Странните детски навици и кога да се тревожим за тях

Врагове ли са въображаемите приятели и защо децата си удрят главата в стената

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Странните детски навици и кога да се тревожим за тях

Врагове ли са въображаемите приятели и защо децата си удрят главата в стената

10:14 | 13 април 2019 | Автор: Цвета Евтимова 13 13192 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Децата са странни човечета. Особено моите! Понякога имам чувството, че сме от различни планети. Същото се отнася и за съпруга ми, но това е една съвсем друга тема за съвсем друга галактика. Да се върнем на децата. Когато казвам, че понякога са доста особени, нямам предвид ситуациите, в които аз си говоря, повтарям, обяснявам, а те все не ме разбират. Или се правят, че нямат абсолютно никаква поредстава какво точно искам да кажа. Тези моменти, разбира се, са си съвсем в реда на нещата и аз вече съм се примирила, че така ще я караме и в следващите 15 години. Не това обаче ме притеснява, а шантавите навици, които имат. Честно ви казвам, понякога са си направо откачени. А аз започвам с притеснение да си задавам въпросите "Това нормално ли е? Част от развитието им ли е или трябва да се притеснявам?" Днес ще си говорим именно за това - кога особените навици и ритуали на децата са повод за притеснение?

Снимка: личен архив

Детето си удря главата в стената. Всичко наред ли е?

Най-много терзания на тази тема съм имала с Александър. Може би защото е първо дете, аз се вторачвах във всяко едно нещо, което малкият прави. А може би просто той наистина е най-странен от тримата. Но между втората и третата си годинка Алекс наистина пощуря. Или поне в моите очи изглеждаше така. Често седеше и се поклащаше напред-назад ритмично като тази ужасяваща за мен гледка понякога приключваше с удряне на главата в пода или в стената. Нали си представяте какви мисли предизвикваше това в моята неопитна родителска глава?! Говорейки с други майки се оказа, че моето дете далеч не е единственото, което има този "съмнителен" навик. Тук бързам да ви успокоя, че според специалистите това не е непременно повод за притеснение. Много деца се успокояват и отпускат по този начин, наподобяващ люлеенето в люлка. Макар в нашите очи да изглеждат така сякаш са част от каста на новия филм по роман на Стивън Кинг, реално много малко малчугани наистина се нараняват по този начин. Все пак аз ви съветвам да ги преместите на килима, когато започне епизода с удрянето на главата. Добрата новина е, че това е период и обикновено приключва около третата година на детето.

Снимка: личен архив

Кога обаче имаме повод за притеснение? Специалистите съветват да се обърнем към нашия педиатър, ако ритмичното люлеене и удрянето на главата продължава през целия ден. В случай, че тези движения са съпроводени и от опити за поглъщане на предмети, забавено езиково развитие или липса на връзка с родителите, братята и сестрите, също трябва да се отнесете към ситуацията като своевременно потърсите специализирана оценка.

Възможно ли е детските ритуали да се окажат притеснителни?

Както вече споменах, моите деца са си странни. Да, и трите. Виктория също не остава по-назад от брат си. Тя има един странен навик, който започна, когато беше на 1 година и продължава до днес. Вики има една кукличка, която получи, след като се роди. Тя я обожава и винаги е с нея. Нещо повече, госпожицата не заспива ако не държи това нещо в ръцете си. Сещате се на какво прилича куклата, наречена Куку, към днешна дата. И въпреки че купих същата, ама съвсем същата, Вики не желае дори да я погледне. Проблемът идва, когато я забута някъде и не мога да я намеря преди сън. Тя просто не заспива и изпада в истерия.

Снимка: личен архив

Говорила съм с детски психолог дали това е нормално. Оказва се, че малките деца често си имат лични ритуали и дори милиметър встрани от рутината на заспиване или хранене може да ги обърка. И то много! Така някои дечица подреждат по специфичен начин играчките си, когато си играят. Други пък държат да се хранят с едни и същи прибори. Всичко това си е съвсем нормално, но ако тези ритуали пречат на съня или храненето, е добре да потърсите решение. Особено ако детето подрежда прецизно играчките без да играе с тях и сякаш потъва в свой собствен свят.

Врагове ли са въображаемите приятели

Когато бях малка, най-добрата ми приятелка имаше въображаем приятел, за когото обичаше да ми разказва. Да, тя си говореше с него. Всъщност много деца имат своите измислени приятели, но въпросът е трябва ли да се притесняваме или говорим просто за богата фантазия?

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Ако детето ни има въображаем приятел, за когото ни разказва, не трябва да го спираме, казвайки му, че това са глупости. От "The Bump" отбелязват, че децата създават тези невидими приятели, просто за да се чувстват комфортно. Това е безопасна зона за тях. Без значение дали приятелчето е човек, животно или извънземно. Ако все пак детето започне да комуникира само с невидимия си другар и се откъсне от реалния свят, е време да се намесим.

Децата и тоалетната хартия

Всяко едно дете се гордее със себе си, когато захвърли памперса и започне да ходи "като големите". Моята малка Илияна е чудесен пример за това. Никога не съм предполагала, че едни гащи могат да бъдат повод за семейна гордост. Хубавото е, че в тази възраст, след като се свърши работата, има кой да се погрижи за хигиената - я госпожата в детската градина, я мама. Стигайки до четвъртата или петата година, обаче, малките вече трябва да се справят сам-сами и тогава се появява проблемът. Учил си го защо и как се използва тоалетната хартия и колко е важна хигиената, но въпреки това то се връща с неизбърсано дупе. Повтаряш, говориш и нищо. Това обаче съвсем не е необичайна ситуация. Малките деца лесно се разсейват, забравят, а понякога просто ги мързи. Гaдничко, но факт. Когато обаче говорим за практика, която се повтаря при по-големи деца, е хубаво да поговорим с нашия педиатър, защото може да става въпрос за проблеми с фината моторика, а не за мързел.

Снимка: Shutterstock

Всъщност, повечето странни навици на нашите деца са с цел успокояване. Така че, колкото и да не ни допадат, хубаво е да си повтаряме, че това е период и скоро ще отмине. И нека не забравяме, че в техните очи ние най-вероятно изглеждаме също толкова ненормални, ако не и повече. Интересно какво ли си мисли за мен 3-годишната ми дъщеря, когато се разхождам вкъщи с маска за лице и фалшиво си тананикам поредната песен, която са въртяли до полуда по радиото? Мама май откачи...

ИЗБРАНО