях най-лошото - паник-атаките и нещастието без причина. Сега поне, със срутен живот, си имам причина. Хаха, това в кръга на шегата. Останаха ми тежки последствия. Капсулирала съм се от света между 4 стени и чакам бурята да отмине. Вече не ме е страх да изляза навън, но не ми носи и нищо. Говоря само с непознати, които не ме питат - ама защо се върна? Как така след 15 години? Нали се беше уредила там? Какво стана с онова хубаво момче? Ама какво е станало с теб, ти не беше такава? Иди, обяснявай... Най-тежкото последствие за мен е, че се чувствам абсолютно неспособна на любов и връзка, или пък някаква близост. Нито имам какво да дам, нито нещо им искам. Осъзнавам, че това може да ми струва мечтата за семейство с деца. Но това е логичен и обоснован страх, а не безпричинния от близкото минало, който е по-ужасен. Въпреки всичко съм по-добре от преди. Както се казва, трудното е, докато полудееш, после става лесно, хахаха. В смисъл, най-лошото от всичко това е да си нещастен, без да знаеш защо, да мислиш, че откачаш. Тук трябва да дам известно право на Рандал. Може би на някакво неразбираемо подсъзнателно ниво не сме били в хармония със себе си. Имали сме вътрешен конфликт. Но майната им на причините, писна ми да ги мисля. Мен ако питаш, идеята с паркинга е много лоша. Не заради 500те лева, а заради естеството на работа. Ти осъзнаваш ли, че ще си сам със себе си извън удобствата на дома, където умът ти ще е напълно свободен и ще си концентриран изцяло над себе си? Времето изобщо няма да минава, не дай си Боже да имаш нощни смени. Ще изпаднеш в още по - голяма дупка и депресия. Търси нещо, което изисква действие, нещо с екшън, най-добре с хора около себе си. Ако още имаш пари - отвори си нещо сам. Магазин, нещо ведро, или стани барман в някой вървежен бар, каквото и да е. Просто за да излизаш от време на време от зоната на здрача, макар привидно. Но не сам на някой паркинг. И не бягай от физическата умора, малко по малко. Бъди зает.

За всичко трябва баланс и отговорност за нашите постъпки. Тежкият физически труд (напр. копаене) или активно спортуване (напр. бягане 8-10 км изкачване на висок връх) могат много да помогнат да се "разтовари" психиката. Четенето на книги (поне по 2-3ч. на ден) съзерцание на нещо красиво (напр. играещи малки деца, езеро с лилии, изгрев или някакво изкуство) ще даде добра посока на вашата мисъл и психика. Храненето по малко и с благодарност ще ви покаже нов вкус на храната Алкохол, опиати, мързел, неблагодарност, егоизъм, силикон, татуировки, алчност погубват психиката. И когато ви се струва, че сте най-зле спомнете си че има хора без крака, деца с рак, войни, глад и мизерия по света и се опитайте да благодарите поне за едно хубаво нещо което имате (дори това да е че имате хляб или топла вода) и поне малко ще ви отпусне вашия пристъп. Другия път благодарете за още повече неща, когато ви"нападнат" атаките и така осъзнато ще поемете отговорността за вашето психично здраве и ще начертаете новия си път в Живота. Прочетете повече и за сексуалната неудовлетвореност, вредата от храната пълна с хормони и антибиотици и консерванти. И не на последно място - ОБИЧАЙТЕ, СМЕЙТЕ СЕ, ТАНЦУВАЙТЕ!!!

Зависи. Четенето на книги? Да, ако не са психарски простотии, като "Одисей" на Джеймс некадърника Джойс и абсолютно нищо, писано от психолози или на което заглавието започва с "Как да ...". Съзерцание на малки деца... Да. Освен ако депресията ти не е предизвикана от стерилитет. Изгрев... Да, освен ако не си с агорафобия. Демек - всичко с разум. Освен секса. Много секс няма.

Който говори за неблагоприятност, не е разбрал проблема. На много хора това се случва в хубави и щастливи периоди, когато са благодарни съм благосклонната съдба. И те го осъзнават и точно от там идва полудяването - че няма никаква логика да се чувстват зле. Това няма нищо общо нито с мрънкане, нито с недоволство, неблагодарност, нито с липса на оргазми при мен. Напротив. За татуировките пък изобщо не ми се коментира. Рандал е прав, а такива рецепти изобщо не действат.

"Я се стегни!" определено не е решение, но още повече решението не е в това човек да се отпуска и да се мисли за неразбрана жертва (което напомпва гордостта му, а оттам и демоните, които го тормозят още повече), както наблюдавам да се случва в повечето такива случаи. Самото душевно състояние, дали депресия или паник атака, не те прави само по себе си духовен или по-дълбок от останалите. Духовен ще си, ако се обърнеш към по-дълбоките първопричини на своето душевно състояние (което е й неговата цел, както целта на физическата болка е да те предупреди за по-голям проблем), които не са душевни, а духовни (да кажа също нравствени, морални, свързани с цялостен грешен начин на мислене и поведение, вградени разбира се отвън - копиране на лъскави шаблони за поведение от света или вслушване в напудрено, но пагубно за душата слово, което я води от временно удовлетворение на прищевките й до дългосрочен разпад на истинския ти Аз). Съчувствието е пагубно в такива случаи, в които то не е придружено с реално изцеление, приемане и активна, целенасочена промяна на мисленето и делата на човека, което води до това в крайна сметка да "прогледнеш" за демоните вътре в себе си, които са те поробоили, което е и единствения изход на този тип проблеми. Празното съчувствие води само до още по-голямо безсилие, апатия (=липса на активност, промяна=безсмислие) и слепота. Няма да споменавам безсмислието на така вездесъщите хапчета, които само потискат, а не лекуват този тип проблеми и които затаварят човек още повече в едно безсилие и пристрастеност към него. То е като да пиеш болкоуспокояващи за зъбобол, вместо да отидеш да се лекуваш. И всичко това за няколко спокоини дни на моренцето... Хора, има по-важни и големи неща в този кратък живот, който ни е даден назаем, от това само да си гледаме кефа на морето! Липсата на активност в значими каузи за обществото и желанието на идивида само да удовлетворява консуматорските си нужди го е докарало до това дередже - масови паник атаки и депресии (казвам го като човек минал през всичко това в тежка степен, който не е бил разбран, но е преминал нататък).