Дидо пред Life: Във "Фермата" Георги бе най-комплексният играч
"Чакам с нетърпение Бъдни вечер - времето ми за семейството и за равносметка"
Преди седмица Деян Каменов-Дидо, спечели големия финал на четвъртия сезон на популярното риалити "Фермата: Съединение". В специално интервю за Life.dir.bg Дидо разказа, защо не е бил VIP в истинския смисъл на израза, как в началото се е чувствал прецакан заради това, че не може да прави определени неща и кои са неговите фаворити сред фермерите.
Как си? Успя ли да си починеш и да се наспиш след големия финал?
Почти успях да си почина. За наспиването, след финала директно отидохме на парти цялата компания и не бях лягал до към 5-6 часа следобед на другия ден.
Видяхме един много силен край на шоуто - победи и един супер конкурентен играч като Роман, и една европейска шампионка, каквато е Ваня Стамболова, как го направи?
Не знам, както в останалата част от шоуто - просто давах това, което имам. В някои случай се оказваше достатъчно, в някои - не. Роман също успя да ме победи във фермерски двубой, а освен това в битката за имунитет на него му се е случвало да печели, а на мен не. Наистина много конкурентен, здрав играч. Може би е въпрос и на психика, нагласа. Понякога пренавиването за нещо или когато влагаш повече и се опитваш да се справиш с повече от това, на което си способен, повечето пъти резултатът не е добър. Изнервянето, допълнителна екзалтация не помагат. Трябва да се действа по-спокойно. Поне за себе си съм виждал, че няма как да се надхвърля.
Помолих 7-годишния ми син да ми предложи въпрос, който да ти задам, и той каза: "Попитай го как балансираше толкова добре?" (има предвид играта с кутиите на финала, в която надви Ваня Стамболова - бел. ред.)
Отговорът е много лесен. Аз съм "Везни". През цялото време играх на границите на възможностите си, но все пак запазвах някакво хладнокръвие и спокойствие. Не защото съм много над нещата, исках да се боря с всички спрямо най-добрите ми възможности, просто давам най-доброто от себе си, когато не се паникьосвам. Защото видяхме хора, които мога да летят над греди и правят нещата много бързо, но не с добро КПД (коефицент на полезно действие - бел.ред.), така че предпочетох да се събера и да правя нещата по най-добрия начин.
Влезе като VIP във "Фермата", а излезе като победител. Държеше ли на победата или просто ти се получи?
Много е странно това с VIP-а, защото нито Иво Караньотов, нито Йордан Йовчев, който беше за доста по-малко време, нито аз сме имали различни места за спане, различни привилегии, различни тоалетни, бани или сме яли различни неща и сме правили различни неща от когото и да било друг във "Фермата". Единственото, което може да се каже е, че някой ме е избрал и ме е харесал като характер, който да се впише в кастинга му тази година. Защото в момента, в който випаджийските ми крака стъпиха във "Фермата", всички бяхме на абсолютни равни начела. Още през третата седмица бях ратай и спях при тогава доста вмирисания ми приятел Бонд (така фермерите бяха кръстили пръча - бел.ред.). И наистина всички, които бяхме вътре, бяхме с равни възможности. Уменията ни обаче не бяха еднакви. Имаше хора, които още от първите дни бяха много по-умели в разни неща - Милена с животните и с доенето, Нури, Иво, Сашо, Митко с майсторските неща, Георги за мен беше човекът, който притежаваше най-комплексни качества. Не го казвам с ирония и с шега към него, а го казвам като атестат на това, че той за мен е човекът, който със сигурност щеше да бъде на финал. Мисля, че подходи емоционално в тази битка с Нури и това му попречи да даде най-доброто от себе си. Но за мен това беше човекът, който притежаваше най-много от всички качества. Освен че беше добър във всичко, той се учеше и много бързо. Наистина ужасно силен играч. В този смисъл aз не се чувствах привилегирован, а прецакан от това, че съм най-слабият играч вътре и че трябва да научавам всичко в движение и възможността някой да ме покани на дуел и да ме "опатка" беше много надвиснала през първите седмици. След това научих много от хората, които имаха уменията и станах малко по-конкурентен.
