При мисълта, че трябва да изнесете важна презентация, побиват ли ви тръпки? Мислите ли си, че няма да се справите или че другите ще ви се смеят или няма да обърнат внимание на думите ви?

Страховете, съпровождащи публичното говорене са познати на всеки. Според различни изследвания, именно страхът от публичното говорене се нарежда сред топ 3 страхове на хората.

В какво се изразяват страховете ни?

Когато нещо ни кара да изпитваме силен дискомфорт, ние се стараем да го избягваме. Това е един от автоматичните отговори на нашата лимбична система, за да ни съхрани от това, което ни провокира да изпитваме стрес. Останалите са да се сковем и да замръзнем на място или да се впуснем в атака, за да се защитим. Т.е., когато се страхуваме от нещо, имаме три варианта на действие - замръзване, бягство или битка.

Разбира се, интерпретацията им не бива да бъде приемана само буквално, въпреки, че има и чисто физически проявления.

Тези инстинкти са заложени в нас още от праисторически времена, когато е било важно да умеем да се предпазваме от потенциални опасности, каквито са например дивите животни. Днес тези проблеми отдавна не са наша ежедневна грижа. Но на тяхно място имаме нови страхове.

Страх ни е как ще ни оценят другите, страх ни е да си изкажем позицията, страх ни е да не ни отблъснат, да не ни се подиграват и т.н. В основата си нашето безпокойство в голяма степен е свързано с начина, по който ни възприемат околните и взаимодействието ни с тях.

В голяма степен причината да ни е страх толкова от публичното говорене е в това, че е обвързано със социалното одобрение на околните към нас и това, което казваме.

Как това се отразява на нашето представяне?

На първо място винаги се активира инстинктът за замръзване. Излизате пред публиката ви и буквално застивате. Дишането ви се учестява и загубвате ума и дума. Устата ви пресъхва. Гласът ви става висок и писклив. Започвате да говорите много бързо.

След това ви идва да се обърнете и да избягате.

Но ако се оставите тези страхове да ви завладеят и си кажете "аз просто не съм за тази работа, не мога да говоря пред хора", то тогава доброволно се отказвате от шанса да бъдете чути, видени и съответни забелязани. Това може да допринесе да пропуснете възможности за промотиране на бизнеса си, да изпъкнете на работното място или да подобрите социалните си умения за общуване.

Преди да продължим е важно да отбележим нещо - хората, които ви слушат съвсем не ви обръщат вниманието, което си мислите. Всеки е зает със собствените си мисли и притеснения. Когато заставаме пред публика, един от основните ни страхове е да не бъдем отхвърлени. Това от своя страна провокира производството на кортизол, което допринася за силния стрес, който изпитваме.

Какво можем да направим, за да преодолеем безпокойството?

Три неща: подготовка, подготовка и подготовка.

Импровизацията е запазена само за тези, които имат достатъчно опит и познания по темата, за която говорят. Във всички останали случаи подготовката е задължителна част. Когато сте подготвени, това значително ще увеличи увереността и спокойствието ви преди и по време на говоренето/презентацията/речта. Не я подценявайте.

Запомнете - колкото по-малко време имате, за да изнесете своята реч, толкова повече репетиции ще изисква тя, за да можете да сте сигурни, че ще се вместите във времето и ще успеете да покриете всичко, което е важно да се отбележи и обясни.

Има няколко аспекта, които е добре да имате предвид. Те са свързани с природната наклонност да хората да реагират по определен начин в различните ситуации. Това включва невербалното общуване, което е огромен фактор. Начинът, по който кодираме емоция в нещата, които казваме чрез езика на тялото и всичко, което говори без думи. Това е нашият външен вид, облекло, колко сме отпочинали, дали изглеждаме уверени и много други.

Невербалният аспект включва в себе си огромен спектър на детайли, които, взети заедно, оформят начина, по който другите ни възприемат. Това може да ни харесва, а може би не. Но във всички случаи нашия външен вид предопределя какво мислят за нас другите и какви качества ни приписват.

Външният ни вид дава сигнал на околните за редица наши характеристики. Ето част от тях:

Колко сме компетентни или некомпетентни

Дали може да ни се има доверие

Дали сме лоялни

Дали сме организирани

Дали изпитваме емпатия

Дали сме професионалисти или аматьори

Повече за невербалния аспект от нашата комуникация може да четете тук.

Важни първи стъпки на подготовката:

- да познавате публиката си и да говорите на техния език

- да познавате сцената предварително и къде ще сте позиционирани

- да планирате структурата на речта

- да имате предвид емоциите, които събуждате у публиката си

- да репетирате

- да визуализирате ситуацията, за да помогнете на мозъка ви да я преживее и запомни (разбира се-положително!)

- да очаквате неочакваното

- да го направите!

Повече за това как можем да превърнем комуникацията в наша сила, гледайте видеото.

Ина Иванова е организационен психолог и съосновател на "Наука за хората" - компания, която предоставя обучения и консултантски услуги в сферата на ефективото общуване, невербалната комуникация, изграждането на имидж. Работи с действащи политици, популярни личности, мениджъри и предприемачи.

ИЗБРАНО

Днес

Изтече списък с ангажиментите от Споразумението за сътрудничество с Украйна

42263

Корнер

Усик е безапелационният боксов крал след нов триумф над Фюри

24970

Бизнес

Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?

8316

Impressio

Дарина Маркова: Музиката е основният ми източник на допамин

2012

URBN

Българин разби трезора на Staropramen

6977

Trip

Кога да купите самолетни билети за най-ниска цена

2059

Вкусотии

Какво трябва да има задължително на трапезата на Бъдни вечер и Коледа

193