Възрастните често мислят, че знаят и разбират от всичко... или поне от повечето неща, но понякога, посредством своите думи или действия, децата могат да опровергаят тази заблуда. Всъщност има моменти, в които забавните въпроси или отговори на малчуганите са способни да оставят родителите им напълно безмълвни, показвайки им колко грешна е тяхната самонадеяност.
Ето и няколко истории, споделени от потребители в социалната мрежа, които доказват точно това:
Един ден малкият ми син изневиделица изкрещя "Имам нужда да си почина от всички вас", след което се затвори в стаята си. Когато го попитах дали е добре и какво се случва, той отговори - "Нищо, просто имитирам татко".
* * *
Аз (ядосан): Защо ухапа по-малкия си брат?
4-годишният ми син: Не съм го ухапал! Просто го стиснах със зъби...
* * *
Пея приспивна песничка на 3-годишния ми син.
Той: Мисля, че ще бъде по-добре да играем на игра.
Аз: Добре, на каква?
Той: Кой ще мълчи най-дълго.
* * *
Аз: Защо чорапите ти са мокри?
Детето: Съжалявам.
Аз: Отговори ми!
Детето мълчи.
Аз: Не ме карай да те питам отново!
Детето: Нали знаеш, колко много те обичам, мамо.
Нещата определено не отиват на добре...
* * *
4-годишният ми син крещи от другата стая: Помощ!
Аз, бягайки към него: Добре ли си? Какво се случва?
Той: Заседнах.
Аз, влизайки в помещението: О, Боже!
Той: Не мога да си облека тениската...
Аз: Защото това са панталоните ти.
* * *
Снощи четох книжка на децата си, а в историята имаше бременна жена.
3-годишната ми дъщеря: Защо коремът ѝ е издут? Какво се е случило?
Аз: Просто в него има бебе.
Тя, ужасена: Изяла е бебе?!
* * *
Аз: Нали знаеш, че не трябва да използваш тази лоша дума?
5-годишният ми син: Да.
Аз: Тогава защо го направи?
Той: Мозъкът ми крещеше "Недей", но устата ми прави каквото си иска...
* * *
Аз, 5 мин. преди да излезем: Скоро трябва да ви закарам на училище. Готови ли сте?
Децата: Да.
Аз, 3 мин. преди да тръгнем: Вземете си всичко необходимо.
Децата: Добре.
Аз, стояща на входната врата: Хайде, време е!
Синът ми: Не мога да си намеря обувките!
Дъщеря ми: Къде ми е раницата?
Най-малкото ми дете: Мамо, мисля, че имам разстройство...
* * *
4-годишният ми син прави фокус.
Той: Видя ли ме да слагам топчето под тази шапка?
Аз: Да.
Той: Тогава забрави, че си го видяла.
* * *
Една от майките на съучениците на 4-годишната ми дъщеря е бременна. Виждайки наедрелият ѝ корем, детето ми отиде при нея ѝ я попита кога най-после ще снесе яйцето си... Идеше ми да потъна вдън земя от срам.
* * *
5-годишният ми син вижда за първи път своя новороден брат. Отива до кошарата му, потупва го нежно по крачето и му казва: "Спокойно, няма да ти бъде лесно, но все някак ще оцелееш в това семейство".
* * *
4-годишната ми дъщеря: Днес е рожденият ми ден!
Аз: Не, не е.
Тя: Надявах се да си забравил.
* * *
Отивайки да запиша 8-годишния си син в ново училище, учителката му ме попита кои са неговите любими предмети, в който се чувства уверен. Не бях сигурен, затова вечерта реших да разбера.
Аз: Харесва ли ти математиката?
Той: Не.
Аз: Ами английският език?
Той: Не.
Аз: А поне внимаваш ли в час?
Той: Не.
Стигнах до извода, че учителите определено не получават достатъчно пари.
* * *
9-годишната ми дъщеря: Не се хваля, но току-що направих най-вкусния сандвич на света. Истинска магия!
Аз: Браво!
