17-11-2017 20-11-2018

Fab Mama: Моите победи и провали като майка

Честит празник, дами и наздраве за всички родителски грешки

09:26 | 8 март 2019 | Автор: Цвета Евтимова 64 10453 Снимка: Александър Кацев

Да си майка е най-трудната работа на света! И не, не заради липсата на сън, болките в кръста или хилядите компромиси, които неминуемо вървят ръка за ръка с появата на едно бебе. Най-трудно е да си отговориш на въпросите "Сбърках ли?", "Как да постъпя правилно като родител?", "Добра майка ли съм или се провалих?".

FAB Mama

Убедена съм в едно! Фактът, че си задаваме подобни въпроси, сам по себе си означава, че сме добри майки. Означава и, че ни е грижа за децата ни и искаме да направим най-доброто за тях. Е, понякога не ни се получава, но пък всичко е поправимо. Друг път изненадваме дори и себе си с най-доброто решение в кризисна ситуация. А на този толкова женски и майчински празник реших да споделя с вас моите най-големи успехи и гръмки провали като майка.

Всичко, което обърках досега

Случвало ми се е да ми казват, че съм герой, защото имам 3 деца. Само ако знаеха истината... През годините е имало толкова много ситуации, в които съм се чувствала като тотален идиот. Така например, изтощена от недоспиване, се чудих защо в 20:00 вечерта 18-месечният Александър не спира да реве, когато осъзнах, че просто съм забравила да му дам вечеря. На собственото си дете! И ако си мислите, че това е смъртен грях, бързам да ви кажа, че има и по-лошо.

Снимка: личен архив

Малката Вики беше едва на година, когато се промъкна зад гърба ми, докато затварям вратата на стаята. Аз злокобно я треснах, а след като не се затвори повторих още веднъж. Можете да си представите ужаса, който изпитах, когато чух писъка и осъзнах, че дъщеря ми е сложила малките си пръстчета между пантите. Слава Богу, нищо фатално не се случи. Но аз не можах да спя цяла нощ, всъщност и следващите няколко нощи. И това са само част от тоталните ми гафове като майка.

Снимка: личен архив

Откакто родих второ дете, в представата ми Алекс, като голям брат, следва винаги да защитава сестра си, а тя от своя страна да се грижи за него. Мир и хармония. Каква заблуда само! Всичко се обърка, когато станаха на 5 и 3 години. От толкова време няма дори и 2 минути спокойствие, без двамата постоянно да се дразнят и бият. Дори съм почти убедена, че това осмисля деня им. Само да се обърна, разменят се вражески погледи и се почва. Никога не съм знаела, че един поглед може да е толкова дразнещ. Разбира се, положението ескалира винаги, когато шофирам, говоря по телефона или съм в банята и трудно мога да реагирам. Случайност? Не мисля.

Снимка: личен архив

И ако вярвате, че 5-годишните слаботелесни гимнастички не удрят силно - жестоко се заблуждавате. А най-лошото е, че въвличат и бебето в мелето. А и то има потенциал на млад кечист и огромното желание да го развива. Ей така, за спорта. Аз от своя страна все още търся работеща стратегия как да спра кеча у дома. И не говоря за този по телевизията!

Снимка: личен архив

Е, има и моменти, в които не се бият. Моментите, в които против волята ми, но с мирна цел съм раздала по един телефон, таблет и изобщо каквато техника имам под ръка. Тогава има тишина. Това обаче трае само докато батерията не падне, защото съм забравила да заредя заветното устройство. И да, напълно наясно съм, че това е вредно, че има много Момо-та, изроди и ужаси в интернет. Опитала съм да огранича децата с YouTube Kids, където съдържанието е филтрирано за малчугани, но въпреки това ги оставям макар и за кратко да вилнеят из дебрите на интернет. Да, аз прибягвам до технологиите в уязвими моменти на безпомощност, когато просто не знам какво повече да направя. И за мен това е класически майчински фал.

