17-11-2017 20-11-2018

Рапърът, моторът и една истинска Лейди

Бобо - едно пораснало хлапе, което се кефи на музиката

00:28 | 1 декември 2018 | Автор: Криси Димитрова 13 10794 Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Той става известен само за ден. Годината е 2001-а, когато музикалната телевизия ММ е в апогея си, а меломаните не крият, че слушат българска музика.

Music

Песента "Първичен инстинкт" и клипът към нея на групата "Димна завеса", с участието на Бобо, взривява класациите и е номиниранa за най-добро парче на годината. Стига се дотам, че в училищните коридори рефренът "ти си гореща" се подвикваше зад всяко хубаво момиче, което от своя страна отминaваше с пренебрежение и характерно въртене на очи граченето, нямащо нищо общо с гласа на Бобо, от който повечето вече "полудявахa" и "изтръпвахa" - точно както се пее в парчето.

Само за една нощ 18-годишното момче от столичния квартал "Надежда" на име Борислав Димитров се настанява трайно на българската музикална сцена. И така до днес - повече от 17 години.

"Не очаквах, че "Първичен инстинкт" ще има такъв успех. Помня, че бяхме много превъзбудени, докато снимахме клипа, защото режисьорът Александър Моллов беше довел красиви жени - някои от тях известни манекенки от агенция "Визаж". Бяхме като невидели. Сашо само ни навикваше: "Елате тука, къде са всички, какво правите"...Беше му първия видеоклип, преди това се занимаваше предимно с фотосесии", спомня си Бобо.

Фигура в черно: Даниел Мирчев - "Жокер", материал липа.

Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Хората още помнят песента ясно. Над нея и още няколко хита на Бобо, в колаборация с Белослава и Графа, си блъскахме главите с един млад тонрежисьор преди интервюто. Не можехме да преценим дали гласът на Бобо е тенор или баритон без разпяване. Стигнахме до заключението, че тембърът му е тъмен и същевременно ярък, приятно дрезгав в ниските тонове и със стабилен фалцет. Пасват му всякакви стилове, които самият той не се притеснява да изпробва, както се чува, когато е на сцена с групата си, подвизавайки се като Bobo and the Gang.

Поло - United Colors of Benetton // Сако, панталон, обувки, аксесоари- H&M// Очила: Grand Optics

Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

На срещата пристига с кожен панталон и яке в същия рокерски стил, защото е с мотор. Чакай... Рапър на мотор? Първоначално се чудя виждала ли съм друг. И се сещам за две неща едновременно:

Първо - Бобо не е точно рапър

"Не се възприемам като рапър. Просто певец съм, изпълнител. Напоследък, слушайки моите съветници, трябва да залагам на пеенето. Обичам рапа, израснал съм с тази музика, но в първия самостоятелен, дебютен албум, който сега създавам, реших да има повече пеене, по-малко рап. Много R&B, соул и модерни елементи от трапа съм включил. Но не съм ги вкарал, за да следвам вълната, която ни залива. Просто ми идва отвътре".

Да се върнем към мотора...

Второ - също като Бобо, самият Dru Hill и Sisqo се носят в кожени одежди и яхват мотори, с които бръмчат из Балтимор. Така че новата страст на Бобо си е в реда на нещата.

Барета - Sisley // Пуловер - United Colors of Benetton// Очила- Grand Optics

Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Отпреди 5-6 години карам мотор. Не ме е научил DJ Stancho (бел. ред.- закачка с текст на песен на Sniper Records), а един друг приятел. Връчиха ми един пистов супер мощен, нямах още книжка дори. Наруших закона, но карахме до Ямбол за един мотосъбор, който се провежда всяка година. Поздравявам моите хора от Мото Клуб "Riders"-Ямбол тук. Сега моторът ми е начин за придвижване в този задръстен град и днес извадих чист късмет, усмихна ми се времето и успях да го изкарам и да дойда навреме. Страст ми е, защото моторът дава свобода -стигам навсякъде за нула време и малко пари".

Фотограф: Георги Казаков // Гардероб: MDL Group; HM// Очила: Grand Optics

Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Свобода и независимост са думи, които са особено характерни за Бобо и Екваториална Гвинея. Чудите се защо точно Гвинея? Защото във вените на младия изпълнител тече гвинейска кръв по бащина линия. И макар да не успява да открие баща си в Африка, когато стъпва на континента, усеща по тялото си онази притегателна сила и трепет, които олицетворява африканската мъдрост: "Ние не наследяваме земята от предците си, взимаме я назаем от децата си".

