Проф. Роналд Рьонер и неговите помощници изследвали данни за 10 000 деца от различни страни. Те със сигурност установили, че един студен и често отсъстващ баща може да разсипе трайно живота на детето си.

"През последните 300 години твърдо се смяташе, че за нормалното израстване на едно дете, то единствено има нужда от топлата майчина ласка и любов", коментира Рьонер. "Ролята на бащата се считаше за второстепенна, като неговите задължение свършваха с издръжката не семейството. Но това схващане е крайно погрешно. Понякога влиянието на бащата във възпитанието и емоционалното формиране на детето е по-голямо от това на майката".

Участниците в проучването отговорили на въпроси дали се чувстват обичани от родителите си и какво е собственото им психологическо състояние. Тези, които са били отхвърлени от бащата в детството, се оказали по-враждебни и агресивни, с по-голяма неувереност в собствените си възможности. Много от проблемите, възникнали в детството, останали като товар и след това, установили учените.

Според специалистите, малчуганите изживяват болезнено емоционалната отчужденост от бащата, тъй като той е считан за по-силната и престижна личност в брачната двойка. Отхвърлените деца реагират, като се затварят в себе си, за да не понесат допълнителни емоционални удари. При това положение те рядко се обвързват с приятелства, страдат от ниско самочувствие и много трудно се справят със стресови ситуации. Според проф. Рьонер при отхвърляне на детето, при него се активират едни и същи участъци от мозъка, които отговарят и за физическата болка.