Промени ли те "Фермата" и как?
Мисля, че ме промени по един прекрасен начин. Вътрешното ми усещане е, че съм доста по-спокоен, доста по-смирен, доста по-отворен към различните хора - да разбирам различните съдби, различните гледни точки, защото малко или много човек се капсулира в средата, в която работи, и ако не контактува с различни хора, той си остава там. Това беше много отварящо очите преживяване. С това, че трябваше първо на битово ниво да се справяме само с огън, външни тоалетни, къпане с кофи и всичко да го правим с ръцете си. Беше нещо супер различно за всеки градски човек и за толкова дълго време, защото предполагам, че на всеки в някакъв момент в живота му се е случвало това, но през последните години на никого това не му е било част от бита. Всеки си каза какво е правил и къде е живял - никой не е бил на село и да се изхранва от това. Това ме накара да изляза от зоната си на комфорт, да видя нещата под друг ъгъл и да изкарам най-доброто от себе си като човешки качества и воля. Просто съм безкрайно благодарен и вдъхновен от това преживяване - научих се да бъда доста по-спокоен и готин и да гледам да давам повече.
В секундите, които трябваше да агитираш аудиторията да гласува за теб чрез SMS, ти не акцентираше на своите качества, мислиш ли, че тази скромност ти донесе симпатиите на публиката?
На първо място има нещо много интересно със симпатиите на публиката. Според мен те определят от представянето във "Фермата". Няма значение дали съм известен, или не съм, ако се бях държал като "гъз", без извинение, много хора щяха да гласуват с отрицателен вот към мен или с положителен за моя конкурент. Мисля, че доколкото е възможно и в рамките на човешкото, съм се държал добре, но в крайна сметка това го преценяват хората. Затова този вот е толкова ценен за мен, защото показва какво мислят хората за моето представяне във "Фермата", а не дали съм VIP или не съм. Не мисля, че акцентирането на лични качества може да помогне при вот. Естествено за себе си аз съм доволен и останах с приятно усещане от всичко, което съм направил вътре, въпреки малките дрязги и леки караници, не мисля, че се е случвало нещо фрапиращо или фатално.
Ако ти трябваше да избереш победителя във "Фермата", кой би бил той? Ти самият ли си или имаш друг фаворит?
Аз го казах. За мен Георги е човекът, който е най-ошлайфан във всички дейности. А ако говорим за човек, ще споделя нещо, което моят добър приятел Цецо ми каза, нещо много готино: "Ако аз имах ферма, въпросът за мен е от всички хора на кого щях да я оставя." С отпаднаето на хората този отговор се променя. От нас четиримата (финалистите - бел.ред.) Цецо каза: "Бих си я оставил на теб. Причината да те подкрепям е, че така го мисля." Ако трябва да си задам въпрос от хората, които са като цяло във "Фермата", отговорът за мен ще бъде Нури. Следващият възможен ще бъде Георги, не защото той е по-зле от Нури в това да се грижи за ферма, а защото Нури ми прилича на типа човек, който би живял по този начин, който би пренесъл всичко това в бита си и би бил ОК това да бъде неговият живот. Докато Георги е по-млад, взривен, импулсивен, има много неща, които иска да прави. Много голяма част от битието му и живота му са във офис сфера. Той е безкрайно влюбен в тази идея за фермата и мисля, че под една или друга форма ще го направи. Това са двамата души, които бих посочил като победители в целия формат.
Сезонът се казваше "Съединение". С кого се почувства най-свързан след всичко, което преживяхте там?
С повечето хора по различни причини. В крайна сметка Митко, Цецо, Сашо, Георги останаха най-близките ми хора, Александра също, разбира се, Милена също до едно време. Мисля, че много хора не го приеха като игра. Не приеха, че въпреки че са намесени човешки отношения, това е игра.
100 000 лв. е сума, с която можеш да направиш много неща. Как мислиш да ги използваш?
Много ми хареса това, което направиха Бети и Ники - да дарят своя хонорар. Мисля, че е много благородно нещо. Но и какво прави човек с парите, и как решава да направи някаква благотворителност, си е лично негово решение. Благотворителността, според мен, трябва да е малко по-анонимна. Тези неща се получават най-добре, когато ги правиш, а не, когато ги казваш.
