17-11-2017 20-11-2018

Съществува ли връзка между бисексуалността и определени генетични елементи?

Според проучване негенетичните фактори все още преобладават при определянето на сексуалната ориентация

09:11 | 10 януари 2024 30 3230 Източник: iStock by Getty Images

Изследователи са идентифицирали за първи път генетични вариации, свързани конкретно с бисексуалността, като същевременно напомнят, че негенетичните фактори все още преобладават при определянето на сексуалната ориентация, предадоха БТА и АФП.

Още по темата

Изследването, публикувано в сп. Science Advances, цели да даде нов отговор на биологичния въпрос защо естественият подбор не е отстранил постепенно генетичните елементи, благоприятстващи хомосексуалността, което води до по-малко потомство. Авторите му са установили, че генетичните елементи, свързани с бисексуалността, по-конкретно са свързани и с по-благоприятно отношение към поемането на риск и склонност към сдобиване с повече деца. Настоящото проучване се явява продължение на мащабно изследване от 2019 г., което стига до заключението, че хомосексуалността, макар и да не се определя от един ген, може да се обясни както с множество области на генома, така и, както всяка сложна човешка черта, с неуловими негенетични фактори. "Осъзнахме, че преди хората са обединявали всички хомосексуални поведения в една категория, но всъщност става въпрос за широк спектър", пишат изследователите.

Изследването се основава на британската база данни UK Biobank, която включва над 450 000 души от европейски произход. Сравнявайки техните генетични данни с отговорите им на въпросници, авторите му са стигнали до заключението, че генетичните сигнатури, свързани с хомосексуалността и бисексуалността, всъщност са различни.

Изследователите са установили, че генетичните маркери, свързани с бисексуалността, са свързани при мъжете носители и с изразена склонност към риск, който изглежда благоприятства необезопасените сексуални отношения, тъй като същият генетичен маркер е свързан и с по-голям брой деца. Резултатите от изследването предполагат, че тези генетични маркери (алели) вероятно представляват репродуктивно предимство, което би могло да обясни историческото им запазване и бъдещото им поддържане в рамките на естествения подбор.

"Това се обяснява с факта, че един и същ ген може да носи няколко различни характеристики. "Тук става въпрос за три черти: брой деца, поемане на риск и бисексуално поведение: всички те споделят (едни и същи) генетични елементи", казва съавторът на изследването Цзянцзи Чжан.

Обратно, генетичните маркери, свързани с хомосексуалността при мъже, които казват, че не са имали хомосексуална връзка, са свързани с по-малък брой деца, което предполага възможно постепенно изчезване на тези характеристики. Данните от UK Biobank обаче показват, че броят на хората, които се обявяват за бисексуални или хомосексуални, нараства от десетилетия, което несъмнено се дължи на по-голямата отвореност на съвременните общества към тези въпроси.

По този начин авторите изчисляват, че 40% от бисексуалността на индивида се определя от генетични фактори и 60% от заобикалящата среда.

"Искаме да подчертаем, че нашите резултати допринасят преди всичко за по-доброто разбиране на разнообразието и богатството на човешката сексуалност. Те по никакъв начин нямат за цел да внушават или подкрепят дискриминация, основана на сексуалността", пишат авторите на изследването.

ИЗБРАНО