Галина Калчева е учител по български език и литература. Завършила е българска филология и литературознание в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 2016 г. започва да преподава в 170 СУ "Васил Левски" като учител по програмата "Заедно в час", а настоящата учебна година ще посрещне в 97-о СУ "Братя Миладинови".

- Какво Ви накара да изберете тази професия, която в днешни дни е толкова трудна и недооценявана от обществото?

- Наистина учителската професия е една от най-предизвикателните и често се говори, че не е достатъчно ценена. Разговорът за признанието на значението на учителите е доста сложен. Финансирането, макар и много важно, не е единственият критерий за това дали една професия е ценна. Учителите всъщност получават признание, което никоя друга професия не може да получи. Това е общуването с учениците ни.

Донякъде това е моята причина да стана учител. В края на академичното си образование имах избор дали да остана в университета и да продължа да се развивам там, или да започна нещо ново. В онзи момент почувствах силна необходимост да бъда полезна с работата си. Имах познати, които вече работеха като учители, следях тяхната работа и реших, че да преподаваш е едно от най-смислените неща, които човек може да прави в живота си. Тогава кандидатствах в програмата "Заедно в час". Така започнах професионалния си път в училище.

- Трудно ли е днес да си учител?

- Всяка професия има своите добри и лоши страни. Въпросът е човек да прецени с кое е готов да направи компромис и с кое - не. Стресът е ежедневие за учителя. Изправени сме пред много предизвикателства, свързани с работата с деца. Задачата на учителя не е да си "изпее" урока, а да мотивира учениците да се развиват като самостоятелни личности. Това означава, че трябва много добре да познаваш и да разбираш учениците си, понякога дори по-добре от самите тях. От друга страна, ние работим и с родители, и с колеги, а всеки знае, че понякога комуникацията между хората е трудна. Като предизвикателства бих добавила и постоянните крайни срокове, които трябва да спазваме, както и административната работа, която не е малко. Всичко това неминуемо води до изтощение, най-вече психическо.

И въпреки всички тези условия, да си учител е страхотно. Учителската професия изисква адаптивност и постоянно развитие. Това много ми харесва, защото ме кара постоянно да надскачам себе си и да уча нови неща. Работата с деца дава несравнимо усещане за смисъл и удовлетворение. Чувството да си полезен, да предаваш опита и знанията си на подрастващите не може да се сравни с друга професия. Всички сме имали учители и знаем колко силна следа могат да оставят у нас. Дано тя винаги е положителна.

- Тази година е предпоследният курс на завършващите средното образование по старата учебна програма. Очакват ли се някакви промени за матурата по БЕЛ?

- Доколкото нещата са ясни, за тази година не се очакват промени във формата на матурата по БЕЛ, но препоръчвам на зрелостниците да следят информацията за изпита, защото са възможни някакви минимални промени в последния момент.

- Рано ли още отсега да започнат подготовката си?

- Реалната подготовка за държавния зрелостен изпит започва още със стъпването в училище, тъй като целта на изпита е да провери грамотността на учениците. Според мен за тях би било най-лесно, ако започнат да обръщат внимание на езиковата си култура възможно най-рано. Става дума най-вече за правопис и пунктуация.

По отношение на литературата, добре е отсега да се обърне внимание на по-обемните произведения. В матурата са включени автори, изучавани в 11 и 12 клас, така че има доста за четене. Две години звучи като много време, но всъщност не е. Затова бих посъветвала учениците да започнат да четат отсега.

- С какво трябва да започнат учениците, за да си припомнят и надградят познания си по БЕЛ?

- Матурата условно може да се раздели на две части - литература и български език. Най-важното по отношение на литературата е тя да се чете. Моите наблюдения сочат, че често на учениците им е трудно да разберат дадено произведение, просто защото не са го прочели, а се опитват да го анализират по това, което са чули от учителя или са видели нещо набързо в интернет.

Бих ги посъветвала също да погледнат критериите за оценяване на писмените работи, за да знаят всъщност какво се изисква от тях. Има ги в много сайтове. Знам, че за повечето ученици писането на интерпретативно съчинение или есе е голямо предизвикателство, но ги съветвам да не се отказват, а да пишат колкото могат повече собствени текстове. С опита и времето ще изградят необходимите умения и текстовете им ще стават все по-добри.

