Gravity Co., които се завърнаха през 2018 г. след 4-годишно отсъствие, ще бъдат отново на сцената - в "Терминал 1" на 13 февруари от 22 часа. До тях ще застане новата група на Насо Русков Les Animaux Sauvages и Ерсин от Jeremy?. Вокалистът на Gravity Co. Явор Захариев разказа пред Dir.bg за предстоящото участие, за "огромния чар на решението" групата да свири отново заедно, за любимите начини да прекарва свободното си време и за новия си домашен любимец Рива.

На 13 февруари предстои концерт на Gravity Co. в "Терминал 1". Какво ще се случи на сцената?

Това, което направихме преди една година, е, че експериментално се събрахме и подновихме участията си. Направихме два концерта. За тази една година видяхме много неща, които можем да правим - като адекватен отговор на това, което започнахме. За концерта на 13 февруари решихме да поканим Ерсин от група Jeremy?, както и новата група на Насо Русков Les Animaux Sauvages. За мен това е предизвикателство, защото аз също очаквам да остана изненадан от това, което ще видя от музикантите, с които ще излезем на сцената. Но най-важното е да предразположим хората да се изкефят на музиката, защото тя съществува заради тях. Музиката е, за да я споделим, да покажем на публиката какво можем и чрез нея да предадем правилната емоция на хората, които я очакват. Много мили и приятни изненади видях от тях, откакто подновихме концертната си дейност. Хората не са спрели да вярват, че в България има кадърни музиканти. Те държат на българската музика и ни подкрепят, заради което се чувствам огромен късметлия, че мога да правя това, което правя.

Когато се завърнахте на сцената миналата година, имаше ли познати лица сред публиката, беше ли забравил феновете си?

Видях много познати лица, както и много непознати. Това много ми хареса, защото се запознах с много млади, креативни, интелигентни хора. Успяхме да си поговорим за неща, които за мен са важни, успях да чуя обратната реакция на това, което Gravity Co. представя на сцената, и останах изцяло позитивно настроен. Не чух нито едно негативно мнение. Надявам се да не са ми спестили някои неща.

С Gravity Co. се събрахте след 4-годишна пауза. Как се случи всичко?

Беше много спонтанно, защото точно преди една година на Мартин Михайлов, който се занимава с концертната програма на "Терминал 1", му хрумна идеята. Каза: "Искам да седнете да обсъдите дали сте готови, дали искате да го направите." Ние седнахме и си казахме: "Да, защо не!" И го направихме (Смее се.). В спонтанността, с която взехме решението, има огромен чар. Усещането беше за спокойствие и за взаимно доверие един към друг.

Опиши ми отношенията в групата! Сигурно сте много близки.

Ние се познаваме от доста години, дори преди Gravity Co. Засичали сме се в различни формации. Аз съм участвал в Стейн навремето, също така с Петър сме работили в няколко проекта, които обаче не бяха добре реализирани за времето си. Познаваме се от доста отдавна, но отношенията ни са чисто музикантско-приятелски, защото ние все пак правим музика. Не сме сключили брак, не сме се събрали като музиканти, които на всяка цена трябва да правят точно тази музика заедно. Просто искаме нещата да вървят плавно, така че да бъдем искрени в това, което правим. Защото в музиката това веднага се усеща.

Пишеш ли музика в момента?

Всички заедно я правим. Всеки е отворен да даде своите идеи. Разбира се, понякога правим и компромиси. Надявам се и в бъдеще да се разбираме така.

Какви компромиси?

Някой предлага нещо, другите обаче може да не го одобрят. Тогава всеки от нас е готов да направи компромис и да каже: "Аз не го искам на всяка цена. Няма да настоявам задължително да бъде на моята". Идеята е всичко да звучи добре в крайния продукт, така че да се харесва не на нас - единствено, а на възможно по-голяма част от нашата публика и да достигне до тях. До сърцата им, до душевното им настроение, ако щеш.

