Стресирани мишки губят козината си заради хормон, който нарушава растежа на косъма, предаде Франс прес, позовавайки се на резултатите от ново проучване, което може да даде надежда на хората, страдащи от косопад.

Изследването, публикувано в сп. "Нейчър", е първото по рода си, което показва как стресът може да причини загуба на космено покритие и предлага начин за предотвратяването ѝ, пише БТА.

Изникването на коса следва три фази: анагенна, катагенна и телогенна, свързани съответно с растежа ѝ, спирането му и окапването ѝ.

Изследователите от Харвардския университет са се запитали дали хормоните, произведени при стрес, имат ефект върху тези фази.

При хората стресът предизвиква производството на хормона кортизон, еквивалентът на който при мишките е кортикостерон, произвеждан от надбъбречната жлеза.

За да преценят ролята на кортикостерона, изследователите са отстранили надбъбречната жлеза при група мишки, наречени ADX, и след това са сравнили растежа на козината им с този на контролна група гризачи.

Изследователите са установили, че ADX мишките (без надбъбречна жлеза), имат по-къса телогенна фаза (фаза на покой) и че космите им са нарастват по-бързо и продължително по време на анагенната фаза.

Гризачите ADX освен това са преминали през въпросните три фази на растеж много по-бързо в сравнение с мишките от контролната група.

Проучването също така изследва ефектите от повишените нива на кортикостероиди при мишки, постигнати чрез прилагане на въпросния хормон или чрез излагане на гризачите на външни стресови фактори. И в двата случая мишките са преминали през по-продължителна фаза на покой в растежа на козина в сравнение с нормалната фаза.

Изследователите са установили, че кортикостеронът пречи на производството на протеин, наречен Gas6, който е от съществено значение за растежа на косъма. Те са открили, че могат да противодействат на ефекта на кортикостерона, като инжектират протеина Gas6 в кожата на мишките.

Откритието обаче далече не означава лек за косопада, отбелязват учените, допълвайки че то е само първата важна стъпка и ще са необходими повече изследвания, преди да намери приложение при хората.