17-11-2017 20-11-2018

Ирен Леви пред Life: Никой не живее сам, илюзия е, че можем да сме си самодостатъчни

"Всяко дете е свят, в който не си допуснат по подразбиране, трябва да заслужиш “билет за входа“, споделя водещата

Снимка: БНТ

Ирен Леви пред Life: Никой не живее сам, илюзия е, че можем да сме си самодостатъчни

10:45 | 12 май 2024 | Редактор : Галина Чолакова 16 7761 Снимка: БНТ

Ирен Леви е водеща на едно от емблематичните предавания на Българската национална телевизия - "Малки истории". В него журналистката запознава зрителите с въздействащи лични истории и показва добрите примери в живота ни, които вдъхновяват за позитивна промяна и намират подкрепа в обществото.

LIFE представя...

Наред с ролята на водеща, Леви е и педагог, работейки с детското въображение в творческото ателие, което е създала.

Вижте какво споделя тя специално за Life за уроците от децата, за вдъхновението и въображението:

Кое бе онова, което ви провокира и мотивира отново да се върнете в телевизионен ефир?

Винаги съм обичала предаването "Малки истории". Напуснах го, за да завърша педагогика в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и програмата "Нов път в преподаването" на "Заедно в час". Обучението беше твърде сериозно, за да успявам да го съчетавам с работата си в телевизията. Не очаквах, че след две години далеч от екрана, ще ме поканят да се върна. Трогнах се, замислих се, опитах и открих, че мога да съчетавам предаването с преподаването.

Какъв свят разкрива за вас "Малки истории" и има ли всъщност малки истории? Разказвате за различни житейски съдби, различни поуки - коя е най-запомнящата се за вас?

Няма малки истории. Всеки от нас пише своята история и така създаваме "голямата", общата. Нашите истории са като пъзел - докосват другите и създаваме общата картина. Никой не живее сам, илюзия е, че можем да сме си самодостатъчни. Разказваме различни човешки съдби, но поуките често са еднакви. В отделните истории прозират едни и същи истини - доброто ражда добро, красотата на духа няма възраст, рано или късно всичко се връща...

Коя е историята, която искате да разкажете и коя е онази, която не искате да чувате?

Обичам да разказвам истории, в които има проявление на Чудо. Не искам да чувам истории, в които страдат деца и истории, в които справедливостта се бави в тържеството си.

Виж още Как да разберем, че детето има проблем в училище, за да му помогнем

Разкажете ми за работата си като учител. На какво ви учи общуването с децата и все още ли имате време, ако не за класната стая, поне за среща с децата понякога?

О, аз продължавам да работя с деца всеки ден. Двете години в класната стая на 90 СУ "Ген. Хосе де Сан Мартин" ми помогнаха да разбера къде е силата ми и в момента съм се отдала на това, което правя най-добре: работя с детското въображение. Имам свои курсове за развитие на творческото мислене - Ателие за фантазии "Хмутовете" и там нещата се случват точно както вярвам, че трябва. Кроя уроците като дрешки според спецификите на децата. Най-хубавото е, че не само аз виждам резултата, родителите сами споделят колко бързо се е развило детето им, как вкъщи измисля истории, как провокира всички в семейството си да правят упражненията, които правим ние. А за възрастните те не са лесни.

Децата ме научиха на това, че не си приличат едно с друго и към всяко от тях е редно да подходиш различно. Всяко дете е свят, в който не си допуснат по подразбиране, трябва да заслужиш "билет за входа".

Снимка: ПР

Кое е най-ценното знание, което успяхте да им преподадете, да ги вдъхновите?

Да вярват в собствените си умотворения. И да не се боят да сгрешат. Леонардо да Винчи, този уникален ум, е имал и много провали, но кой ги помни?

Искате да създадете Център за развитие на детското въображение, защо е толкова безценно въображението?

Вярвам, че светът се развива чрез въображението. Ако само за миг допуснем, че вече всичко е измислено и никой не може да създаде нещо ново, това би бил свят на безкрайното повторение. За мен въображението е задължителна съставка от успеха. Не единствената необходима, но задължителна.

Как защитавате детския ентусиазъм и творческия си заряд? Винаги греете в усмивка - откъде се ражда тя и как я пазите ?

Честно казано, мисля, че това не зависи от мен. Вероятно се получава така, защото не живея по инерция. Винаги работя това, в което горя, заобиколена съм от хора, които наистина обичам и общувам с деца. А за опазването на усмивката... мислила съм си - подаряваш я на някого, той на друг, след време тя се връща при теб - така се пази усмивка.

Снимка: Булфото

Каква е съвременната приказка на порасналите деца? Как бихте я нарекли и как бихте я представили?

Всяко пораснало дете има своя приказка. Своя малка история. Мисля, че е много важно и хубаво родителите да разказват своята приказка на децата си - в подходящия момент и с правилните думи. Историите на живота са по-хубави от всяка измислена. Неслучайно дори великите разказвачи на приказки загребват с шепи идеи от реалността. Аз обожавам истински истории, изумявам се от обратите и чудесата в тях и си мисля, че ако писател ги включи в книгата си, читателят си казва: "Е, тук малко е прекалил..." Разказвачът Живот никога не може да прекали, той изумява.

Могат ли сега да съществуват "хмутовете" - добрите, наивни герои, с все още грееща вяра и любов? Има ли място за "приказни" и всеотдайни хора в свят, който цени прагматичността и конформизма?

Добре че хмутовете съществуват. Те донякъде успяват да опазят този свят от конформизма. Тук са, за да помогнат в това начинание на Малкия принц, Мечо Пух, Питър Пан, Алиса... Хората, които успяват да видят света отвъд прагматичността, го спасяват всеки ден.

Кое е вашето "приказно кътче" за релакс и вдъхновение?

Въображението.

ИЗБРАНО