Можем ли скоро да очакваме нови парчета и албум от Gravity Co.?

Продължаваме да работим, но със срокове и планове не мога да се ангажирам.

Снимка: Facebook

Как минава един твой ден?

Доста разнообразно, в зависимост от задачите, които съм си поставил за деня. Дали съм в София или на път. Едва ли моят ден е по-различен от деня на всеки един от нас. Обичам да гледам филми, обичам да ходя на театър, обичам да разглеждам изложби. Обичам нещата, които са свързани с изкуството. Винаги са ми били много полезни. Намирам общ език с художници, с музиканти, с артисти. Това не значи, че аз общувам само с такива хора. Напротив. В обкръжението ми има много различни и шарени приятелства. Надявам се и занапред да бъде така.

Случва ли ти се да сядаш и да правиш дисекция на живота си, на характера си?

Много често го правя. Да ти кажа честно, има още много неща, които искам да променя в себе си и знам, че благодарение на Господ в мен е силата да вървя напред.

От години си чист. Би ли могъл да ми кажеш къде точно е ключът към осъзнаването на нуждата от лечение. Как дойде за теб преломният момент?

Това е много личен избор за всеки един човек, но борбата си остава за цял живот. Както се казва - спя с едно отворено око. Единственото, което успях да направя с този си опит, бе да нараня хората, които обичам, а не искам никога повече да се връщам там.

Може ли преломният момент да дойде за всеки един от нас или някои характери са обречени да останат в плен на зависимостите, независимо какви са те?

Никой не е застрахован. Тук вече няма никакво значение дали си богат и разглезен или беден и отчаян, и затова го правиш. Важното е да повярваш в малко по-истински неща. И да знаеш, че независимо колко ти е трудно, винаги има човек, към когото можеш да се обърнеш и да му кажеш, че имаш проблем. Стига да иска, човек всичко постига. Трябва да има желанието да съхрани себе си. Това има ли го, единственото нещо, което трябва да направи, е да стисне зъби мъжката, да продължи напред с усмивка и да си каже: В крайна сметка не съм убил някого. Единственото, което съм направил, е да обидя близките си и да вредя на себе си. Живеем в такива времена, в които не трябва да се отчайваме, защото винаги има изход.

Снимка: Личен архив

Разбрах, че имаш домашен любимец, който много обичаш. Можеш ли да ни разкажеш нещо повече?

Да, казва се Рива, лабрадор е. Ох, много е непослушна, но това е защото тя е малко куче все още (Смее се.).

Колко е голяма?

На шест месеца е. Забавлява ме повече, отколкото да ме ядосва, защото аз съм такъв човек, че независимо каква е ситуацията, аз не мога да й посегна, да я ударя. Даже, когато й се скарам за нещо, после аз се чувствам виновен. Макар че досега успя да унищожи доста голям обем от неща около мен (Смее се.). Но да не забравяме, че аз съм избрал да имам такъв домашен любимец до себе си и също това е един огромен компромис, а и огромна отговорност.

Следваш ли съвети от възпитатели на кучета?

В тийнейджърските си години също имах куче, но тогава ни го бяха дали хора, които вече го бяха възпитали. Чета в интернет кое как да направя, тъй че аз също съм в училище в момента.

Снимка: Личен архив

ИЗБРАНО

Днес

Министърът на културата е бил хоспитализиран в "Пирогов"

14813

Корнер

Усик е безапелационният боксов крал след нов триумф над Фюри

28274

Бизнес

Орбан от Будапеща: Унгарска петролно-газова група иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас

6371

Impressio

Основателят на футуризма - фашист и женомразец

2723

Trip

Хотелиери и ресторантьори гневни заради пътните блокади: Туризмът е приоритет само на думи

11112

Вкусотии

Какво трябва да има задължително на трапезата на Бъдни вечер и Коледа

1849