Чувстваме, че леко сме закъснели с тази статия. Искаше ни се да я напишем още през 2003 година, когато Академията ощети София Копола, давайки й само статуетка за сценария на любимата ни джет-лег комедия "Изгубени в превода". Или през 2010 година, когато Катрин Бигълоу стана първата жена, спечелила Оскар за новаторския военен филм "Войната е опиат". Миналата година пък имахме още един рекорд. Лора Хиршберг стана първата мацка с Оскар за монтаж на звукови ефекти с "Генезис"..., но да не се отплесваме.

София Копола е истинско модно вдъхновение, прекарало не малко страстни нощи в леглото на Куентин Тарантино. На снимачната площадка носи мъжки джинси и дизайнерски пуловер. Навън тя е в момичешки дрехи, които напълно отговарят на закачливия й градски имидж. София е дизайнер на марката за улична мода "Милкфед", която тя нарича скромно "малка компания за тениски". Звучи смазващо за всяко амбициозно момиченце, но баща й е Франсис Форд Копола. София обаче неутрализира величието му със своята нестандартна и интензивна чувствителност. Малката Кополa не звучи много интелигентно, когато дава интервюта, но прави интелигентни филми. След като се разкрива в "Обречени да умрат" (1999), третият й самостоятелен филм "Изгубени в превода" (2003) тотално я отприщва. Наградата за Най-добър оригинален сценарий я прави трета генерация носител на Оскар. "Изгубени в превода" е безплътна комедия, подпечатана с автобиографичен парфюм. А главната героиня Скарлет Йохансон странно напомня за самата София - подценявана, интровертна и истерична.

Последен опит:
"Някъде" (2010)
Затормозен холивудски актьор има посещение от досадната си малка дъщеря, след което изцяло преосмисля живота си.

Няма Оскар, но е феминистка - Гуриндер Чада. Героите й - индийци, живеещи във Великобритания, като нея самата. Мъжът й я описва като земна стихия. Тя е едра, смела и безстрашна. За колегите си е директна и естествена жена. Като малка отхвърля съвета на учителите си да стане секретарка, за да вкарва по-късно ново азиатско течение в английското кино с комедиите "Ритай като Бекъм" (2002) и "Невести и предразсъдъци" (2004). Гуриндер започва кариерата си като журналист в "BBC радио" и по-късно споделя, че това много е помогнало на работата й като режисьор. Чада основава собствена продуцентска компания - "Умби филмс". Тя получава от английската кралица званието Офицер на Ордена на Британската империя за заслугите й към британското кино. Напук на еманципацията си Гуриндер държи сама да готви всевъзможни вкусотии вкъщи и се оплаква, че мъжът й дори не може да се справи с включването на фурната.

Последен опит:
"Отвъдното е чудесно" (2010)
И тук дразнител за зрителя е майката, обсебена от брака. Но този път, освен глупаво младо момиче, имаме и серия от жестоки убийства.

Пример докъде може да стигне женската жестокост - Катрин Бигълоу. През 2010 тя "унизи" не само бившия си Джеймс Камерън, но и сините му извънземни. Нейният "Войната е опиат" задигна Оскарите за филм и режисура под носа на "Аватар". Бигълоу малко трудно пасва в нашия текст. Може би защото режисира не като жена, а като стопроцентов мъжкар. Респектиращо високата (1.82) Катрин работи кратко като модел, след което бърза да подсили връзката си с екшън жанра, ставайки съпруга за 2 години на Джеймс Камерън ("Терминатор"). Благодарение на лидерските качества на Катрин, "Синя стомана" (1989) дава отличен отскок за кариерата на Джейми Лий Къртис, а култовият за сърфистите "Точка на пречупване" (1991) за първи път представя Киану Рийвс като екшън звезда. В интервютата си хитрата Бигълоу вмъква трудно разбираеми цитати на философи и трайно печели репутацията на интелектуалка пред журналистите.

Нов проект:
"Враг номер едно" (2012)
Преследването на Осама бин Ладен - от 11 септември до смъртта му. Надушваме ли нов Оскар?

Галерия >>