17-11-2017 20-11-2018

Вкусът на Бали – идеален за зимата

Време е за нещо вкусно

00:03 | 2 декември 2018 | Автор: Цветана Георгиева 10 6025 Снимка: Shutterstock

Студът настъпи вражески, а щом сивата мъгла завземе улиците, не ти остава друго, освен да помечтаеш за топло, далечно, екзотично място. За някой райски остров. Пагоди, вулкани, сини лагуни и тропически птици... Остров Бали. Защо пък не?

Вкусотии

Местната кухня е цветна, засищаща, здравословна - и може да бъде перфектният отпор на зимните залпове от сняг и леден вятър. Понеже храната е най-бързият телепорт, да, в центъра на София може да получиш екваториална милувка чрез вкуса на магнетичния Бали.

Ресторант Raja Bali предлага автентична храна на буквално 2 метра от оживената глъчка на бул. "Витоша". Намерих мястото в интернет, стана ми любопитно и реших да опитам нещо отвъд индийското бътър чикън, китайските ролца и японското суши. Ресторантът е нов, на 2-3 месеца, а още по обзавеждането личи, че акцентът пада върху храната от индонезийската перла.

Всичко, което знам за храната на Острова на хилядата храма, са огромните плата от невъобразими и майсторски нарязани плодове, с които местните посрещат туристи от цял свят. В Instargam и киното виждаме още десетки малки купички, в които са подредени люти сосове, консервирани храни, лентички от сурови зеленчуци, задължителният ориз, мистериозни малки хапки и още всевъзможни чудатости.

Храната в онзи ъгъл на света е изключително балансирана, щадяща природата и човека, простичка по компоненти, но наситена на вкус. Индонезия е бедна страна, затова няма как кухнята ѝ да бъде разточителна. Не се учудвайте също, че населението на страната живее доста дълго и рядко страда от сърдечно-съдови заболявания.

За мен вкусът на Азия е преди всичко анасон на звездички. С цялото ми уважение към мастиката и узото, чаят от анасон е страхотен за студеното време. Няколко глътки и тялото ти е стоплено, а стомахът - погъделичкан.

И така, време е за ядене.

Менюто на Raja Bali е това, което очаквате от нишов ресторант - два вида салати, интересна жълта супа, няколко основния ястия и десерт - палачинки. Изборът е труден - зад сложните имена се крият вкусотии като пилешки шишчета с фъстъчен сос или джинджифилови нудли с месо. Правилото, че колкото по-късо е менюто, толкова по-бързо се издават поръчките се потвърждава. Цените са приемливи като за национална кухня от другия край на света, щипка по-високи спрямо стандартните ресторанти.

Погледът ми веднага попадна върху свинските ребра в сладък сос, които си представям като цяло парче с няколко стърчащи кости и лепкав загар. Тежката артилерия е Ранданг - бавно печен телешки джолан с кокосова сметана, лимонена трева и екзотични подправки, гарниран с топка жълт ориз. Наричат го индонезийското къри, макар текстурата му да е по-различна.

Все пак, започвам със салата от оризови нудли и зеленчуци. Не съм впечатлена и не мога да усетя дресинга, който би трябвало да бъде звездата в чинията. Мозъкът ми сякаш блокира от нестандартната салата, която с още няколко съставки може да мине за основно ястие. Лютата паста за стартер, поднесена с големи оризови крекери, е доста по-интересна. Има елемент на сладост, който много ми харесва.

Снимка: Цветана Георгиева

Междувременно, пристига основното ми ястие - Айам гулай бакам или печено пиле с къри и паста от ядки макадамия. Това е най-вкусната пилешка пържола, която съм опитвала, при това в нелош грамаж. Месото е розово отвътре, крехко и ароматно. Усещам сладкия кокосов вкус на соса, в който е окъпано. Има чили за баланс, а жълтото от куркумата придава свеж цвят на ястието. За плътност и засищане е пастата от макадамия, все пак това е най-висококалоричната ядка. Жълтият ориз в добавка е много вкусен и мек.

Снимка: Цветана Георгиева

Докато се наслаждавам на пилето, успявам да опитам и от чинията на събеседника ми. Наси Горенг е една от емблемите на индонезийската храна. Това е техният пържен продълговат ориз, който първо се готви на пара, а след това се подправя със сладък соев сос.

Снимка: Цветана Георгиева

Ястието има вариации със зеленчуци, с месо, а със скариди е направо божествено. В Raja Bali не бяха пропуснали традиционната гарнитура от домати и краставици, като добавят и натрошен лучен чипс. Неизменното пържено яйце в чинията не беше раздробено, а цяло и пухкаво. Наси Горенг със скариди беше сервирано върху подложка от бананови листа - те са важна част индонезийската техника на готвене. Продуктите, особено местните, се увиват в тях при термична обработка и добиват страхотен вкус.

Балийската кухня крие още много изненади, които може би тепърва готвачите в Raja Bali ще разкриват. Екзотичната кухня посред зима само по себе си звучи интригуващо. Остров Бали може да е далеч, но вкусът му е една идея по-близо.

Оценката по петобалната система:

Локация: 5

Вкус: 5

Цена: 4

Обслужване: 5

Би ли препоръчал на приятел: 4

ИЗБРАНО