Разговор след десетилетия: Шон Оно Ленън за паметта на баща си Джон Ленън
Откровен поглед към живота и влиянието на музикалната икона, десетилетия след смъртта му
Том Брук е първият репортер, който пристига на мястото, когато BBC съобщава за смъртта на Джон Ленън, а по-късно интервюира вдовицата му Йоко Оно и техния малък син. Сега той отново се свързва с Шон Оно Ленън, за да поговорят за родителите му и за надеждата за мир.
На 8 декември 1980 г., Брук се подготвя да си легне, когато колега му се обажда с тревожната новина, че пред сградата "Дакота" са чути изстрели и вероятно Джон Ленън е бил мишената. Той не губи време. Взима микрофона и хваща такси за центъра. По пътя настоява шофьорът да кара по-бързо, докато двамата слушат радиорепортажи, които потвърждават, че Ленън е прострелян. Музикантът е откаран в болница "Рузвелт", а новините не звучат добре. В 23:15 ч. същата вечер Джон Ленън е обявен за мъртъв.
Изминават 45 години, откакто бившият член на "Бийтълс", тогава на 40 години, е убит, докато се прибира у дома с жена си Йоко Оно. Това е нощ, която Брук никога няма да забрави, както от професионална, така и от лична гледна точка. Той е на 25 години, току-що пристигнал в Ню Йорк и голям фен на Ленън. Макар да усеща загубата лично, именно той по случайност става гласът на BBC News, който предава новината за убийството на сутрешната аудитория във Великобритания, правейки първите радиорепортажи на живо пред "Дакота".
По онова време Брук е все още неопитен журналист. Обикновено задачата да се съобщи за толкова значима смърт се пада на Пол Рейнолдс, кореспондент на BBC в Ню Йорк, но той е извън града.
Когато Брук пристига на мястото, Йоко Оно все още е в спешното отделение на болница "Рузвелт", а петгодишният Шон е в апартамента им на петия етаж, докато стотици плачещи фенове се събират на улицата долу.
Две години по-късно, обратно в "Дакота", той се среща с двамата, за да запише интервю за BBC TV в хола им. Оно му казва, че според нея Джон Ленън е все още с нас: "Той е все още жив, все още е с нас, духът му ще продължи да живее. Не можеш да убиеш човек толкова лесно."
Докато тя говори, седемгодишният Шон се включва в интервюто, развълнуван от предстоящия ден, който е Коледа. За него този ден е радостен: "Ставам сутринта. Казвам "Ура", няма училище!" и после си играя с приятеля ми."
Наскоро Брук интервюира Шон отново. Той прилича и на двамата си родители. Физически, с дългата си коса, Шон прилича на баща си. Брук, който е срещал Йоко Оно няколко пъти, я описва като очарователна, макар и загадъчна, докато Шон му се струва по-открит. Въпреки дълбоката самоосъзнатост, която носи като син на световна икона, той не изглежда претенциозен.
Джон Ленън е оставил след себе си не само музиката, но и две деца. Шон и Джулиан Ленън, който е по-големият син на Ленън. След раждането на Шон, Ленън си взема дълъг отпуск, за да се посвети на отглеждането му.
В песента "Beautiful Boy (Darling Boy)", написана за Шон, Ленън изразява любовта си към малкия си син и желанието си да бъде по-добър баща. Това е прекрасна песен, а текстът ѝ е изпълнен с оптимизъм. Надежда, която, разбира се, трагично се прекъсва онази нощ през 1980 г., два месеца след излизането на албума. Именно за това си спомня Том Брук, когато интервюира Шон, който вече не е момче, а мъж на средна възраст и утвърден музикант.
Като музикант, понякога гласът на Шон прилича на този на баща му. И като него, Шон експериментира в работата си, преминавайки през различни жанрове. Той се изказва по въпроси, свързани с околната среда, икономиката и социалната справедливост и често звучи като Джон Ленън. В разговора си с Брук Шон подчертава, че въпреки трудностите, които е преживял, се стреми да остане оптимист, а това му помага да продължава напред.
По отношение на оптимизма Шон пояснява, че той е необходим, за да видим по-добро бъдеще. Това е част от обяснението му защо подкрепя толкова силно мирния протест на родителите си и вярва, че той е толкова актуален и днес, колкото и преди 50 години. Това може да се види в документалния филм от 2024 г. "One to One: John & Yoko", който се излъчва по HBO Max и се фокусира върху първите години на двойката в Ню Йорк в началото на 70-те години.
"Знаете ли, разгледах профилите в социалните медии на най-известните рок звезди и никой от тях не призовава за мир и единство. Нe съм виждал такова нещо. Не съм виждал някой да казва, че трябва да обичаме братята и сестрите си. Мисля, че има урок, който трябва да научим, а именно, че мирът, любовта и толерантността към нашите събратя са липсващите елементи в днешния политически дискурс."
Антивоенната философия на Джон Ленън често се определя от песните му като "Give Peace a Chance" и от слогани като билборд кампанията, която той и Оно създадоха, обявявайки "Войната свърши! (Ако го искате)". Усилията им имаха множество поддръжници, но и критици. Шон признава, че оплакванията не са без основание. "Беше малко наивно, но в това беше силата му. Тези идеи, знаете, "войната е свършила, ако искате". Мисля, че те все още са много силни, заради простотата си. Така че, не бих го нарекъл наивност. Бих го нарекъл простота. И мисля, че в простичките неща има красота."
Джон и Йоко изнасят само един концерт заедно в Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк на 30 август 1972 г. - именно това събитие е в основата на документалния филм "One to One".
За Том Брук срещата с Шон е дълбоко емоционално преживяване. В нощта, в която баща му умира, докато стотици се събират и плачат пред "Дакота", Том не пролива нито една сълза, но след като слуша отново репортажа си, чува нотка на емоция в гласа си.
Разговорът с Шон го накара да осъзнае, че носи известна вина за това, че кариерата му като журналист в BBC е започнала в резултат на отразяването на смъртта на баща му. По това време е независим журналист в Ню Йорк и смъртта на Ленън го прави известен сред редакторите на BBC News в Лондон и му носи много работа.
"Мисля, че животът често е такъв", казва Шон. "Това е един голям парадокс на Вселената, че много често най-лошите неща са най-добрите неща, ако ги погледнеш от друга гледна точка."
Брук никога не е срещал Джон Ленън лично. Според различни разкази, музикантът понякога е бил труден характер, но притежавал невероятен талант. На Брук му се струва, че същите качества са налице и у Шон. След техния половинчасов разговор, Брук е убеден, че Джон Ленън би се гордял с това какво е постигнал неговият син.