"Мхмм... Усетих го с цялото си тяло, още като стъпих. Слизахме от самолета рано сутринта на летището в Найроби. Първото, което видях по изгрев, бяха онези емблематичните африкански дървета, с корони като зелени облаци, нисички, схлупени като от филма "Цар Лъв". Уникално, силно - сякаш принадлежа на този пейзаж. Като носталгия към нещо, но не точно, защото не съм бил там в живота си дотогава."

Роден е в България и казва, че макар той самият да не се е чувствал различен, хората винаги са му го напомняли. Отдава го на твърде закостеняло мислене или недостатъчно възпитание. Но това е едно от изпитанията, които го изграждат.

"Имал съм и по-лоши времена. В началото не се приемаше както сега - като нещо нормално да си от смесено семейство. През 90-те не познавах дори други като мен. Останалите винаги са ме карали да се чувствам различен, макар че съм израснал в съвсем нормално семейство, в българска среда. Хората, които не ме познават, често са ме квалифицирали и възприемали по различен начин."

Барета - Sisley. Пуловер - Benetton. И двете от MDL Group.

Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

И за да бъде съвсем различен от себе си, решаваме да сменим изцяло стила му. Френският шик му отива, а когато му казах, че ще ходим на изложба в "Червената точка", никак не се дърпаше. Свикнал е други хора да го обличат и събличат.

"Още в училище, преди да се влюбя в черната музика, приятелите ми вече ме асоциираха с хората от клиповете по MTV. Казваха ми: "Ти сигурно много яко пееш, ти така трябва да изглеждаш, като тях". Даже имах един приятел, който ми подари шапка. Помня, че ме навлякоха и с един огромен балтон. Обличаха ме и казваха: "Така трябва да изглеждаш - ти си рап, ти си йe-йo". Аз тогава още не усещах рапа, защото бях силно повлиян от Майкъл Джексън покрай по-голямата ми сестра. Беше й фаворит. Цялата й стая беше с негови плакати. Дори и рок съм слушал, преди да се пробудят емоциите от рапа".

Впоследствие по-големите му съученици започват да го тикат в тази посока - Wu-Tang Clan, DAS FX и други.

Автор скулптура: Ваня Димитрова - "Извънземен живот", материал дърво

Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Буквално очакваха от мен да слушам тази музика по техни съображения. А аз постепенно започвах да я разбирам. Защото, за да обичаш и харесваш нещо, трябва да го разбираш. Случи се и дойде любовта. Вероятно до известна степен трябва да носиш част от това, което обичаш в себе си. Но на един невръстен човек, какъвто бях тогава, има нужда малко да му се обясни, кое е готино, кое не е готино, кое се прави лесно, кое адски трудно, кое заслужава внимание, кое не. Това е музикална ценностна система, която изгражда човек. Тогава започваш да оценяваш нещата по достойнство".

Така - вече разбрал и обикнал вече тази музика, я търси навсякъде. Голямата игра започва с култовия клуб на DJ Bony Boy, познат на всички фенове на рапа и вече останал в историята - Wild Wild West.

"Бях просто едно хлапе, което се кефеше музиката. Беше началото на златните години на Спенс. Бях ученик и за първи път го чух по радио "Вива". Помня този момент. Слушах радио на уокмена си и си казах: "Български рап да звучи адекватно - много готино!" Защото преди това всички песни, които се правеха, бяха с едни дрънчащи синтезатори и 8-битови звуци. За пръв път чувах музика, която да звучи близко до западното течение."

Вярвате или не в съдбата и че каквото си повикаш, това ще ти се обади, малко след това Бобо става част от Sniper Records и всъщност започва да работи със Спенс и DJ Stancho.

"Ходих по техни участия, някак си сам предизвиках да ме забележат. Един ден, докато бяхме в West-a на парти, моите приятели ми казаха, че ще има прослушване. Вдигнахме се около 10-ина човека, като по филмите - леко подпийнали, превъзбудени отиваме да видим за какво е това прослушване. Избраха само мен от всички. Спенс ми каза, че утре ще ми се обади DJ Stancho. Така и стана - звъннаха, отидох в студиото, позволиха ми да разполагам с цялата техника, със съветите на Шошо и Светльо от Димна Завеса. Казаха ми: "Те ще се занимават с теб, те ще те учат как да правиш инструментали. Стоях и попивах всичко, научиха ме. И това се превърна в моя бизнес, в мой живот."

Поло - United Colors of Benetton // Сако, панталон, обувки, аксесоари- H&M// Очила: Grand Optics

Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Да е музикант за Бобо не е просто професия. Това е съдба, предопределеност и всъщност - принадлежност. Всички негови опити да се занимава с различна дейност са неуспешни. Опитвал е като барман или продавач-консултант в спортен магазин.

"Просто на мен главата ми е в създаването на музика. Например в този спортен магазин много ми се издразниха, защото вместо да обръщам внимание на клиентите, аз пишех на листове текстове, хрумвания. Не можех да седя с ръце в джобовете да чакам да влязат клиенти. Запълвах си времето ползотворно. Потупаха ме накрая по рамото и ми казаха: "Момче, виж, няма да стане, по-добре се занимавай с музика, успех ти пожелаваме. И ето, 20 години това правя"

Единственият момент, в който не се занимава с музика, може би е рано сутрин. Тогава казва, че е тегав, с него не може да се говори преди да си е изпил кафето и предпочита тишината. През останалото време няма закономерност - понякога първо идва текстът, после музиката, понякога само мелодията с "на-на-на".

"Не винаги ми е вървяло много в музиката, както в началото, когато за един ден станах звезда. От славата помня, че след това ходих по същите места, срещах същите хора, но отношението към мен се промени рязко. Mоже би тогава разбраха, че имам потенциал. Това мен винаги ме е дразнело. Как, ако правиш нещо и има успех, хората променят веднага отношението към теб. Случвало ми се е няколко пъти в живота и досега никога не съм бил сигурен дали харесват мен или това, че съм известен. Не зная доколко тези хора са искрени, дали просто не се нагаждат в ситуацията, дали не искат да са около известните заради някаква си тяхна корист и изгода. Преди това никой не ми обръщаше внимание. И с Графа, като направихме "Дим да ме няма', също успешен хит, се случи така. Преди влизах в магазина и ме гледаха да не открадна нещо. Сега - с една усмивка, едно посрещане... Сериозно - следили са ме в магазини постоянно, дебнали са ме", смее се Бобо.

Автор картина: Невена Дернева - "Крило", материали хартия на прах върху платно

Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Най-големите уроци в живота получава през целия път, който извървява сам като по музикална стълбица.

"Изградиха ме неволите. Научих се да не се влияя от хорското мнение. Както и от настроения и течения, и вече съм си една константа - с успех или без успех просто съм тук и сега. И няма значение дали съм на върха или на дъното. Обградил съм се от стабилно стъпили на земята хора като мен, работливи, талантливи, добри... И няма излишни истории!"

Казва, че това, което най-много го разочаровало наскоро, е да вижда как младите хора не се интересуват въобще от изкуство.

"Специално в по-малките градове, малък е процентът от тях, които търсят арта. Повечето ги вълнуват низки страсти. В един момент аз самият съм се оказвал на кръстопът като изпълнител. Питал съм се как трябва да правя музика? Да вляза в комерса и да пея за жени, наркотици и пълни глупости, само и само да съм успешния артист? И е трябвало да правя избори на фона на факта, че аз физически няма да съществувам, ако нямам публика, изяви, работа. И винаги съм се чудел къде ще се намеря в тоя свят, какво трябва да направя оттук нататък. Това ме разочарова. Хората, ако не се променят, ако продължават по тоя начин да възприемат музиката - ще е зле за обществото"

Успехът след всички тези години в ноти не го е променил изобщо.

"Доста нови изпълнители демонстрират един нарцисизъм с текстове без съдържание - чуваме просто едно самохвалство и самодоволство. Питам ги на какво ще научат те своите фенове? Да тъпчат другите и да се фукат. Какво толкова се фукаш, ти си на 20 години какво има толкова да се хвалиш? Трябват трудности, за да пораснеш, чисто житейски. Знам го, защото винаги съм се оправял сам. На 18 години ходех на училище, ходех на работа през нощта, пак на училище, после в студиото. Живеех в това студио и съм благодарен за възможността да съм там".

Но успехът е променил отношението на майка му към музиката му.

"В началото не проявяваше разбиране. Казваше: "Виж го, Мишо, комшията, вече си има приятелка, вече си има и кола, а ти ходиш в някакво студио, дето не се знае какво правите там. И не носиш никакви пари вкъщи". Сега са по-различни нещата -сега много се гордее. Хвали се: "Това е моят син". Радвам се, че го извоювах. Доказах по някакъв начин, че този път, който съм извървял, си е моят и сега майка ми вече уважава това, което правя и не ми държи сметка".

И след като мама вече е доволна, е време за солов албум.