Не ядеш месо, а трапезата на Бъдни вечер осигурява голямо разнообразие от постни храни, кое е любимото ти ястие?
Всичките. Бъдни вечер е един празник, който чакам с нетърпение и не само заради трапезата, а защото по някакъв начин е най-семейното, сплотяващо и смиряващо нещо за годината. В него не се афишира толкова, няма толкова пищност, празнуване, подскачане. Някак е по-интимно, по-семейно, по-сближаващо и ми действа по този начин. Всяка година го чакам с нетърпение. За мен това е моментът, в който си правя равносметка на годината - какво съм направил, както съм го искал и както е трябвало. И моментът, в който си оставам на спокойствие със семейството си.
Със сигурност най-големият подарък за семейството ти е, че отново си при тях след дългото отсъствие. Как ще прекарате Коледа?
Много интересно откъде идва думата "коледа"... В българския език празникът е Рождество Христово, в английския е Christmas, идва от Христос. Не знам точно откъде е произходът на думата "Коледа" и не съм запознат. Не съм най-големият християнин, не съм човек, който ходи на църква всяка неделя, може би ми се е случвало 5-10 пъти в живота, но това, в което вярвам, е доброто. Вярвам, че добрата енергия се възнаграждава и че това е единственият смислен път - да търсиш как можеш да си полезен на някого, на себе си и каквото произтече от това е прекрасно. Не мисля, че можеш да градиш успеха си или каквото и да било друго нещо в живота, стъпвайки върху това да причиняваш негативи на някой друг. В този смисъл за мен Рождество Христово не е нищо различно и не е нищо толкова за празнуване от всеки друг ден. Не мисля, че трябва да сме добри само тогава и че трябва да се сещаме само тогава, че трябва да сме благородни и готини, за да ни вървят нещата. Мисля, че това е житейски път и хората са се объркали малко с това: Дайте да правим добрини по тези празници, пък после каквото стане. Бъдни вечер за мен е много по-силен семеен момент, отколкото Рождество. Може би и заради трапезата. Мисля, че фокусът се измества - обръщаме всичко към ядене и пиене, вместо към ценности. Хубаво е по-често да си припомняме и не само по празници, че ако правим хубави неща, сме по-добри хора и независимо какво постигаме и докъде стигаме, така животът ни е по-хубав.
Как ще посрещнеш Нова година?
С концерт, както през последните 13 години, откакто съм с Д2.
На работа...
Прекрасна работа. Обожавам това, че разполагам с времето си и мога да правя това, което искам - че мога да композирам, когато поискам, че нямам работно време, защото изкуството не може да се прави с работно време. Естествено имаме супер много всекидневни неща, които отстрани не се разбират. Хората си казват: "Колко са готини, на тях това им е дадено." Но не е така, както във всяка друга работа, трябва да полагаш усилия. В крайна сметка е въпрос на това колко искаш да правиш нещо и колко сили влагаш в него, това се изразява и с успеха после.
И в групата сигурно те очакват с нетърпение. Има ли нещо, с което ще ни изненадате в скоро време?
Да, това беше една много ползотворна почивка и за мен, и за групата. Все пак 13 години не са малко време. На 2 декември се навършиха официално 13 години, откакто започнахме с D2 - толкова много европейски концерти, турнета в България, два албума. Живото свирене за нас е нещо много магично и важно и е най-готиният контакт с публиката - от клубове за по 200-300 души до стадиони - всичко, което правим на живо, и с хора срещу нас, е прекрасно. На 26 януари, първо на теб го казвам, ще издадем новия си сингъл, който се казва "Марс" и чийто клип заснехме с Валери Милев и ще го представим в Sofia Live Club с концерт. Това е новото нещо, което успяхме да направим след толкова готина творческа почивка.
Да разбирам, че сте го направили сега, след напускането на "Фермата"...
Да, може да се каже. Песента беше от доста преди това, но претърпя промени. Вариантът, в който я записахме и я заснехме, е след като вече бях излязъл.