Снимка: Александър Кацев

Номер 1 сред провалите ми обаче определено е викането. Просто не мога да се сдържа! Те не спират да правят бели и, колкото и да правя забележки, никой не ме чува. Истината е, че докато не кресна, така че и глухата ми съседка на 92 г. да ме чуе, реакция няма. За последната подозирам, че в името на оцеляването си изключва слуховия апарат всеки път, когато прибирам децата от училище, но може ли да я вини човек?

Честно, толкова много ми се иска да съм вечно усмихнатата майка, която прави забележка, съскайки през зъби тихо и незабележимо за околните. Но не! Аз съм кресливата истеричка, която съседите избягват. Е, имам напредък и колкото по-големи стават децата, толкова по-рядко викам. Но имам страшно много да работя по този въпрос. Съвети приемам всякакви!

Снимка: Александър Кацев

А сега да се потупаме по рамото

Да, казвала съм много пъти, че здравословното хранене при децата е тема, която е ужасно важна за мен. Тук искам да уточня, че не храня децата си само с био кълнове от био лимец, посипани с био прах от био елфи. Или с други думи, ограничения има, но по-скоро под формата на насоки. Така че ако видите някой да черпи децата ми с чипс и те да си вземат - не се изненадвайте. У дома обаче аз чипс не купувам. Смятам, че всяко прекалено ограничение би ги накарало да търсят конкретната храна много повече и дори е възможно до доведе до хранително разстройство на по-късен етап. Именно за това се старая винаги да получават вкусна и питателна храна, но ако им се дояде страшно много нещо вредно, не го забранявам. Просто слагам ограничение в количеството. Така те знаят кое е добро за тях и до голяма степен сами започват да търсят полезното. А да знам, че макар и невръстни, децата ми подхождат отговорно към здравословното си състояние за мен е грандиозен успех!

Снимка: Александър Кацев

Знам също, че децата имат своите чувства и нужда от лично пространство и аз им го давам. Признавам обаче, понякога ме натъжава, че те не винаги имат нужда от мен, колкото и глупаво да звучи. Според психолозите, всяко човешко същество трябва да взима поне няколко самостоятелни решения дневно. Какво да облекат, какво да обядват или къде да отидем след училище са някои от нещата, които оставям на децата си да изберат сами. С една малка уловка. Напълно наясно съм, като всеки трезвомислещ родител, че няма как Илиана да излезе през зимата по сандали. Затова винаги им давам 2-3 избора, които са приемливи за мен, но все пак те взимат финалното решение. Така всички печелят. И най-важното - те се чувстват важни, самостоятелни и доволни, че са направили сами своя избор. Ура!

Снимка: Александър Кацев

Но най-важната ми задача като родител винаги е била да отгледам добри хора. Естествено, че те са деца и ще правят бели, но важното е да имат добри сърца. Аз самата съм била подигравана като малка и го приемах доста емоционално. Именно затова никога няма да позволя на децата ми да се подиграват на друго дете. Гордея се, че съм възпитала хора, които подават ръка на падналия и са наивни до заблуда. Да, напълно наясно съм, че някой може би в бъдеще ще се възползва от това, но то ще е за негова сметка, а не за сметка на децата ми. За мен е важно те да помагат винаги, когато могат и никога да не съдят хората, защото не знаят от какво е продиктуван техният избор.

Гордея се, че Алекс даде целия си сандвич на бездомно кученце и, че Вики подари любимата си играчка на приятелче, което много я хареса. Тези дребни но толкова важни неща ме карат да мисля, че майчинството ми не е обречено на провал. Защото всички грешим, но важното е да носим добротата в сърцата си.

Затова, мили дами, не се притеснявайте, че не сте перфектните майки, защото няма по-добри майки за вашите деца и те винаги ще смятат, че сте идеални! Честит празник! Сипете си една чаша вино, защото го заслужавате! И наздраве за всички гафове, грешки и провали, защото те ни водят до най-големите успехи!

ИЗБРАНО