Една специална майка на 2 специални деца създава кецовете - спасители

За силата на изкуството в най-тежките моменти като лек за душата

Колаж: Траяна Генчева

Една специална майка на 2 специални деца създава кецовете - спасители

За силата на изкуството в най-тежките моменти като лек за душата

10:16 | 18 февруари 2024 | Автор: Юлия Владимирова; Криси Димитрова 0 7671 Колаж: Траяна Генчева

Историята на Евелина Бенчева те кара да настръхнеш, но не от страх или ужас, а от възхищение. Неописуема е силата на една майка, която се грижи заедно със съпруга си за две деца с увреждания, докато 8 години не получава насоки и диганоза от лекарите.

Светът на мама

Надеждата у Евелина Бенчева обаче не умира, а се претворява в изкуство. Тя спасява себе си и се връща към живота с усмивка, рисувайки кецове! Всичко започва на шега - когато решава да зарадва сестра си и публикува творението си в страницата си във Фейсбук. След това поръчките заваляват, а на този етап Евелина има заявки за следващите няколко месеца!

В "Гласът на Мама" Юлия Владимирова и Криси Димитрова разговарят с Евелина за най-трудните ѝ моменти и затова как успява да запази усмивката на лицето и вярата, надеждата и любовта в сърцето си!

Продължаваме темата за активните жени, които успяват да съвместяват в ежедневието си задълженията, изкуството, майчинството и всички изпитания на съдбата в едно!

"Така се случи, че ни се роди детенце, което още в първата година прояви проблеми. От специалисти не получихме информация, просто казаха, че положението му е много притеснително. Най-ценните съвети, които получих в този водовъртеж, бяха от други майки на деца с увреждания. Той е с тежки увреждания - двигателни и умствени, което не му позволява да стигне до по-голям потенциал. Впоследствие разбрахме и за други допълнителни усложнения и така ежедневието ни рязко взе обрат. Просто се движехме с него нанякъде. Нормалните задачи да станем и закусим ги нямаме. Докато аз се храня, мъжа ми гледа децата и се редуваме във вечно заместване. Три години по-късно отново забременях и второто ми дете също е с проблеми, тъй като се роди много недоносен", споделя историята си Евелина.

Всички изследвания, които семейството прави в чужбина и у нас не насочват към генетични проблеми. Въпреки това децата на Евелина имат нужда от ежедневен придружител, ходейки на много терапии - логопед, рехабилитация, ерготерапия и т.н.

Така младата майка се оказва със запълнено ежедневие у дома до децата си. Труден ли е периодът на приспособяване към промяната на битово ниво в живота ти?

"Много е важно как се поднася информацията. Много малко са специалистите, които знаят как да го правят. Кое е важно родителите да знаят? От опита ми по-скоро да не се концентрират върху това, че детето имат проблем, а да търсят това, в което детето е добро и му харесва. Важно е децата да са добре. Малко трябва да се излезе от черупката. Ходили сме на всякакви специалисти, слушахме много съвети и загубихме време. Родителите на специални деца трябва да не забравят себе си. Трябва да се грижат за себе си", съветва Евелина.

Емоционалната устойчивост е основата на силния родител, смята Евелина. Тя я постига, когато рисува по кецове.

Снимка: TD Art Place

"Рисуването при мен бе спасителен пояс във важен момент - не бих го нарекла депресия, но имах нужда да избягам от ежедневието си. Оставих го на заден план през студентските години, но когато се оказах нон стоп с двете деца, на които съм придружител, това е много изтощаващо. Не само физически, но емоционално и психически. Спряха ми социалните контакти, все по-малко приятели започват да се обаждат, защото ставаш малко неудобен и хората трябва да се съобразяват с теб" , споделя Евелина.

Снимка: TD Art Place

След като се почувствала в затвор и не се чувства удовлетворена от еднотипното ежедневие, решава да се върне към хобито си с боите и започва да рисува за себе си.

"Казах си - вечер ще сядам да си рисувам".

Първоначално познати започват да ѝ поръчват рисунки за рождени дни. Картини започват да се продават и сред непознати. Един ден сестра ѝ иска Евелина да ѝ нарисува кецовете за народните танци. Следва вълна от съобщения - над 80 за ден. Така започва да рисува и върху плат.

"Вече втора година се занимавам, бързо се случиха нещата. Радвам се, че хората ми се доверяват. Обикновено повечето се водят по това, което вече са видели. Аз се опитвам да ги предразположа да ми разкажат за мечтите си, за да получат същата лична емоция, която и аз изпитвам, докато рисувам".

Снимка: TD Art Place

Така кецовете с рисунки буквално спасяват Евелина от изпитанието на съдбата у дома.

Снимка: TD Art Place

"Чувствам се по-пълноценна и удовлетворена. Имам поставена задача в ежедневието си, а и това е моментът, в който помагам финансово на семейството си, все пак", споделя Ева.