Нощният терор не е просто кошмар. И няма да отмине лесно

Как да разпознаем състоянието и какви мерки да вземем?

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Нощният терор не е просто кошмар. И няма да отмине лесно

Как да разпознаем състоянието и какви мерки да вземем?

11:17 | 18 май 2019 | Автор: Цвета Евтимова 30 31377 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Днешният текст е особено емоционален за мен, тъй като ще си говорим за проблем, който беше част от живота ни повече от 2 години и половина. Става въпрос за моята Вики и нейните среднощни кошмари. Тя винаги е била чувствително и много емоционално дете.

FAB Mama

Всичко започна една нощ, когато тя беше едва на 18 месеца. Виктория се събуди с писък и моментално изпадна в истеричен рев. "Зъби!" - това беше първото нещо, което си помислих. Детето се дереше от плач, искаше мама и въпреки че бях до нея, тя ме отблъскваше и продължаваше да пищи. Всичко продължи 30 безкрайно дълги минути, в които тя обикаляше стаята и крещеше. А най-зловещото бе, че сякаш гледаше през мен, но не ме разпознаваше. И тогава осъзнах, че тя всъщност не е будна.

Кризата някак отшумя сама и го отдадох именно на болка от зъбоникненето, тъй като малката принцеса беше в отлично здраве. Кошмарът обаче се повтори на следващата вечер и на следващата, и на следващата... и така всяка Божа нощ. А на сутринта тя се будеше с усмивка и не помнеше абсолютно нищо.

С Илиан веднага осъзнахме, че проблемът е по-сериозен от зъбна криза и започнахме да търсим решение. Консултирахме се с педиатър и той ни препоръча да говорим с детски психолог. Така за първи път чух за детските кошмари и нощния терор. Оказва се, че около 3% от всички деца страдат от това състояние.

Снимка: личен архив

Симптоми

Психологът ни разпита подробно, видя се с детето и заключението беше категорично. Виктория страда от нощен терор. Ако и вие се съмнявате в това за своето дете - ето какви са симптомите, които са лесно разпознаваеми.

Детето се буди горе-долу по едно и също време след заспиване. При Вики това беше 2 часа след като заспи. В това състояние децата се будят с писък и изпадат в неконтролируем рев. Не разпознават близките си и избягват всякакъв допир. Буйстват, ритат, дерат и хапят себе си и този, който се опита да ги успокои. Гледат с блуждаещ поглед, сякаш не са будни. Въпреки това, обикалят стаята, но каквото и да направите не можете да събудите детето. На сутринта нямат спомен за това. Кризите продължават от няколко минути до над половин час. Възможно е да има повече от една криза за една нощ, като понякога, макар и по-рядко, се случва и по време на следобедния сън. Няма категоричен отговор защо това се случва, както няма и общовалидно лечение. Обикновено обаче нощният терор засяга по-емоционалните и чувствителни дечица. Както и тези от по-интровертен тип.

Една от теориите е, че се дължи на незряла нервна система. Реално малчуганът не може да премине от състояние на лек сън във фазата на дълбок и нито е буден, нито спи дълбоко. При нас се оказа, че има и наличен дефицит на витамин Б12, но аз не съм медицинско лице и не се наемам да твърдя категорично, че това е свързано с нощния терор.

Снимка: личен архив

Как да реагираме?

Важно е да запазим спокойствие, доколкото е възможно, и да знаем, че детето ни не е болно и това се израства. Най-големият психологически шок всъщност е за нас, родителите, а не за детето. Първото и най-важно нещо според специалистите, с които се консултирахме, е да не се пипа детето по време на криза. Знам, че всяка майка иска да прегърне и успокои детето си, но в този случай това може да задълбочи кризата и да предизвика повторения още същата нощ. Това, което аз правих, е да седя до Вики и да наблюдавам да не се нарани докато кризата отмине и кошмарът приключи, без да я докосвам. Говорих ѝ тихо и нежно с надежда да я успокоя. В никакъв случай не трябва да се опитваме да събудим детето ако е настъпила криза. Хубаво е да забележим колко време след заспиване обикновено се случва пристъпът и 20-ина минути преди това леко да разбудим детето.

Психологът ни посъветва да намалим до минимум промените в живота на детето. Ако е възможно, не сменяйте училище, детска градина или дом, избягвайте ваканции и дори не купувайте нови играчки.

В началото си мислих, че ако пропусне следобедния сън или си легне по-късно, Вики ще е достатъчно уморена, за да заспи дълбоко. Много скоро разбрах, че това не само не подобрява положението, но и значително го влошава. Решението е точно обратното - следобеден сън и ранно лягане в един и същи час всяка вечер. Обяснението за това е просто - рутината дава сигурност, а повечето часове сън помагат за по-отпочинала нервна система.

Алтернативни методи

Колкото и елементарно да звучат, гореспоменатите мерки са единствените, които помагат от моя опит и съветите, които получихме от специалисти. Важно е да ги прилагаме методично всяка вечер, за да видим резултати. Виктория вече почти година няма този проблем и за това реших да споделя най-ефективните методи, които ни помогнаха да се справим с детските кошмари.

Снимка: личен архив

В случай на настъпила криза, моята спешна помощ идва във вид на спрей или капки от цветни есенции, които успокояват всякакви видове страхове и в случая действат много добре. Комбинацията от скална роза, слабонога, джанка, повет и витлеемска звезда при нас свърши добра работа. Спреят е подходящ за прилагане в случаи, изискващи овладяване на емоционалното състояние. Действа бързо, до 15 минути след приема, тъй като за това време механизмите за самолечение на тялото се задействат и в резултат емоционалното състояние се стабилизира. Абсолютно безвреден е и е подходящ за деца, стига да се уверите, че е без съдържание на алкохол.

На нас ни препоръчаха и комбинация от магнезий и калций за деца под формата на витамини. Виктория започна да ги приема и чудото стана. Само след няколко нощи тя започна да спи по цяла нощ и кризите отминаха. Оказа се, че в нашия случай това бе решението за нощния терор. Но преди да увеличите дневния прием на каквито и да е витамини и минерали, е добре да се направи кръвен тест, който да покаже нивата им в кръвта на детето, за да сте сигурни че корекциите наистина са необходими.

Надявам се вие и детето ви да не сте едни от тези 3%, които страдат от нощен терор и да спите спокойно. А ако нямате този късмет, то поне съм сигурна, че тази история ще ви е от полза. Най-малкото ще знаете, че далеч не сте сами. Лек сън от нас с Вики!

ИЗБРАНО