Както вече споменах, езиковата култура е изключително важна за успешното представяне на зрелостния изпит. Препоръчвам на учениците да си набавят по някакъв начин основните правила за правопис и пунктуация - могат сами да си извадят информацията от интернет в една тетрадка или да си купят учебно помагало. В момента на пазара има огромен избор.

Нека учениците предварително погледнат формата на матурата, всички досегашни изпити са качени на страницата на МОН. Ще им е полезно да се запознаят със структурата на изпита, да видят какви въпроси се задават, кое колко точки носи и т.н

 - Масова практика за изпитите след 7 клас е децата да ходят на частни уроци или на подготвителни курсове. Доколко е валидно това за матурата на зрелостниците?

- Допълнителните уроци са често срещани и сред учениците от 12 клас, особено тези, които се стремят към по-желаните специалности в университета, където и конкуренцията е голяма. Според мен частните уроци не са задължителни, стига ученикът да има достатъчна мотивация да учи. Истина е, че часовете в училище невинаги са достатъчни, за да се обърне внимание на всеки детайл. Но ако ученикът е мотивиран, не би имал проблем да навакса сам.

- Коя е успешната формула за постигане на добри резултати?

- Не знам дали има една успешна формула. Това, което аз бих казала е - дисциплина, постоянство и мотивация. Матурата не е никак страшна, когато си положил усилия да се подготвиш за нея.

Силно препоръчвам на зрелостниците да решават колкото може повече тестове по формата на външното оценяване. Дори е добре да си засичат времето на отделните модули, за да свикнат да работят с този ритъм. Колкото повече тестове решат и анализират грешките си, толкова по-лесно ще им е на матурата.

- Кои са най-честите грешки, които допускат учениците на изпита, и как да се предпазят от тях?

- Една от най-честите грешки, които моите ученици допускат, когато ги подготвям за матура, е, че не четат въпросите. За много хора може да звучи странно, но децата често бързат и не обръщат внимание на това какво всъщност ги питат. Затова, зрелостници, четете си въпросите!

Оказва се, че правописът често затруднява учениците, които се явяват на матура. Най-честите грешки за свързани със слято, полуслято и разделно писане (например тъмносин, синьо-зелен). Понякога се допускат и грешки при употребата на главна и малка буква (Велико Търново, Стара планина). Употребата на пълен и кратък член също е предизвикателство, въпреки че там правилото е много ясно и разбираемо.

По литература въпросът за грешките е по-сложен. При писането на собствен текст трябва да се обръща внимание както на езиковата грамотност, така и на смисловото съдържание. Добрият текст има ясна теза и подходяща аргументация.

- Доколко "бисерите" на матурата ви шокират или изненадват и какво се крие зад това?

 - "Бисерите", с които някои се забавляват, а други им се възмущават, най-често са породени от неразбиране на учебния материал. Понякога те наистина звучат смешно. И на мен ми се е случвало с учениците заедно да се посмеем над някоя тяхна "изцепка".

Да, през първата година от преподаването ми често ми се е случвало истински да се шокирам от грешки на ученици, но с времето осъзнах, че те се дължат най-вече на пропуски в разбирането или просто на разсеяност на учениците. Тези грешки могат да бъдат избегнати. Първо, нека учениците не пишат неща, в които не се чувстват сигурни или не разбират напълно. Често ми се случва да чета думи и изрази, които са употребени неправилно, които учениците използват в желанието си да звучат по-интересно. Второ, всеки писмен текст трябва да се проверява от ученика, след като е написан.

- Има ли подводни камъни в изпитния текст и къде децата да обърнат повече внимание?

- Не бих казала, че във външните оценявания и държавните зрелостни изпити се залагат умишлено подводни камъни. Това определено не е тяхната цел. Идеята им е просто да се види нивото на учениците от даден випуск по даден предмет. Най-важното е учениците да знаят пред какво се изправят, така ще им е по-лесно да се справят с предизвикателството. Затова отново ги съветвам просто да погледнат и да решат изпитите от миналите години. Така лесно ще разберат къде изпитват най-големи затруднения и ще могат да наблегнат на това в подготовката си.

- Какво бихте посъветвали още зрелостници за изпита?

- Моят последен съвет към всички ученици е да се подготвят много добре в двете години преди изпита. А преди деня преди самото оценяване да се наспят добре и да отидат спокойни и уверени.