Поредицата включва 19 късометражни филма за едни от най-важните културно-исторически обекти в столицата. Гласът зад кадър е на актьора Атанас Сребрев.  Александър Моллов е оператор, а историческото изследване е дело на младия археолог Васил Тенекеджиев. Върху сценария Деси е работила с утвърдения историк Атанас Димитров, д-р Румен Цонков и Мариета Ценова. Анимацията е на Мина Милева, а тонрежисьор е Георги Цветков.

Проектът се реализира от NOVA film и Фондация „Стоян Камбарев”  и е в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 г. 

DIR.bg е официален онлайн медиен партньор на проекта. Два пъти в месеца ще ви показваме филмите и интересни и важни факти за 19-вековната историята на древна София, заложени в сценария им.

Крепостните стени и кули на антична Сердика

В района на София съществуват малки селища още от Праисторията. Самият град започва да се оформя през тракийската епоха, като името му идва от местното племе серди. A преди повече от 19 века римският император Марк Улпий Траян (53-117) превръща Сердика в същински град. Сердика е един от важните римски градове, разположен на кръстопът, на стратегическия диагонален път от Централна Европа към Босфора. Важно достойнство, което привлича интереса на римляните са и минералните извори, с които и до днес София се слави.

През античната, а и през средновековната епоха, поради постоянната опасност от нападения, повечето градове са имали крепостни стени. Те са защитавали гражданите и техните богатства, но са осигурявали убежище и за многобройното население от градските околности. Стените често са били повреждани от нападения на различни врагове. Затова, владетели и градски власти са полагали системни и сериозни грижи за поддръжката на отбранителните съоръжения.

Археологическите данни показват, че първоначално римска Сердика няма крепостни стени. Опустошаването на града от варвари около 170 г. обаче принуждава император  Марк-Аврелий и сина му Комод да го укрепят (176/177 г.).
Стените са съобразени с планировката на Сердика, която се състои от улици, пресичащи се под прав ъгъл, затова имат форма на правоъгълник.
Височината на стените е достигала около 10-12 м, а на кулите до към 13-15м.
По-късно стените са разрушавани и отново строени няколко пъти.
Към поредицата от стари кръгли кули се добавят нови – триъгълни, а портите се сдобиват с двойки петоъгълни кули, които допълнително ги защитават. Така Сердика придобива най-модерно за времето си укрепление.

Градът е снабден с четири порти, приблизително в средата на всяка от стените. Източната и западната порта са най-представителни, защото свързват града с трансбалканския Диагонален път.

София може да се гордее не само със забележителното си минало, но и с това, че разкритите руини от Античността и Средновековието в една немалка степен са проучени, експонирани и интегрирани в живата тъкан на съвременния градски център: Западната порта - при католическата църква „Св. Йосиф”; част от трасето на северната стена е разкрита близо до Софийската градска баня и в сутеренния етаж на Градските хали, а източната порта - в подлеза на Президентството.
Така софиянци и гостите на столицата имат възможност сами да стъпят на древната улица, да преминат между кулите, предпазвали входа на града и да се пренесат в една славна епоха от нашата история.

Вижте филма за Крепостните стени на Антична Сердика тук: