17-11-2017 20-11-2018

Не е ОК да питаш хората защо нямат деца

Личната история на една жена, живееща с болката от спонтанния аборт и мечтата да стане майка

10:08 | 18 октомври 2018 | Автор : Веселина Станкова 154 10453 Снимка: Facebook, RISE-For Women

На страниците на най-новия проект на Dir - URBN.bg, ще пишем не само за най-яките места в града, но и за онези моменти на уязвимост, в които сме най-вече човеци и хора. С надеждата да станем по-осъзнати, но най-най-вече по-толерантни и топли.

Казвам се Веселина. На 33 години съм. Щастливо омъжена. Е, за мъжа ми не мога да гарантирам дали е щастливо женен. Не му е лесно да живее с мен. То с коя жена е лесно, де?

Сватбата ни беше горе-долу по същото време, когато любимците на таблоидите Меган Меркъл и принц Хари също решиха да ни "изкопират" и да се заженят. Само че въпросна херцогиня забременя само няколко месеца след събитието, а аз не. Въпреки че упорито работим по въпроса.

И всеки Божи ден, в който видя новина, свързана с тях и техния повод за радост, отивам тайно до тоалетната на работа, за да си порева. Стабилно. Не ме разбирайте погрешно - желая щастие на всички бъдещи мами. Просто всички тези новини ми напомнят за спонтанния ми аборт миналата година по това време. 28 октомври, ако трябва да бъда точна. Щастлива малка новина, която впоследствие остана сладко-болезнен спомен.

Спомен за това как на шега откривам две черти в теста за бременност. Как съобщавам на съпруга си и на близките. Как кроя планове за това как се надявам да бъдат разпределени гените и кои черти от мен и кои от съпруга ми се надявам да вземе бебето. От първия преглед при лекаря, където чух за първи път сърцето и после видях как малките му ръце и крачета леко се движеха. От това колко красиви бяха есенните залези и какви обещания за нов живот носеха. До момента, в който след една среща се прибрах вкъщи и прокървих зверски и трябваше да лежа няколко дни в отчаяни опити да задържа бебето. А финалната сцена завърши в операционната, където държах ръката на лекарката, преди да ме упоят, докато подсмърчах. После се прибрах вкъщи, в дома, който сякаш беше застинал - с изсъхналите във вазата цветя, непроменяната дата в календара и новата рокля за бременни, която очевидно нямаше да ми трябва вече.

Защо ви занимавам с моята лична история?

Много просто - тази седмица беше Световният ден, посветен на жените, преживяли спонтанни аборти или загубили бебе след раждане. Една тема, по която за съжаление все още не се говори толкова, колкото говорим за най-новите лица в "Биг Брадър" или "София ден и нощ". А е редно да го правим. Да говорим за това, че 1 от 4 бременности завършват със спонтанен аборт. И затова, че вие, мили дами, не сте сами. Защото за нашите деца, макар и много малки, е редно също да се говори. За да ги почетем и за да можем лека полека, заедно, да преминем през тези етапи.

За съжаление, все още огромна част от жените, минали през това, избягват да говорят за тези болезнени периоди от живота си. Някои от тях, защото получават непоискани съвети за справяне с болката и "изпитани народни лекове за забременяване". А други просто потъват в собствената си тъга, защото дълбоко в себе си се срамуват, че не са истински жени, тъй като не могат да забременеят и да родят живо и здраво дете. Напълно обяснимо, предвид факта, че живеем на Балканите, където дълбоките патриархални традиции повеляват, че една жена става истински стойностна едва когато стане майка.

Днес моята молба към всички вас е да помислите малко повече, преди да говорите и възможността да нараните вашите близки, без да искате, с уж невинен въпрос на тема деца.

Защото не е ОК да питаш двойка, оженена отдавна, защо няма деца.
Защото не е ОК да питаш твоята приятелка дали не пие вино, защото е бременна.
Защото не е ОК да подаряваш щъркел като талисман на дома, защото последният всеки Божи ден ще й напомня за предишните й несполуки.
Защото не е ОК да казваш на твои близки за това, че нямат право да мрънкат колко са уморени, защото нямат деца.
И последното, но не и по важност, защото не е ОК да задаваш каквито и да е въпроси на двойка, която има или е имала каквито и да е репродуктивни проблеми.
Защото ги боли и ще боли до етапа, в който не гушнат в прегръдки си собственото си дете. Някой ден.

Дайте им време и прегръдки. Нищо повече. И не забравяйте да се радвате на вашите деца, когато се приберете днес у дома, защото те са най-ценното ви богатство. Дори когато крещят, плачат или просто се инатят. После им минава и ви казват "Обичам те, Мамо!"