Ето какво разказа световно известната акушерка за раждането в интервю за Дир.БГ:

Дир.БГ: Защо жените биха предпочели домашно раждане пред раждането в болница?

Мери Шварц: Защото е много лично. Ще присъстват само хората, които ти си поканила и искаш да да бъдат там - твоята акушерка, твоята дула или медицинска сестра... Интимно е. Точно както е различно да правиш секс пред хора или да го правиш в собствената си спалня. А бебето е резултатът от секса. Не бихме искали да споделяме нещо толкова интимно при ярки светлини и пред непознати хора. От тази гледна точка домът е най-предпочитаното място, където да родиш. Но разбира се трябва да има селекция на риска. Домашното раждане не е за всеки. Но за 80% от жените би могло да бъде възможно.

Дир.БГ: Какво трябва да знае една жена, която е решила да роди у дома?


Мери Шварц: Трябва да бъде сигурна в своето тяло и в своята връзка с партньора. Ако тя се довери на тялото си, тогава ще види, че домашното раждане е вълнуващ, невероятен и много красив момент за нея, партньора й и детето й. Този момент не трябва да им бъде отнеман. Но да роди вкъщи сама не е добра опция.

Дир.БГ: Как е регламентирано домашното раждане в Холандия?

Мери Шварц: Ние сме либерална страна, където се уважава изборът на жените. Ако жената иска да остане вкъщи, това е нейно право. Начинът, по който е организирано домашното раждане е регламентиран от професионалните организации на акушерките и акушер-гинеколозите. И жените се доверяват на нашия професионализъм. Домашното раждане не е забранено от закона. Не може да се забрани да умреш вкъщи и не може да се забрани да се родиш вкъщи – така че не е възможно да има закони против домашното раждане. И е така за цяла Европа.

Дир.БГ: "Преподават" ли се акушерските умения или човек се ражда с тях?

Мери Шварц: Не, защото всеки, който има вътрешната мотивация да стане акушерка и да помага на жените, би напуснал обучението в рамките на три месеца, плачейки и казвайки „Това не е за мен”. Трябва да има нещо вътре в теб, което да те мотивира да го направиш. Минаваш през обучението и го приемаш като казарма, след което си поемаш дълбоко въздух и си казваш „Вече имам дипломата и сега ще правя това, което искам”. Придържаш се към правилата, получаваш дипломата си, а след това развиваш своя начин на работа, своята интуиция. Има много различни акушерки, които приемат по различен начин смисъла на акушерката професия – една е дясната ръка на лекаря, друга води курсове за бременни, а някои асистират раждания в домашни условия. Зависи от човека. Но преди това трябва да учиш.

Дир.БГ: Вие сте присъствали на 4 000 раждания, има ли нещо, което е общо за всички тях?


Мери Шварц: Красотата на раждането. Дори когато е тежко раждане или бебето умира, общото е, че жените се превръщат в майки, а това е красиво. Когато жената идва при мен в третия месец на бременността и се разделяме 6 седмици след раждането, виждам промяната в очите й, че тя вече е различен човек – ето това обичам и към това съм пристрастена.

Дир.БГ: Кои са моментите от вашата професионална кариера, които ще запомните за цял живот?

Мери Шварц: Никога няма да забравя бебетата, които са починали. Няма да забравя децата, които са починали и бях поканена на погребенията им 8 или 12 години по-късно. Няма да забравя първото бебе, което беше родено от „бебето”, на което преди години съм помогнала т.е. това вече е второ поколение, което минава през ръцете ми, което е прекрасно.  След 43 години все още мисля, че имам най-прекрасната професия на света.

Дир.БГ: Какви са впечатленията ви от развитието на професията "дула" в България?


Мери Шварц: Все повече жени в България поставят под въпрос начина, по който са родили. Искат да го преживеят пълноценно и да помогнат да други жени да избегнат негативния опит, който те са имали. А ако са имали позитивно преживяване да кажат на другите „Можеш да го направиш! Ето как го направих аз…” Ролята на дулата канализира това. Тя не е медицинско лице, но има повече знания, може да бъде по-обективна и да каже „Нека да видим дали можем да го направим заедно”. Мисля, че дулите ще бъдат необходими още дълго време в България и ще направя всичко възможно, за да ги информирам и да им помагам.