На въпроса как да разберем, че детето има проблем в училище, за да му помогнем, лесен отговор няма. От съветите на клиничния психолог и педагогически съветник Рени Велчева, която потърсихме по въпроса обаче можем да обобщим къде е разковничето: в пълноценното общуване, добрата семейна среда, ненатрапчивия интерес от страна на родителя към случващото със и около детето му и дългосрочно изграждане на доверие, за да може то да споделя без да бъде съдено. Като родители, освен това, не бива да се свеним да търсим помощ - в специализираната литература, в самото училище - учители, ръководство, специалисти, а и извън него, съветва още Велчева.
"Ако детето расте в пълноценно семейство с двама родители, които се обичат и има уважение и разбирателство, то е щастливо, доволно и се развива хармонично. Винаги си личи кои деца са в такива семейства, но за съжаление не всички имат този късмет".
Преди да погледнем към възможните проблеми в училище, нека погледнем към трите вида родителстване:
- Либерален - подходът, в който, най-общо казано, на детето се позволява всичко и родителите не се интересуват особено много от него;
- Авторитарен - родителят има много строги рестрикции и изисквания към детето;
- Авторитетен - детето и родителят успяват заедно да договорят правилата, но родителят е авторитетът и успява да обясни и убеди детето, съобразявайки се и с него. Научни изследвания показват, че това е най-успешният подход.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Когато детето има проблем - със съученици, класен ръководител, среда, прием на наркотици и т.н., има общи признаци, по които можем да съдим за подобни индикации. Но е добре да се отбележи, че всеки случай е индивидуален и се решава с различни подходи. Ако трябва обаче да обобщим, родителят трябва да следи за:
Необичайно поведение
Всеки родител би трябвало да познава детето си и да знае кое поведение е необичайно за него. Той трябва да е наясно какво го радва, как обичайно се държи вкъщи. Да следи например дали обичайно общително дете се затваря, или пък по-необщително такова се изолира още повече и не желае да общува, реагира много остро на определени думи или ситуации, на които по принцип не би реагирало по този начин. Всичко това може да е индикация за наличен проблем.
Белези по тялото
Родителят трябва да следи и за необичайни белези по тялото, както и дали детето се чувства подтиснато, съветва Рени Велчева. Това може да са сигнали за насилие - било физическо или друго.
Оценки
Оценките също могат да са показател за проблем, но зависи от това с какви нагласи е самото дете към академични постижения, както и доколко родителите непременно държат на тях и на доброто представяне в училище. Емоционално поведенческите проблеми понякога имат връзка с академичните постижения.
"Едно дете може да се чувства много подтиснато от факта, че родителят е много изискващ да изкарва непрекъснато отлични оценки или го оценява само по това".
Не е добър вариант детето да свързва оценките само с награди и наказания, без те да са обвързвани и с неговите интереси и без да се работи по мотивацията му за учене.
Има много фактори за оценките в училище. Те могат да свързани с трудности в развитието на детето. В този случай родителят трябва да е достатъчно наблюдателен и ангажиран към развитието на подрастващия и да потърси оценката на специалисти, които да направят психологичен и логопедичен статус, комплексна диагностика, с която да се установи дали има затруднения и специални образователни потребности. Може да се установят и изявени дарби, които да бъдат подкрепени, казва Рени Велчева.
Адаптация при смяна на училище
Когато детето се премества в ново училище, определящи са причините, по които се случва това.
Промяна на работа, адрес, семейно положение - ако смяната на училище е свързана с подобни обстоятелства, е важно те да се поднесат на детето като истина, адекватно за неговата възраст. Да се потърси и неговото мнение, да се почувства зачетено, уважено, да знае, че може да сподели какво мисли и как се чувства от новото обстоятелство, въпреки че в крайна сметка родителят решава тези промени.
Наложена санкция на ученика - ако сменяте училището, защото е наложена санкция на ученика заради тежък конфликт с учители, ученици или други проблеми, свързани с учебното заведение, е много важно как детето ще ги отработи и с какви нагласи отива на новото място. Трябва да му се даде време и за адаптация.
