Комични истории, родени от невнимание
Както разказват потребителите на мрежата
Съществуват редица проучвания, доказващи, че вниманието на човека може да бъде съсредоточено само към едно определено нещо в даден момент. Например, доброволците в скорошен експеримент е трябвало да гледат футболен мач, а основната им задачата е била да преброят точния брой подавания на топката между съотборниците от двата отбора. Екипите на единия тим били изцяло черни, а на другия - бели. След края на спортната среща всички участници дали правилния отговор, но голяма част от тях дори не забелязали, че единият играч през цялото време носил костюм на горила.
Понякога от подобни ситуации се раждат наистина забавни истории, затова решихме да потърсим конкретни примери в социалните мрежи. Ето какво споделят техните потребители:
Неотдавна аз и съпругът ми влязохме в магазин, в който по чудо нямаше други посетители, бяхме само ние и няколко продавачки. Бях наистина развълнувана, че съм излязла на пазар, понеже заради пандемията си стоях предимно вкъщи. По едно време, в израз на радост, отидох до мъжа ми и нежно го прегърнах в гръб, питайки го дали има нужда от нещо (говорех за храна). Изведнъж някой ме хвана за ръката и ме задърпа. Обърнах ядосано глава, готова да се разкрещя и тогава видях, че човекът, който ме тегли, е съпругът ми... а този, към който съм се притиснала, е непознат. Бях напълно шокирана! Все още ясно си спомням смеха на персонала, а мъжът ми разказва с удоволствие случката на всичките ни приятели.
* * *
Днес, тръгвайки от нас към дома на майка ми, сложих телефона си върху покрива на колата, за да наглася детската седалка на дъщеря ми. Разсеях се и съвсем забравиха за телефона... Когато започнах да шофирам, той падна на предния капак, после на пътя и накрая се озова под гумите на автомобила.
* * *
Спонтанно реших да предложа брак на приятелката си. Купих пръстен и отидох до дома ѝ. Почуках на вратата и паднах пред нея на едно коляно, държейки в ръце отворената кутийка за бижута. От силното вълнение, което ме бе обзело, забравих, че врата се отваря навън...
* * *
Веднъж родителите ми ме помолиха да отида до магазина. Стигайки там, започнах да дърпам дръжката на вратата, но тя така и не се отвори. Първоначално не разбрах защо, но после видях табела, на която пишеше: "Вратата е заключена". Така че се върнах у дома и обясних на нашите какво е станало. Майка ми избухна в смях и ми каза, че супермаркетът всъщност не е бил затворен и че непосредствено до този вход е имало още един, който е бил отворен.
* * *
Миналия понеделник си легнах рано вечерта, понеже бях много изморен. Събуди ме телефонът, който звънеше. Взех го, погледнах екрана и видях, че ме търси приятелката ми. Вдигнах и сънено казах: "Здравей, скъпа". Изненадата отсреща бе толкова голяма, че ме накара отново да прочета името, изписано на дисплея. Оказа се шефката ми, която се казва точно като гаджето ми... Просто не бях обърнал внимание на фамилията.
* * *
Прекарах 5 минути в магазина, чакайки някой служител да дойде и да ме обслужи на щанда за месо. След още 5 минути друг клиент дойде, хвана дръжката на витрината пред мен, която изобщо не бях забелязала, отвори я и си взе едно парче. Чак след това видях табелата, висяща от тавана - "На самообслужване".
* * *
Днес прекарах половин час, опитвайки се да поправя счупения си тостер. Накрая се ядосах и се обадих на брат ми да дойде, за да ми помогне. В крайна сметка той установи, че просто съм забравила да го включа в контакта... Сега цял ден ми повтаря, че е по-умен от мен.
* * *
Скоро, след като взех шофьорска книжка, без да искам "закачих" съседната кола, опитвайки се да паркирам. Толкова се притесних, че без да се замисля подкарах автомобила и изчезнах, докато шофьорът на другото превозно средство излизаше от него. Преди да подмина мъжа, погледите ни се засякоха. Не го познавах. Настъпих газта, надявайки се, че не е запомнил регистрационния ми номер. Оказа се обаче, че няма нужда да го прави, защото е братовчед на майка ми.
* * *
В продължение на 3 дни спорихме с мъжа ми кой е загубил резервните ключове за колата. Сигурна бях, че е той и постоянно го упреквах, докато днес не ги намерих в джоба на едно от якетата ми. Сега ще трябва да ги скрия някъде, така че да не разбере, че вината е моя.
* * *
Мой приятел ме помоли да нощувам в апартамента му, докато той пътува в чужбина по работа. Една вечер домашният телефон започна да звъни, но понеже ме събуди и все още не се бях разсънил, не успях да го намеря. За сметка на това забелязах кабела му. Клекнах и започнах да го дърпам, без да съзнавам, че използвам повече сила от необходимото... Апаратът изхвърча от мястото си и долетя до мен, удряйки ме право в главата. Не ми стига това, ами и ми остана белег.
* * *
В продължение на месец постоянно разсеяният ми съпруг, забравя да върне на колегата си куфара, с който ни услужи за последната ни ваканция. Толкова се ядосах, че тази сутрин го сложих на изтривалката пред входната врата, но вместо да го вземе, той просто го прескочи...
* * *
Вървях по улицата, когато забелязах, че вратата на един магазините, които подминавах, е огледална. Оглеждайки се в нея, изобщо не видях уличната лампа... и се блъснах в нея. Тогава стоящ наблизо мъж започна да се смее с глас. Казах му, че не е забавно и може да се случи на всеки. А той ми отговори: "Да, и аз си помислих същото преди около 15 мин., когато друг човек се удари в стълба. А сега и ти". Знам, че цялата случка е комична, но ме боли челото и в момента не мога да я оценя.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}