Американка си татуира тоалетна хартия, а у нас млада жена–гарван C19 и реплика: Don’t panic, Im just passing
Чужденци искат надписи на кирилица като „Не знам, бях пиян“, има и много дизайни с викинги
Татуирането изисква физическа близост с майстора на иглата и във времена на пандемия е любопитно какво се случва с този вид изкуство, а и бизнес. Локдауните се отразяваха на собствениците на студиа, а веднага след това и у нас, и в чужбина, имало мини бум от желаещи да се нарисуват, като следствие на по-затворения живот.
Философията на татуировките обикновено се изразява в това да си нарисуваш нещо, което има значение за теб, за период от живота ти, случка, събитие. Не е задължително естествено, но много пъти е така. Затова в чужбина татуисти разказват, че има хора, оцелели от Covid-19, които си татуират познатото му изобразяване "с протеина". У нас има други картини по темата, по-сложни и по-художествени.
Пандемията се отрази естествено, намаля потокът наполовина. Хората или се безпокоят, или нямат тези финансови възможности като преди, разказа Емил Сапаревски, легенда в занаята си и знакова фигура от ъндърграунд културата у нас. Той един от основателите на тату фестивалите, има три деца, които също се развиват в различни поприща на изкуството. Рисувал е по кожата на известни хора у нас.
Тенденцията в рисунъка е в предпочитанието към по-графични, минималистични като контур, като чертеж, напомнят оригами, казва Емо. Колегата му Павел Целкоски, който родом е от Македония, но е завършил Художествената академия в София също отчита, че клиентите искат картинки, вдъхновени от социалните медии, като Printerest например, малки, леки татуировки. Двамата творят в студио "Inky Dragon Tattoo and Body Piercing", сега с адрес на бул. "Стамболийски".
Пандемията се отразява различно на този бизнес в света. В началото в САЩ татуисти, които се утвърдили и имали клиентела от 6 години, изведнъж изпаднали в ступор заради локдауна. В Канада след локдауна пък имало бум от мераклии да се нарисуват.
В чужбина също са почитатели на минимализма и харесват малки, нежни и незабележими картинки. "Наричаме ги татуировки на Pinterest"- дреболии, скрити на гърба, на врата, или над лакътя. Те са толкова малки, че човек може да бъде татуиран за час и вероятно това е обяснението за бума на татуиране, бързо, лесно, удобно", казва канадският художник Брент Смит.
Колежката му Ноеми разказва, че клиентите също така идвали издокарани и на въпрос къде ще ходят след това, отвръщали: "О, за вас си облякохме новите дрехи", като единствено светско събитие в живота напоследък. "Толкова е сладко", коментира тя.
Ковид за спомен
"Бях хоспитализирана седем пъти", каза Рейчъл Съншайн, 44-годишна дама, която живее в Коксаки, Ню Йорк. Тя има дегенеративно увреждане на нервите, което я излага на висок риск от сериозен случай на вируса. "Когато Ковид удари, аз по презумпция бях от хората, които трябваше да умрат, ако го хванат", споделя още тя. Въпреки това оцелява от Covid-19 неведнъж, а два пъти. Вирусът увредил сърцето й и след това тя оцелява и след сърдечна операция.
На 26 май 2021 г., нейния 44-ти рожден ден, тя отива в Кейп Код, Масачузетс, за да отпразнува победата на живота с татуировка на сърце, заобиколено от протеини, както при коронавирус, което е логото на "Survivor Corps", група, която, свързва оцелели от Covid-19. "Сълзите просто се стичаха от очите ми. Казах на художника татуист: "Това беше толкова дълга година". Говорихме два часа за всичко, през което преминах. "Моят татуист вече стана част от моето пътуване и моята история", добавя тя. На хората, които се чудят защо иска нещо да й напомня за преживените премреждия, тя отвръщала, че това е нейният знак за воин.
28-годишната Кейти Томпкинс, която работи в медицинска лаборатория в Уорън, Мичиган видяла от първа ръка колко сериозна и скъпа е тази пандемия. Тя никога няма да забрави какво е преживяла. Но вместо да се фокусира върху негативното, решила да се опита да внесе малко хумор в ситуацията и да си направи татуировка на тоалетна хартия от вътрешната страна на левия си лакът. "Помня, че когато влизах в магазина и навсякъде имаше голи рафтове, защото всички трупаха тоалетна хартия в домовете си. Беше просто лудост", коментира още тя първата си татуировка.
Павел направил дизайн по темата и когато го видяла в публикациите му млада жена, редовна клиентка, която нямала против да експериментира, веднага го попитала дали картината е свободна. Той нарисувал на бедрото й гарван, като доктор с цилиндър, на ръкава, на който пише C19 и надпис: "Don"t panic, im just passing", но всъщност води след себе си малко гарванче - не знае дали и кога ще има край. Гарванът е препратка към чумата, вилняла в Европа през 14 век, казва Павел. Лекарите са носели маска с птича глава, за да ги предпазва, защитава от вируса.
Ексцентрици
Чешити по време на пандемията не липсвали. Британец на средна възраст пожелал да му татуриат на кирилица "Да, разбира се, знам", като закачка към българите, за които смятал, че "всичко знаят".
Италианец, част от компания, дошла у нас на почивка, видял по улиците "Отвреме навреме", снимал го и отишъл в студиото, където показал на телефона си какво иска, разказва Емо.
Павел написал на ръката на друг италианец "Не знам, бях пиян".
Често пъти чужденци се шляят из софийските улици, когато има евтини самолетни билети и предпочитат да направят една мини ваканция у нас.
Преди години пак италианец, пак на кирилица искал да има "bad dogs" преведено така на български, че да се пази смисъла и получил "Зли кучета". През последната година много мъже си татуират изображения на тема викинги, заради едноименния сериал.
Дълги и причудливи надписи клиенти напоследък не са искали. Емо припомня, че навремето имаше поне 600 надписа като "Only God can judge me" на Николета Лозанова. "Малцина бяха наясно, че в оригинал това е татусът на Тупак Шакур. Парадоксално е - бележиш се с нещо, което би трябвало да те отличи от всички наоколо, а то всъщност те заробва и обезличава тотално".
Когато голямата дъщеря на Емил - Мина, сега художник, била на 5-годинки, му направила татуировка. Той държал тежката част от апаратурата, ползвана тогава, а тя творяла - сърце в пламъци. "Иска да го поправим сега, но аз не искам - тя вече няма да бъде на пет, а това е безценното", казва той.