И в този случай родителят трябва да съблюдава какво мисли детето, как се чувства, с какви деца общува, какво се случва в неговия живот, какви са неговите интереси, какво го вълнува, така че да не се отчуждават, а да се усеща подкрепа. Важно е и да се избира училище, в което детето да се чувства добре и да е в клас, в който да се чувства прието.
Възрастови особености
Родителят трябва да има предвид и различните възрасти, през които минава детето, добавя клиничният психолог и педагогически съветник.
Например детето от 1-ви до 4-ти клас има едни интереси - тогава по-скоро са важни връстниците, игрите и т.н. Когато обаче минава в прогимназиален и гимназиален етап - от 5-и до 7-и и от 8-и до 12-и клас, интересите се променят и съответно начинът на общуване трябва да е по-различен. И тук важи правилото за постоянен, но не натрапчив интерес от страна на родителя към подрастващия и открито общуване.
1-ви клас е много важен момент в развитието на децата, заради това, че те правят прехода от детската градина към училището.
5-и клас също е ключов момент в развитието на детето, когато се прави преход от начален етап на образование в прогимназиален.
В 8-и клас също трябва се следи за проблеми в адаптацията в новата училищна среда.
Възрастта на юношеството - между 13 и 19 години - се характеризира с много голямо влияние на групата на връстниците. Тогава детето търси себе си, своята идентичност - "кой съм аз", "какъв съм", "какъв искам да бъда", "защо". То търси място в групата, иска да се утвърди сред връстниците. Родителите трябва да имат предвид тези специфични особености на юношеството, докато се интересуват какво обича да прави детето, кое го вълнува, какво го вдъхновява, кое му е приятно и кое не.
Юношеството е момент на отхвърляне на родителите, техният авторитет се оспорва, докато тийнейджърът иска да изгради свои виждания за света. Кризите в общуването с родителите са нещо съвсем нормално в този период. Въпреки това емоционалната близост е важно да се запази дотолкова, че ако възрастният забележи, че има проблем, който детето се притеснява да сподели, да потърси специалист, особено в тази възраст.
Употреба на наркотици
Ако родителят забележи признаци за употреба на психоактивни вещества, независимо дали става дума за трева или по-силни наркотици, трябва непременно да потърси специалисти и да не разчита, че сами могат да се справят с този проблем, защото той е наистина сериозен, категорична е Рени Велчева.
ГОВОРЕТЕ С ДЕЦАТА
Много е важно качеството на общуването между родител и дете, изградената връзка на доверие между тях, редовните разговори, близостта в чисто емоционален план или иначе казано - да имате своите моменти. Важно е във всяка фаза на развитие, във всички класове и етапи на образование на детето, то да бъде придружено от това, съветва експертът.
Детето трябва да се чувства предразположено да споделя. Това става, като проявявате интерес и загриженост към него всеки ден. Без да го притискате, то само да иска да разказва какво се случва в училище, как се чувства там, с кои деца общува, които са приятелите му, какво играе, какво обича да прави извън училище. Добре е да се интересувате от електронния дневник ШКОЛО, да проверявате за забележки, похвали, да следите неговите интереси и извънкласните дейности да не го претоварват, а да са адекватни на желанията му.
В същото време не трябва да има осъждане на това, което споделя детето, колкото и на родителя да му се иска да му каже кое как се прави или не се.
Не говорим, разбира се и за родителстване, което задушава и кара детето да се чувства зле. Става дума за това да се интересувате от децата не твърде натрапчиво, но достатъчно неподправено и истински, да разговаряте и правите неща заедно, които са приятни и за двете страни.
Също не бива да се бъркат родителство и приятелство. Родителят трябва да е авторитет и упора, детето да може да му се довери, да бъде изслушано, да споделя своите потребности, да имат общи семейни ценности.
Най-добрата среда, в която едно дете може да се развива, са добри семейни отношения между майката и бащата, докато потребностите на детето във всяка фаза на възрастта му са изслушани и задоволени.
Ако то се чувства достатъчно спокойно, в случай на проблем или затруднение, ще е по-сигурно и спокойно да сподели с родителите и да знае, че може да разчита на търсене на най-доброто решение, отговарящо на потребностите му.
ЧЕТЕТЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Процесът на общуването е взаимен. "На родителите бих препоръчала да четат и допълнителна литература. Има страшно много добри книги във връзка с това как да говорим така, че детето да ни слуша и да го слушаме така, че то да говори", казва Рени Велчева.
За пример тя дава книга, която по думите ѝ е много подходяща за родители на деца в различна възраст. Става дума за "Как да говорим така, че детето да слуша - и да го слушаме така, че да говори" на Адел Фабер и Илейн Мазлиш.
"Само с прочитането на тази книга вие вече сте дали много от себе си. Повече от 20 години тя помага на родители по цял свят да общуват със своите деца с разбиране и зачитане на техните чувства и желания и да решават най-често срещаните проблеми, като запазват обичта и уважението на детето", гласи описанието на книгата, която може да намерите и в Market.dir.bg.
Адел Фабер и Илейн Мазлиш, които са ученички и последователки на д-р Хаим Гинът, намират новаторски ефективни подходи за прилагане във всекидневието на идеите в неговата революционна книга "Детето и ние".
"Добрият родител би трябвало да търси начини да надгради възможностите си като такъв, а по въпроса има страшно много литература", добавя Рени Велчева. И все пак, ако смятате, че не се справяте, не се винете, добавя тя. Не е по възможностите на всеки да се справи сам.
ГОВОРЕТЕ СЪС СПЕЦИАЛИСТИ
"Хубаво е родителят да чете, но той не може да се замени докрай подкрепата от специалист тогава, когато е нужна такава", казва още клиничният психолог и педагогически съветник.
"Все пак психолозите сме обучени така, че да виждаме нещата, да подкрепяме децата, а сме и външни за семейството хора и можем да погледнем отстрани".
"Можем да ангажираме родителя и да му дадем насоки как да се справи с дадена ситуация. Има случаи, в които колкото и добре той да общува с детето, то се срамува и не иска да сподели с него, от което родителят не бива да се засяга - най-вече в юношеска възраст, но и във всяка останала. Затова е важно да се търси компетентна помощ и подкрепа от специалисти, за да може да се разреши ситуацията", категорична е Велчева.
Хубаво е да се ползват и ресурсите, които предоставят училището и общността. Тоест, не само родителите да се интересуват от детето си, да говорят и да правят неща заедно, но и да търсят консултации с класни ръководители, учители, да се интересуват не само от оценките, но и как се държи детето им в училище, спазва ли правилата.
Важно е учителите да обръщат внимание на по-специфични затруднения в общуването и справянето с дадени емоционални състояния и ако в тази посока бъде забелязан проблем, да се обърнат заедно с родителя към специалистите в училище - било то училищният психолог или педагогически съветник, или извън училище. Ако е извън учебното заведение, е важно родителите да се поинтересуват предварително каква е квалификацията на съответния специалист.
Съветът на Велчева е проблемите и конфликтите в училище първо да се решават на място - с разговори с учители, класен ръководител, ръководството на училището и специалистите, за да се изяснят в конкретика - дали става дума за тормоз - физически, психически или кибер, дали за конфликт между ученици или деца извън училище.
Важно е родителят да погледне системно какво се случва в средата на детето, не само как се представя в училище и как се чувства там, като търси и оценката на учителите. Идеята е да родителят да бъде подкрепен от училището като институция, така че той от своя страна да помогне на детето да се развива хармонично и заедно да работят за неговото благополучие, което би трябвало да е и техният общ интерес.
Важно е между учителите и родителите да се поддържа конструктивен диалог, да се изслушат и другите специалисти в дадена институция и да се търси пресечната точка.
И все пак, ако родителят смята, че нещата не се случват както трябва, винаги може да потърси и друго мнение от компетентна институция. В същото време той не може и да изисква от учителите неща, които не са реалистични за училището като цяло.
Но всеки случай е индивидуален, отбелязва Велчева. Има деца, които може да не се чувстват добре в училище, когато е твърде шумно, когато е твърде пренаселено, класовете са много големи, учениците са преобладаващо момичета или момчета и др. Затова е важен и индивидуалният подход, въпреки общите признаци, заключава тя. В заключение:
"Окуражавайте децата без да ги осъждате, за да могат да споделят, а ако видите нещо необичайно, потърсете помощ".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}