Тя: Ако ти потрябвам, ще бъда в стаята си, чакайки писмо от Хогуортс.
* * *
10-годишният ми син: Мога ли да се запиша на уроци по бойни изкуства?
Аз: Не.
Той: Обещавам да прилагам наученото върху теб...
* * *
13-годишната ми дъщеря: Не искам да си пиша домашното.
Аз: Но единственото, което трябва да направиш, е да изброиш 3 неща, които харесваш в нашето семейство.
Тя: Да... Явно цяла вечер ще будувам.
* * *
Сресвайки сплетената коса на 5-годишната ми дъщеря: Знаеш ли, това нямаше да е толкова болезнено, ако я вчесваше по-често.
Тя: Или никога!
* * *
4-годишната ми дъщеря: Изглеждаш различно.
Аз: Майка ти ме подстрига.
Тя: Ядосана ли ти беше?
* * *
8-годишният ми син: Когато беше малък, харесваше ли филма "Семейство Флинстоун"?
Аз: Да, много.
Той: А те как така изобщо не са остарели?
* * *
11-годишната ми дъщеря: Може ли утре да отидем до музея, нямам търпение да разгледам експонатите в него.
Аз: Цяло лято те карах да отидем, но ти постоянно отказваше. Утре не може, защото е първият учебен ден.
Тя: Знам, затова предпочитам да отида в музея.
* * *
Аз: Трябва да се научиш най-после да си завързваш сама обувките.
7-годишната ми дъщеря: Предпочитам да нося джапанки.
Аз: Ами, ако ги скрия и оставя само тези, които са с връзки?
Тя: Ще ходя боса.
* * *
Аз: До един момент държах всичко под контрол.
Съпругата ми: Какво се случи после?
Аз: Децата се събудиха.
* * *
6-годишната ми дъщеря: Може ли да отидем отново да пояздя кон?
Аз: Но ние никога не сме те водили...
Тя: Веднъж сънувах, че яздя.
* * *
6-годишният ми син: Знам какво ще облека за първия учебен ден.
Аз: Не можеш да се появиш в костюма на Супермен, който ти подарих за рождения ден.
Той: Тогава нямам никаква представа какво ще нося.
* * *
Виждам как 8-годишната ми дъщеря обира всички монети от масата.
Аз: Какво си мислиш, че правиш?
Тя: Забогатявам.
* * *
6-годишната ми дъщеря: Тате, ти нали често ходиш на фитнес?
Аз: Да.
Тя: Тогава защо не виждам резултати?
* * *
4-годишният ми син: Както обещах, започнах да използвам водата за уста, която ми купи.
Аз: Жабуриш ли се в продължение на 60 секунди, както е необходимо?
Той: Не, мамо.
Аз: Защо?
Той: Ами, не мога да броя до толкова...
* * *
Вадя от килера кутията си с инструменти.
Малкият ми син: Тате, какво ще чупиш?
Аз: Мисля, че всъщност искаш да ме питаш какво ще поправя.
Той: Напротив.
* * *
6-годшината ми дъщеря, усмихвайки се доволно: Аз съм най-добрата от всички в семейството.
Аз: И защо мислиш така?
Тя: Защото, за разлика от вас, кучетата ме обичат, а те надушват кой човек е добър.
* * *
14-годишният ми син се прибира от училище в лошо настроение: Днес беше ужасен ден!
Аз: Спокойно, утре е нов ден.
Той: Това заплаха ли беше?
* * *
Аз: Какво направи на сестра си?
5-годишният ми син: Нищо, дадох ѝ мечешка прегръдка...
Аз: Видях следите от зъбите ти по рамото ѝ. Ухапал си я!
Той: Не разбра ли, че съм мечка?
* * *
8-годишната ми дъщеря: Тате, мога ли да те попитам нещо.
Аз: В момента подготвям презентация за работа.
Тя: Важно е!
Аз: Ок, давай.
Тя: Камилите пикаят ли?
* * *
Аз: Добре, деца, трябва да почистим къщата.
Дъщеря ми: Според твоите представи за чистота или тези на мама?
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}