Пред #URBN Бобо разкрива, че компилацията с кодово име "22" ще е готова в началото на януари и вече работи към видео частта с младия режисьор Димитрис Георгиев. В албума се включват български и чужди бийтмейкъри. Казва, че за солов дебют досега го е спирала самокритичността, която има към себе си.

"Вече и вкъщи съм си направил студио, най-накрая. Бавно се случва, но резултатът е налице."

Поло - United Colors of Benetton // Сако, панталон, обувки, аксесоари- H&M// Очила: Grand Optics

Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Освен соловия албум, Bobo and the Gang готвят втори албум заедно. Свирят по градските сцени повече от 10 години, като първия им концерт е пред Народния театър през 2009 г. Групата създават по идея на барабаниста Росен Ватев и идва от един лайв, който правят заедно. Наричат хората зад Бобо музиканти-магьосници. Визираме Росен Ватев - барабани, Ангел Дюлгеров - китара, Ивайло Topsun Стайков - кийбордист, Стойко Милев - бас, Борис Jaka Спасов - програминг и отскоро Волен Милчев -беквокали.

"Решили сме януари целия месец да записваме. Покрай групата не ми се налага да си подготвям гласа, защото репетираме доста заедно. Ден-два преди всеки концерт, за да си припомним нещата. Това е разликата между това, което правим ние, и това, което е рап сцената в момента. Ние репетираме. Това се оказа разковничето на проблемите със забравянето на текстовете. Кара ме да се чувствам стабилен на сцената и да си позволя дори и да си пийна преди да изляза".

Само на сцената казва, че няма притеснения. Там е най-силен. Затова и не иска да се връща 10 години назад, защото тогава е нямал достатъчно самочувствие, не е знаел кой е, какво иска от живота и защото нямаше да кара мотора си.

"Не планирам нещата дългосрочно, за да не се разочаровам."

Едва ли си е мислил, че в двайсетте си години ще е пял на една сцена с идолите си като Onyx, Method Man & Redman, Xzibit, Inspectah Deck, Psycho Realm, Delinquent Habits, Das EFX и много други.

Затова и знае най-важното за музиката - как се пее за жени.

"С уважение, с респект. Защото живеем във времената, в които жената предимно фигурира в текстовете като Bitch (бел.ред. от англ. - кучка). Аз съм израснал във времената, в които жената е Lady (бел. ред. - дама) Не знам дали мога да кажа за себе си, че съм романтик. Предполагам, че го правя несъзнателно, не съм целенасочено романтичен и с цел да впечатлявам някого. По-добре да остана впечатлен от себе си"

Ако и вие сте впечатлени от Бобо, е хубаво преди да чуете новия албум да се подготвите. Може да започнете с "Името ти", защото в противен случай имате голям минус в графата меломани. И помнете името му, защото хващам бас, че скоро ще го чувате много често.

Автор картина: Невена Дернева - "Крило", материали хартия на прах върху платно

Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Блиц въпроси:

- Какво искаш от живота?

- Всичко да е наред.

- Албумът?

- Началото на 2019 да е факт.

- Урокът?

- Зрелите хора намират винаги пътя.

- Да си музикант в България е ...?

- Мъка.

- Ти на сцената след 10 години?

- Страх ме е да си го представя.

- Вярваш в?

- Това, че човек, когато следва божественото, интуицията си и прави нещата, които му доставят най-огромно удоволствие, и ги прави с голяма любов неминуемо ще се озове на едно по-добро място

- Къде си ти сега?

- На едно по-добро място.

Специални благодарности на галерия "Depot for Art. The Red Dot" за гостоприемството.

Аксесоари и очила: Grand Optics, мол Serdika Center

Гардероб (всичко от мол Serdika Center):

Видео кадрите са заснети със Samsung Galaxy Note 9

Интервюто взе: Криси Димитрова

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Стайлинг: Сирма Маркова

Грим: Росина Георгиева

Видео обработка и монтаж: Рени Веселинова

PM: Йорданка Вълчева

Вижте тази публикация в Instagram.

Рапърът, моторът и една истинска лейди. Или магнетичният @bobodzversky , който утре ще изгрее на корицата на #URBN в специално интервю на @sekyiwa Очила @grandoptics_bg Гардероб @mdl_group и @hm Фотограф @gkazakov music @bobodzversky Стайлинг @sirma_markova Грим @rosinageorgieva_ Видео @reni.veselinova PM @yordankablazheva #interview #rapper #musician #photoshoot #artist #gallery #art #music #rap #sexy #harisma #unitedcolorsofbenetton #sisley #man #inspiration #influencer

Публикация, споделена от URBN Dir (@urbn.bg) на Ное 30, 2018 в 10:53 PST